2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1198
София, 21.09.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 149/2011 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Горнооряховският районен съд с решение по гр. д. № 512/2009 г. е осъдил Г. С. и Ловно-рибарско дружество „С. войвода”, двамата от [населено място], солидарно да заплатят на М. М. сумата 700 лв. и на П. Р. сумата 900 лв.- обезщетение за неимуществени вреди, както и разноски по делото, в размер на 168 лв. за М. и в размер на 226. 80 лв. за Р.. Така постановеното решение е отменено от Окръжен съд – Велико Търново с въззивно решение от 16. 7. 2010 г. по гр. д. № 490/2010 год. и са отхвърлени изцяло претенциите на М. и Р. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и за разноски.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от М. Г. М. от [населено място] Т. и от П. Г. Р. от [населено място], двете села от област Велико Търново.
Ответникът Г. Т. С. счита жалбата за недопустима и неоснователна.
След проверка, касационният съд приема следното:
Първоинстанционният съд е присъдил на М. сумата 700 лв., а на Р. – сумата 900 лв., като обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл. 49 ЗЗД. Прието е за установено, че ответникът С. по силата на трудов договор е заемал длъжност „организатор ръководител” в Сдружение с нестопанска цел Ловно –рибарско дружество „С. войвода”, [населено място] и в нарушение, поради неизпълнение, на служебните му задължения е отказал да завери за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. членските книжки на двамата ищци, които са правоспособни ловци и са членове на Л. „С. войвода”. Въззивният съд е приел, че не са налице основания за такава отговорност, тъй-като с решение на Управителния съвет на Л. „С. войвода” от 20. 11. 2006 г. е наложено наказание „прекъсване на членството за срок 4 години” на всеки от двамата ищци. Това решение е било потвърдено с решение на Общото събрание на Л. „С. войвода” от 26. 09. 2007 г., което е било отменено с влязло в законна сила на 5. 3. 2009 г. /съгласно определение № 147/5. 3. 2009 г. по т. д. № 43/2009 г. на ВКС/ съдебно решение по гр. д. № 1185//2007 г. на Великотърновския окръжен съд. При тези данни, въззивният съд е приел, че за периода 20. 11. 2006 г. до 5. 3. 2009 г. ответникът С., в съответствие с чл. 31 от Устава на сдружението, е изпълнявал приетите решения на Управителния съвет и на Общото събрание, чието обжалване не е спряло изпълнението им, поради което не е допуснал неправомерни и виновни действия и не може да бъде ангажирана неговата и на работодателя му отговорност по чл. 49, във връзка с чл. 45 ЗЗД.
Искането на жалбоподателите М. и Р. за допускане на касационно обжалване не съответства на изискванията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Не е конкретизиран определен правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд в противоречие с практика на ВКС, в протоворечие с установена практика на други съдилища или въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Решаващият извод на окръжния съд за отхвърляне на исковите претенции е липса на основание за отговорност по чл. 49 ЗЗД, тъй-като до окончателната отмяна от съда на решенията на ръководните органи на ловно-рибарското дружество, тези актове следва да се изпълняват и по този начин са действали ответниците по иска. По този въпрос, двамата жалбоподатели не излагат съображения и доводи за противоречие със закона или съдебната практика. Въззивният съд е взел предвид факта, че решението на Общото събрание е било отменено, но това е станало едва на 5. 3. 2009 г., т. е. след периода, за който се твърди, че ответниците са действали неправомерно. В случая, въззивното решение е обусловено от конкретно установените фактически обстоятелства и не може да се съпоставя с приложеното от жалбоподателите решение по гр. д. № 74/80 г. ОСГК ВС.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 16. 7. 2010 г. по гр. д. № 490/2010 г. на Окръжен съд – Велико Търново по жалбата на М. М. и П. Р..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: