5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1198
София, 22.12.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и седемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1719 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. „И. В.” [населено място], представлявано от изпълняващия длъжността директор Д. Я. М., чрез адв. Р. Д., против решение № 42 от 10 февруари 2017 г., постановено по в.гр.д. № 924 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2016 г. в частта му, с която е отменено решение № 1662 от 28 октомври 2016 г., постановено по гр.д. № 5855 по описа на районния съд в [населено място] за 2016 г., и вместо него е признато за незаконно и отменено уволнението на М. И. Б., с адрес в [населено място], извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, Б. е възстановена на работа на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител по музика”, училището е осъдено да й заплати обезщетение от 3275 лева за оставането без работа поради незаконното уволнение за периода 24.06.-24.12.2016 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска, като сумата е определена след прихващане със суми, получени от Б. по чл. 220, ал. 1 и чл. 222, ал. 1 КТ, и в тежест на училището са определени разноски и държавна такса.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че съдът не е изложил мотиви по критерия „квалификация”, а е аргументирал изводите си само по отношение на критерия „справяне с трудовите задължения”. Съдът е третирал ответницата по-благоприятно явно заради влошеното й здравословно състояние, поради което е нарушил принципа за „вътрешно убеждение” – погрешно е дадено предпочитание на социалната и медицинска характеристика на ответницата, като са пренебрегнати интересите на образованието, училището и учителската професия; съдът не е обсъдил и преценил всички доказателства безпристрастно. Според училището е налице несъответствие на фактическите констатации със събраните доказателства, неустановяване на причинната връзка между доказателствените и юридическите факти, формирането на неправдоподобни изводи, които противоречат на житейския опит и науката. Сочи се, че е оспорено изобщо извършването на подбор, което се опровергава с подписан от самата ответница оценъчен лист, като твърденията по качеството на извършения подбор са най-общи. Подчертано е, че съдът не е взел предвид липсата на отговорност у ответницата по отношение на учебния процес, което се установявало от представени два болнични листа за отсъствие от работа общо 14 дни. Съдът не бил взел предвид, че при формирането на изводите при подбора са били съобразени и личните трудови досиета на всяка от преценяваните учителки, а недаването на отговор от страна на съда по професионалната квалификация се твърди да е сторено поради непритежаване от страна на ответницата на ПКС, което е задължително за всички учители в средното образование. Касаторът приема, че са изложени обективни данни за по-слабите качества на ответницата, а предпочетените да останат на работи са по-добри. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се посочват правни въпроси, обосноваващи според касатора противоречие с практиката на ВКС.
Ответницата М. И. Б., с адрес в [населено място], представлявана от адв. А. Д., в отговор на касационната жалба сочи доводите си за липса на основание за допускане на касационното обжалване.
Въззивният съд, съобразявайки намаляване на щатната численост на длъжността „старши учител” от 4 на 3 бройки, приема, че извършването на подбор от страна на работодателя е задължително, като потвърждава извода на първата инстанция, че в подбора са включени всички лица, осъществяващи идентични трудови функции. Ищцата има еднакъв брой точки с останалите по критерия „изпълнение на трудовите задължения”, но не притежава професионално-квалификационна степен. В тази връзка е отбелязано, че професионално-квалификационна степен могат да придобиват педагогическите кадри в системата на народната просвета, но от 2009 г. насетне ищцата не е работила на педагогическа длъжност поради последователните прекратявания на трудовото й правоотношение. Съдът приема, че в протокола за подбор липват мотиви по всеки един от шестте показателя, включени в групата „изпълнение на трудовите задължения”, както и в персоналните оценъчни листи, а работодателят не е представил други доказателства, за да може да се направи извод дали останалите участници в подбора имат същото ниво на изпълнение на трудовите задължения, както ищцата. Заключено е, че работодателят не е установил извършените от него конкретни действия по съпоставка на приетите показатели за изпълнение на законовите критерии за оценка, поради което подборът е незаконосъобразен, защото не може да бъде установено, че съкратеният от работодателя служител няма по-висока квалификация и не работи по-добре.
Поставените правни въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване.
На първо място се пита в съобразителната част на въззивното решение въззивният съд бил ли е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича субективното право – упражняването на подбора да бъде в интерес на учебния процес, както и за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. По този и по следващия въпрос – след като работодателят е задължен да проведе подбор съобразно изискванията на закона, прилагайки еднакви критерии при осъществяване на правото си по чл. 329 КТ, то решаващият съд трябва ли да обсъди всички доказателства, които имат значение за преценката дали извършеният подбор е отговорил на изискването да се запазят по-добрите учители, които са по-полезни за учениците и за учебния процес, касаторът твърди, че е допуснато противоречие с практиката на ВКС, намерила израз в решение № 217 по гр.д. № 761/2010 г., ІV г.о., и решение № 388 по гр.д. № 1975/2010 г., ІV г.о. В първото решение, чието тълкуване е цитирано и изцяло възприето във второто решение, при отговор на въпроса относно задълженията на съда да прецени всички доказателства и доводи на страните, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои не, кои възприема и кои не, ВКС дава положителен отговор, каквато е и неизменната съдебна практика. С питанията си в тази им част касаторът цели да се установи, че съдът е пренебрегнал факти, установени по делото, които показват, че оставането на работа на ищцата не е в интерес на учебния процес и на учениците. Именно наличието на подобни факти е отречено в обжалваното решение. Този извод на въззивния съд е и обоснован, като се вземе предвид, че в процеса е оспорено не само осъществяването на подбор, а и правилността на преценката на комисията по подбора. След правилното указание на първата инстанция по тежестта на доказване законосъобразността на подбора, работодателят не е установил, че преценките на комисията за качествата на участвалите в подбора служители, съответстват на действително проявените такива (обясненията на директора на училището не могат да запълнят липсата на подробна обосновка на дадените оценки в съответните оценъчни листа, нито пък преодоляват липсата на сравнение между отделните служители за съответните елементи на законоустановените критерии). Ето защо не се установява противоречие с практиката на ВКС, посочена от касатора.
Следващите два въпроса не са разрешени от съда в нарушение на ТР № 3/2011 г., ОСГК, и решение № 188 по гр.д. № 428/2011 г., ІV г.о., ВКС. Пита се при извършване на комплексната оценка по поставените два показателя при осъществяването на подбор по чл. 329, ал. 1 КТ чрез назначена от работодателя специална комисия, последната длъжна ли е да оформи в писмен вид своите заключения или процеса на оценката или е достатъчно да се установи, че прилагайки посочените два критерия действително е извършен подбор като са посочени учителите, които отговарят по-пълно на изискванията за подбор, посочени в закона, и когато е установено, че лицето, чийто трудов договор е прекратен, е с по-ниска квалификация от останалите, и че има сериозни нарушения на трудовата дисциплина, което се е отразило неблагоприятно на учебния процес, поради което е оценено по критерия „справяне с работата” по-ниско от останалите, това достатъчно ли е да се приеме, че извършеният подбор съответства на целта на закона – упражняването му да бъде в интерес на учебния процес и да е насочено към конкретните резултати: да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. Първият въпрос е тълкуван обвързващо от ВКС в соченото ТР, в което се приема, че преценката на работодателя – кой от служителите има по-висока квалификация и работи по-добре, подлежи на съдебен контрол в процес по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. К. съд изрично сочи, че при този контрол съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Така е ясен отговорът на първия въпрос – не е достатъчно (независимо дали заключенията на комисията по извършване на подбора са дадени в писмен вид или не) да се установи, че прилагайки законовите два критерия действително е извършен подбор като са посочени учителите, които отговарят по-пълно на изискванията за подбор, посочени в закона, тъй като при оспорване на законосъобразността на подбора, е дължима преценка за това дали приетите от работодателя оценки съответстват на действително притежаваните от преценяваните работници и служители квалификация и ниво на изпълнение на работата. Именно в този смисъл е дал изводите си и въззивният съд. В соченото решение на ВКС се отива и по-нататък: работодателят следва да докаже, че действително е взел предвид законовите критерии при подбора и по тях е оценявал работниците и служителите, като въпрос на доказване е да установи действително извършване на подбор, лицата между които го е сторил по какви показатели и, че трудовите правоотношения са запазени с тези работници и служители, които по-пълно отговарят на критериите на закона. К. с. възприема за допустими всички доказателствени средства, включително свидетелски показания, както и протоколи от работата на помощни комисии по подбора, с уточнението, че протоколите са частни писмени документи, които нямат обвързваща съда материална доказателствена сила, така че с оглед възраженията и доводите на противната страна, работодателят следва да установи по пътя на пълно главно доказване фактите и обстоятелствата, имащи отношение към извършването на подбора и неговата законност. Това тълкуване се поддържа последователно в съдебната практика, и се споделя напълно от настоящия съдебен състав. В случая работодателят не е успял да попълни доказателствените данни по делото с факти, които да подкрепят тезата му за законосъобразността на подбора. Освен това, не е установено, както се твърди в последния въпрос, че ищцата има сериозни нарушения на трудовата дисциплина (които освен това да са се отразили неблагоприятно на учебния процес), а безспорно е с по-ниска квалификация, като причините за това коректно са определени от съда, но и правилно е установено, че липсва сравнение с нивото на изпълнение на работата с останалите учители, участвали в подбора. Така и по тази група въпроси не се обосновава допускането на касационното обжалване.
При този изход на спора е основателно искането на ответницата за присъждане на сторените от нея разноски от 1100 лева по договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 42 от 10 февруари 2017 г., постановено по в.гр.д. № 924 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2016 г. в обжалваната му част.
ОСЪЖДА С. „И. В.”, БУЛСТАТ[ЕИК], да заплати на М. И. Б., със съдебен адрес в [населено място], [улица], адв. А. Д., сумата от 1100,00 (хиляда и сто) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: