4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1198
С., 24.11. 2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 12 ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 3744/2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Държавата представлявана от Министъра на регионалното развитие, действащ чрез Областния управител на Област С. Роден М. чрез процесуален представител К. Г. против въззивно решение № 175 от 03.02.2014г. по в. гр. дело № 2308/2013г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 1262 от 22.02.2013г. по гр. дело № 8861/2009г. на Софийски градски съд и е обявен за окончателен на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД предварителен договор за покупко-продажба със страни И. А. З. като купувач и Държавата представлява от Министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез Областен управител на Област С. като продавач по отношение на недвижим имот – апартамент № 104, находящ се етаж 12, вх. Б, [жилищен адрес] в[жк], [населено място], състоящ се от стая, кухня и обслужващи помещения с площ 53,25 кв. м и прилежащо избено помещение № 43 със застроена площ 3,30 кв. м при посочени съседи.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правните въпроси – при наличие на предварителен договор по смисъла на чл. 19, ал. 3 ЗЗД за продажба на недвижим имот – държавна собственост, кой е релевантния момент, към който следва да бъде определена продажната цена и кой е релевантния момент, към който вземането на страните по сключен предварителен договор по смисъла на чл. 19, ал. 3 ЗЗД за недвижим имот-държавна собственост става изискуемо и прекъсва ли се давността при наличие на обстоятелства извън изброените в чл. 116 ЗЗД. Жалбоподателят поддържа, че поставените правни въпроси с обжалваното решение са разрешени в противоречие с представена съдебна практика на ВКС, чрез която обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответницата И. А. З. чрез пълномощник адв. А. П. в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване по поставените правни въпроси. Поддържа, че първият правен въпрос се поставя за първи път пред касационната инстанция и не може да обоснове основание за допускане на касационно обжалване. По вторият правен въпрос се поддържа, че въведените изменения със З.. са били наложени от допуснати отклонения от нормалното развитие на граждански отношения между държавата и гражданите свързани със засегнати съществени права и интереси. По аргумент от чл. 11 Закона за нормативните актове се поддържа, че специалният закон може да предвиди отклонения от общата уредба на определена материя, когато това е наложено от естеството на обществените отношения уредени от него и с обжалваното решение при разрешаването на правния въпрос, съдът е извършил тълкуване на приложената законодателна техника по конкретни правни разпоредби в съответствие с цитираната разпоредба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението правен въпрос – кой е релевантния момент, към който следва да бъде определена продажната цена по предварителен договор за продажба на недвижим имот – държавна собственост по иск чл. 19, ал. 3 ЗЗД се поставя за първи път в касационното производство. Този въпрос с обжалваното решение е разрешен като безспорен, съобразно дадения в разпоредбите на чл. 121 Н. /отм/; § 12 ПЗР на П. и § 66 ЗИД З. отговор, че цената е определена към момента на извършеното плащане. В този смисъл поставеният въпрос не обосновава основание за допускане на касационно обжалване.
Въпросът – кой е релевантния момент, към който вземането на страните по сключен предварителен договор по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за недвижим имот – държавна собственост става изискуемо и прекъсва ли се давността при наличие на обстоятелства извън изброените в чл. 116 ЗЗД, в първата си част, с обжалваното решение е разрешен в съответствие със задължителната съдебна практика на ВКС установена с решение по гр. дело № 1055/2010г., трето г. о., на която съдът се е позовал и на практиката представена от жалбоподателя – решение по гр. дело № 443/2011г., и двете постановени по реда на чл. 290 ГПК. В съответствие с тази практика съдът е приел, че давностните срокове като период от време се определят с начален и краен момент, те са установени от закона, който определя началният им момент. Общите правила са уредени в чл. 114 ЗЗД и доколкото в случая са неприложими разпоредбите на ал. 2, ал. 3 и ал. 4, началният момент на давностният срок за предявяването на конститутивния иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД се определя по правилото на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, т. е. давностният срок започва да тече от момента, в който се поражда правото на иск за всяка от страните да иска сключване на окончателен договор. Прието е, че относно продължителността на давностните срокове с чл. 110 ЗЗД е установен общ петгодишен давностен срок за всички искове, приложим и към претенцията по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, както и че погасителната давност е период от време, пред който носителят на правото бездейства.
При така дадения отговор относно същността на погасителната давност като самостоятелен юридически факт с погасителни последици, съдът се е позовал на обстоятелството, че междувременно материята относно държавната собственост, включително реда за продажба на държавни жилища на граждани от ведомствения жилищен фонд е преуредена със Закона за държавна собственост в сила от 01.06.1996г. и правилника за неговото приложение в сила от 30.09.1996г. (понастоящем отменен) и на създадените от законодателя правни норми – §12, ал. 1 и ал. 2 ПЗР на П. и § 66 ЗИД З., с които е заличен ефекта на изтеклата погасителна давност до постановяване на посочените разпоредби от гледна точна приложението на правилата на погасителната давност. Прието е, че заличаването е в тежест на държавата, а не на други правни субекти – адресати на правната норма, доколкото законодателят се е ограничил да посочи новият орган компетентен да приключи незавършените преписка по продажбата на държавни ведомствени жилища на лица настанени по установения ред до 01.0.1996г., по които има издадена заповед и извършено плащане на определената цена. В подкрепа на този извод, съдът е направил аналогия с различната законодателна техника приложена с разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, като е обосновал тезата, че по законодателен ред може да бъде заличен ефекта на изтеклата погасителна давност, без с това да са въведени нови основания за прекъсване на погасителната давност по чл. 116 ГПК. В този смисъл втората част на поставения правен въпрос – прекъсва ли се давността при наличие на обстоятелства извън изброените в чл. 116 ЗЗД е неотносим към решаващите мотиви за отхвърляне възражението на жалбоподателя за изтекла погасителна давност да се иска сключване на окончателен договор по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Както се посочи, разпоредбите на които се е позовал съда, не визират други способи (основания) за прекратяване на погасителната давност по чл. 116 ГПК.
Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК във вр. с чл. 38 Закон за адвокатурата жалбоподателят ще следва да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 2459 лв. по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения за защита на другата страна по представен договор за правна защита и направено искане с отговора на касационна жалба.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 175 от 03.02.2014г. по в. гр. дело № 2308/2013г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Държавата представлявана от Министъра на регионалното развитие да заплати на адвокат А. П. П. [населено място], [улица], етаж 2, кантора 267, възнаграждение в размер на 2459 лв. за защитата на И. А. З. пред касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ