О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1198
София, 29.11.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 5202/2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Профилактика , рехабилитация и отдих” /„ПРО”/ ЕАД срещу решение №931/17.05.2013 год. по гр.д. № 1715/2012 год. на САС, 1-ви състав , с което е потвърдено решение № 1611/09.03.2012 год. по гр.д. №1675/2011 год. на СГС, ГО, І-2 състав в частта, в която [фирма] е осъден да заплати на Д. И. Р. от [населено място] сумата от 100 798 лв. , представляваща обезщетение за ползване без основание на описания в решението недвижим имот , находящ се в [населено място], за периода от 24.04.2008 год. до 09.02.2011 год. и са присъдени разноски.
С касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответниците по касационната жалба К. Д. С. и М. Д. Й. като правоприемници на Д. И. Р., не вземат становище както по допустимостта на касационното обжалване, така и досежно нейната основателност.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт , поради което е процесуално допустима.
При въведената с ГПК / нов / факултативност на касационното обжалване /,свързана с предварителната селекция на касационните жалби, за да се разгледа жалбата „ по същество” следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона , регламентирани в чл. 280 ГПК.
Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
В случая тези изисквания на закона не са изпълнени.
Касаторът е посочил, че обжалваното от него решение е постановено в противоречие с практиката на съдилищата, включително практиката на ВС на РБ и ВКС на РБ, което предполага, че се позовава на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 и 2 ГПК. Във връзка с тези основания обаче, същият не е формулирал правен въпрос . Посочването на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване, поради което липсата на такъв въпрос е достатъчно основание касационното обжалване да не се допусне. Последното логично следва от обстоятелството, че визираните основания за допустимост на касационното обжалване могат да бъдат проверени и да са налице единствено във връзка с конкретен правен въпрос.Съдът няма правната възможност да извлича и формулира въпроса, доколкото това би нарушило диспозитивното начало в процеса, а само да го уточни/ В тази връзка виж т.1 от ТР №1/19.02.2010 год. на ОКГТК на ВКС /.
Касаторът е посочил правни въпроси във връзка с посоченото от него основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК ,а именно: 1.Как следва да процедира съда при наличие по делото на оспорена от една от страните експертиза, която е извършена без да са спазени изискванията за извършване на експертиза и
2. Следва ли съдът да квалифицира казуса като иск за неоснователно обогатяване и да се произнесе по иск с пр. осн. чл. 59 ЗЗД при положение, че за ищецът съществува друга възможност да защити правото си – чрез иск по чл. 73 ЗС.
При така формулираните въпроси обаче, липсва обосновка на посоченото основание за допустимост на касационното обжалване. В тази насока следва да се има предвид, че основанието по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК е изпълнено ако разглеждането на поставения правен въпрос би допринесло за точното приложение на закона свързано с промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото , когато законите са непълни, неясни или противоречиви, което налага тяхното тълкуване или следва да се създаде съдебна практика, която липсва.Съображения в този смисъл в случая липсват. Същевременно въпросите се формулирани некоректно, доколкото са предпоставени от твърдения на самия жалбоподател – по първи въпрос, че експертизата е извършена без да са спазени изискванията за нейното изготвяне, а по втория, че ищецът разполага с иск по чл. 73 ЗС, които сами по себе си имат характер на оплаквания , които подлежат на проверка в едно последващо производство по разглеждане на касационната жалба по същество.
Независимо от това следва да се посочи , че въпреки направеното оспорване на представената пред първата инстанция експертиза, жалбоподателят не е направил съответното доказателствено искане за изготвяне на нова експертиза от същото вещо лице след извършване на определени действия или проучвания или за изготвяне на разширена или тройна експертиза, както и това, че квалификацията на предявения иск е правилна.
По изложените съображения, касационното обжалване на решението не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №931/17.05.2013 год. по гр.д. № 1715/2012 год. на САС, 1-ви състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: