О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1198
София, 09.11.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми ноември двехиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 901/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адвокат М. А. Д., в качеството си на пълномощник на С. Р. А., Н. Р. А., К. Р. Ш., А. Р. Л., Р. Б. Б. и А. М. Якупов, всички с адресна регистрация: [населено място], област Б. против въззивно решение на Благоевградски окръжен съд № 85/9.03.2011 г., постановено по в. гр. д. № 1061/2010 г., с което е потвърдено решение № 3406/26.10.2010 г. по гр. д. № 180/2008 г. по описа на Районен съд, Г. Д., с което по иск с правно основание чл. 97, ал. 3 ГПК/отм./, предявен от М. М. Б., в качеството му на управител на [фирма], [населено място] е признато по отношение на С. Р. А., Н. Р. А., К. А. Я., А. М. Якупов, Р. Б. Б., К. Р. Ш., А. Р. Л., Р. Р. Б., Ф. Р. А. за установено, че е неистински документ удостоверение № 92-Г-98/23.02.1998 г. на [фирма], [населено място], поради обстоятелството, че положеният върху същото удостоверение подпис срещу името на законния представител на дружеството, не е положен от последния.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторите са се позовали на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК с разбирането, че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, именно: съгласно трайно установената практика на ВКС искът за установяване истинността или неистинността на документ е допустим, когато съществува правен интерес от това установяване. В този смисъл са Р. № 1181/30.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3537/2007 г., ІІІ г. о.; Р. № 459/1.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1203/2008 г., І г. о.; Р. № 2853/25.10.1996 г. по гр. д. № 3755/95 г., ІV г. о., копия от които са приложени. Поддържа се, че в случая дружеството-ищец няма правен интерес от воденето на установителен иск по чл. 97, ал. 3 ГПК/отм./, на което основание предявеният иск е недопустим.
Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира, че не е налице основание за допустимост на касационното обжалване.
По формулирания от касаторите правен въпрос въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и не е налице основанието за допустимост по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК в аспект на разясненията с ТР № 1/19.02.2010 г., постановено по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК съобразно редакцията на разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1, предл. 1 ГПК, поради което приложените към изложението съдебни решения не са относими към конкретния случай.
С оглед изхода на делото в настоящата инстанция касаторите следва да заплатят на ответника по касация сумата 300.00 лв. направени по делото разноски –възнаграждение за един адвокат съгласно договор за правна защита и съдействие № 0201994, серия А от 12.05.2011 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Благоевградски окръжен съд № 85/9.03.2011 г., постановено по гр. д. № 1061/2010 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА С. Р. А., Н. Р. А., К. Р. Ш., А. Р. Л., Р. Б. Б., А. М. Якупов, всички с адресна регистрация [населено място], област Б. да заплатят на [фирма], [населено място], област Б. сумата 300.00 лв. за разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: