O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1199
София, 14.12.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова
Велислав Павков
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 770 /2010 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх Nо 1015/ 23.02.2010 година от К. Л. З. от с.Р., чрез адв. Р. П.- АК П. срещу Решение Nо 274 от 30.12.2009 година по гр. възз. д. Nо 514/ 2009 год. на П. окръжен съд по чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно,постановено в нарушение на съществени процесуални правила и е необосновано , основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
С изложение си по делото, допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК се основава на довода ,че с обжалваното решение по процесуално правния въпрос за страната в процеса, която има тежестта за доказване при оспорване на нотариален акт като официален документ- тази, която го представя или тази , която го оспорва, въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната съдебна практика – ТР 2/2004 година на ОСГК ВКС, а по процесуално-правния въпрос за задължението на съда да мотивира съдебния акт когато не зачита материалната сила на оспорен писмен документ , касаторът поддържа довод за произнасяне от въззивния съд в противоречие с практиката на съдилищата , обективирана с Решение Nо 30/1970 г.ВС-I, Решение Nо 293/1994 г.- ВКС – IV отд. , Решение Nо 2239/2003 г. на ВКС-IV, Решение Nо 284/2005 година на ОС Б., Решение от 7.02.2007 година на ОС В. Т.,Решение Nо 100/1.04.2004 година Б. АС.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор срещу касационна жалба от ответната страна, с който се поддържа , че не са налице предпоставките за допустимост на касационното обжалване .
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и с оглед на преценка на данните по делото и характера на заявения установителен иск по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ, настоящият състав намира , че са спазени изискванията на чл. 280 ал.2 ГПК досежно размера на обжалваемия интерес и касационната жалба е процесуално допустима.
С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си по чл. 258 и сл. ГПК е отменил Решение Nо 289/20.05.2009 година по гр.д. Nо 3040/2008 година на П. районен съд и е постановил ново, по съществото на спора като е отхвърлил заявения от К. Л. иск по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ , с който е искал да се признае по отношение на ответниците, че към момента на образуване на ТКЗС през 1958 година , земеделска земя – ЛИВАДА от 3200 дка в м.”Ч.”, землището на с.Р., част от която с площ от 620 кв.м. попада в УПИ-VII в кв. 1а по плана на с.Р. от 1976 година , е принадлежала на наследодателя му Л. З. Г., починал 1964 година.
За да отхвърли иска , съсъст е приел, че по делото не са събрани достатъчно доказателства, които да установяват , че наследодателят на К. Л. е бил собственик на процесната ливада. Прието е, че в тежест на ищеца е доказване на фактите по представения от него констативен, оспорен от ответниците, нотариален акт за собственост Nо 86/55година , и въпреки останалите писмени доказателства , крайния извод на съда е бил , че елементите на фактическия състав на придобивната давност , като основание за правото на собственост на наследодателя на ищеца , не са доказани от последния.
Настоящият състав на ВКС счита , че касационното обжалване не е допустимо , тъй като не са налице основанията за това по см. чл. 280 ал. 1 т.1 и т.2 ГПК .
По поставения процесуално правен въпрос за страната в процеса, която има тежестта за доказване при оспорване на нотариален акт като официален документ- тази, която го представя или тази , която го оспорва, не може да се приеме тезата на касатора , че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната съдебна практика – ТР 2/ 2004 година на ОСГК и ТК ВКС и е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК . Предметният обхват на дадените разяснения с ТР 2/2004 година на ОСГК и ТК касае правомощията и правната същност на процесуалните действия на касационния съд , като трета редовна инстанция, но не и за начина на ценене на доказателствата, които могат да се представят пред тази инстанция в определените хипотези. В т.6 на разясненията е посочено, че в рамките и на касационния съд , при възможността да се заявят нови възражения като средство за защита срещу предявения от ищците иск и да се ангажират нови писмени доказателства, може да се направи оспорване на документ по реда на чл. 154 ГПК/ отм./ , без да се засяга въпроса за разпределение на доказателствената тежест при оспорване на констативния нотариален акт.
Не е налице и основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК и по релевирания процесуално-правен въпрос за задължението на съда да мотивира съдебния акт когато не зачита материалната сила на оспорен писмен документ .
Цитираното Решение Nо 30/1970 г. на ВС-I , Решение Nо 293/1994 г.- ВКС – IV отд. и Решение Nо 2239/2003 г. на ВКС-IV са неотносими към поставения въпрос , тъй като по делото се касае до оспорени писмени доказателства , в рамките на производство по чл. 154 ГПК / отм./, а не до оспорване на констативен нотариален акт от гл.т. на осъществяване на правно-релевантните факти на придобивната давност.Цитираното Решение Nо 284/2005 година на ОС Б. също е неотносимо, тъй като касае оспорване на нотариален акт относно вписаната цена по сделка като симулативна .Посоченото Решение от 7.02.2007 година на ОС В. Т. също е неотносим , тъй като посочения цитат е изваден извън контекста на оспорването . Същите изводи касаят и Решение Nо 100/ 1.04.2004 година Б. АС , тъй като проблемът с тежестта на доказване оспорването на официален документ касае също проведено оспорване по чл. 154 ГПК/ отм./ респ. чл. 193 ГПК за истинност и автентичност на документа на нотариалното удостоверяване , а не касаят хипотезите на оспорват се наличието на удостоверените факти за наличие на придобивна давност, като правопораждащо собствеността основание.
о изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал. 1 т.1 и т.2 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх Nо 1015/ 23.02.2010 година от К. Л. З. от с.Р., чрез адв. Р. П.- АК П. срещу Решение Nо 274 от 30.12.2009 година по гр. възз. д. Nо 514/ 2009 год. на П. окръжен съд по чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :