ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1199
София, 28.10.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 3084 по описа за 2014г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат П.П. като процесуален представител на Е. Г. И. от срещу въззивното решение на СГС от 04.ХІІ.2013г. по в.гр.д. № 8212/2013г.
Ответницата по касационната жалба М. Е. И. от , действаща лично и със съгласието на майка си С. А..Б. /преди навършването на пълнолетие на 03.V.2014г./ в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат Д.Г. е заела становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу валиден и допустим съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 04.ХІІ.2013г. СГС е отменил решението на СРС от 23.ІV.2013г. по гр.д № 10864/2012г. в отхвърлителната му част за разликата над 150 до 200лв. и вместо него е постановил друго, с което е уважил иска на М. И. срещу Е. И. за увеличаване до 200лв. размерът на присъдена с решение по гр.д. № 13412/2009г. издръжка.
За да постанови решението, въззивният съд е взел предвид, основавайки се на представените социален доклад и писмени доказателства за доходите на родителите, за имотното състояние на ответника и за задълженията му, за здравословното състояние на ищцата, че ищцата е на 17 години, че е в 10 клас в специализирано училище ПГХВТ, че живее с майката в семейното жилище, че страда от тиреоидит на Х. и е на пожизнено медикаментозно лечение, че заболяването изисква поддържането на диета и тъй като е свързано с увеличение на теглото, то обуславя необходимостта от съответни по размер дрехи, че посещава допълнителни курсове; бащата живее на квартира и заплаща наем в размер на 100лв.; родителите нямат задължения към други лица от същия ред; доходът на майката е 335лв месечно, а на бащата – 1520лв., като той погасява два кредита с обща месечна вноска от 445лв., съсобственик с ? ид.част е на къща от 50 кв.м в София. При тези обстоятелства, предвид и усилията, полагани от майката във връзка с отглеждането на ищцата, и обстоятелството, че бащата не осъществява реално режимът на лични контакти с детето си и няма никакви разходи по него извън тези за издръжката, въззивният съд е приел, че необходимата месечна издръжка е в размер на 350лв., от които бащата следва да поеме 200лв., тъй като доходът му след приспадане на неговите задължения позволява това. Съдът не е споделил възражението на ответника, че доходът му не позволява да заплаща издръжка в размер по-голям от 100лв. – издръжка на непълнолетно дете се дължи безусловно независимо дали плащането й съставлява затруднение за родителите, които са длъжни да осигурят достоен живот на детето си, независимо от реалния си доход и от икономическата конюнктура в страната, ответникът има недвижимо имущество, което може да ползва – лично или за допълнителни доходи.
В изложението на Е. Г.И. АД по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, представено след дадено му от въззивния съд указание, се сочи, че въззивният съд се произнесъл по въпросите: относно задължението му да обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните, както и относно правомощията на въззивната инстанция – в противоречие с практиката на ВКС /ТР № 1/2001г. на ОСГК/; може ли въззивният съд да основе решението си върху приети от него за установени обстоятелства, без да има представени доказателства и без изясняването им да е включено в задача на експерт – в хипотезите по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 /без да се сочи практика/.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Първият поставен от касатора процесуалноправен въпрос е бланкетен – той не съдържа конкретизиране на доказателствата, доводите и възраженията, които според И. съдът не е обсъдил и взел предвид при постановяването на атакуваното решение. При това положение за касационния съд е невъзможно да прецени дали произнасянето по този въпрос е от значение за изхода на спора по делото, което е предпоставка за допускането на касационно обжалване /виж т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д № 1/2009г. на ОСГТК/.
По втория поставен в изложението процесуалноправен въпрос няма произнасяне от въззивния съд, тъй като той е основал изводите си на представените по делото социален доклад и писмени доказателства относно доходите на родителите и имущественото състояние на ответника, относно здравословното състояние на ищцата /амбулаторен лист от 24.ІХ.2012г., установяващ констатираното й автоимунно заболяване от тиреоидит на Х. и назначената й лекарствена терапия/, относно посещението на курс по народни танци. Освен това по този въпрос касаторът не обосновава твърдението си за наличие на противоречивото му разрешаване чрез посочване и представяне на съдебна практика.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС, ГО, ІІ-ри въззивен брачен състав, № 8171 от 04.ХІІ.2013г. по гр.д № 8212/2013г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: