4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1199
С., 7.12.2010 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на трети декември, две хиляди и десета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. № 524 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. П. И., подадена от пълномощника й- адв. И. срещу въззивно решение № 434 от 10.12.2009 год. по гр.д. № 890/2009 год. на Русенския окръжен съд, с което е отменено решението на Русенския районен съд от 12.08.2009 г. по гр.д. № 3055/2008 г., с което е уважен предявеният от К. П. И. срещу В. Н. Д., Н. П. Н. и М. П. Н. иск за обявяване за окончателен на сключения между ищцата и наследодателите на ответниците предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, на основание чл.19, ал.3 ЗЗД.
Ответникът по касационната жалба Н. П. Н. в писмения отговор изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на направените разноски за касационното производство. Останалите ответници не са подали писмен отговор на касационната жалба.
По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да отмени решението на първата инстанция, с което на основание чл.19, ал.3 ЗЗД е обявен за окончателен предварителен договор сключен на 18.01.2008 г., по силата на който Д. П. К. и Х. Н. К. са продали на К. П. И. недвижим имот, представляващ втори етаж от жилищна сграда, ведно със съоветните ид.части от сградата, построена в УПИ-ХХІ -497 , кв. 591 по плана на гр. Русе, ведно с 174/348 ид.части от дворното място за сумата 5000 лв. и постанови ново, с което го отхвърли, въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл.19, ал.3 ЗЗД, тъй като предварителния договор не съдържа всички съществени елементи, за да бъде обявен за окончателен. Приел е, че волята на страните относно срока за сключване на окончателен договор не е категорично и ясно определена в него, нито е определяема по тълкувателен път. Този извод на съда е изведен от обстоятелството, че визираните в предварителния договор срокове за едно и също задължение са взаимно изключващи се, а за да се уважи искът по чл.19, ал.3 ЗЗД трябва да е изтекъл срока на договора или да е станало изискуемо задължението на ответниците. В случая от съдържанието на договора не може да се установи действителната воля на страните относно съществени елементи от договора, касаещи задълженията им и срока, в който следва да бъдат изпълнени. Невъзможността да се установи срока на изпълнение на задълженията на страните и неясната уговорка в клаузата относно задължението за сключване на окончателен договор, прави невъзможно установяване волята на страните и невъзможна преценката за изправността на страните по него.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са изложени твърдения за произнасяне в решението по материалноправен въпрос от значение за изхода на делото, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото- основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Според жалбоподателка въззивният съд се е произнесъл по въпроса може ли да се обяви за окончателен предварителен договор съдържащ неясни клаузи, както и извършеното от съда тълкуване по чл.20 ЗЗД на клаузите на предварителния договор може ли да се приеме за правилно, след като не са обсъдени всички доказателства по делото.
При проверка допустимостта на касационното производство съдът в настоящия състав намира следното:
Не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Поставеният правен въпрос свързан с валидността на договорни клаузи в предварителния договор е от значение за изхода на делото, но по този въпрос не е налице допълнителното основание по ал.1 или ал.3 на чл.280 ГПК за да се допусне касационно обжалване. Преценката на въззивния съд, че не са налице съществени елементи от съдържанието на предварителния договор касаещи срока, в който следва да се сключи окончателния договор, както и задължението на страните във връзка със сключването му, с оглед твърдението на касаторката, че тя е изправна страна по договора е извършена с оглед конкретно установените факти и обстоятелства по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК на касационно обжалване пред Върховният касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие със здължителната практика на Върховния касационен съд. Не е налице соченото основание, тъй като изводите на въззивния съд за неоснователност на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД, поради това че клаузите за срока и задължението на страните за сключване на окончателен договор са неясни и по тълкувателен път не може да се изясни действителната воля на страните по договора не са в противоречие в трайната съдебна практика.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В изложението касаторката не е обосновала как допускането до касационно обжалване по поставения въпрос ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Точното прилагане на закона е насочено към остраняване на непосредователна и противоречива практика, или до предодоляване на погрешна постоянна практика. От значение за развитие на правото би бил въпрос по който няма съдебна практика, което налага тълкуване на закона с оглед остраняване на непълноти и неясноти на правната норма. В настоящия случай касаторката не се е позовала нито на непоследователна и противоречива практика, която се нуждае от промяна с оглед еднообразното тълкуване и прилагане на правната норма, нито на липса на практика по поставения правен въпрос. Нормите на чл.19, ал.3 ЗЗД и чл.20 ЗЗД са ясни и не се нуждаят от тълкуване, а по приложението им е налице трайна съдебна практика, която не се нуждае от промяна, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
На ответника по касационната жалба Н. П. Н. следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 150 лв.- адвокатско възнаграждение за адв.А. Василева.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 434 от 10.12.2009 год. по гр.д. № 890/2009 год. на Русенския окръжен съд.
Осъжда К. П. И. от гр. Русе, ул. “М.”, № 20 да заплати на Н. П. Н. от гр. Русе, ул.” Й. Д.”, № 28, ет.І направените разноски за касационното производство в размер на сумата 150 / сто и петдесет/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :