О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1199
София, 26.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети август две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 4213/2008 година по описа на ІІ гр.отделение на ВКС
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. И. М. от гр. П., приподписана от адв. С от Пловдивската адв.колегия срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, VІІІ гр.състав от 17.VІІ.2008 г. постановено по гр.д. № 2473/2007 г. Поддържат се оплаквания за противоречие с материалния закон и необоснованост. Позовава се на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК.
В срока по чл. 287 от ГПК е постъпил отговор от О. П., представлявана от кмета С. С. А. чрез гл.юрисконсулт Т. М. , в който се поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на чл. 280 ал.1 т.1-3 от ГПК, а по същество жалбата е неоснователна.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение взе предвид следното:
М. И. М. е предявил иск с правно основание чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ срещу О. с. “З” гр. П. и О. П. за признаване на правото му да му се възстанови собствеността върху недвижим имот от 685кв.м. съставляващ имот 162 за който е отреден парцел **** в кв. 29 по плана на гр. П., кв. Прослав по действащия към 1958 г. план. С решението на Пловдивския районен съд ХVІ гр. с. о..VІІ.2007 г. постановено по гр.д. № 1525/2007 г. искът е уважен.
По жалба на Общинската с. “З” гр. П. окръжен съд с решението си от 17.VІІ.2008 г. по гр.д. № 2473/2007 г. е обезсилил първоинстанционния съдебен акт и вместо това е прекратил производството по делото, тъй като е приел, че липсва процесуалната предпоставка за допустимостта на претенцията по чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ имотът да не е бил заявен в срока по чл. 11 ал.1 от ЗСПЗЗ. Въз основа на данните от приложената преписка за възстановяване на имоти на наследниците на М. Г. вх. № П-105/1991 г. е установено, че процесния имот е бил заявен като притежание на общия наследодател М, който с нот.акт № 71 том ХІ дело № 3190/1958 г. на нотариуса при Пловдивския народен съд е продал на внука си М. И. М. – ищеца по настоящото дело част от притежаван от него земеделски имот с площ от 685 кв.м., представляващ парцел **** в кв. 29 по плана на гр. П., кв. Прослав. Според решение № 1* от 31.І.2005 г. по преписка вх. № П-105/30. Х.1991 г. този имот е бил възстановен на наследниците на М. И. Г. като заявен от самия ищец М. И. М.. Т.е. направеният извод за отсъствие на предпоставката за предявяване на иска по чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ на въззивната инстанция, довел до прекратяване на производството по делото и обезсилване на първоинстанционното решение е в съответствие с данните по приложената преписка на П. комисия (сега О. с. “З”) гр. П..
Посоченото от жалбоподателя основание за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК очевидно не е налице. Такова ще бъде когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, когато съдът за пръв път се произнася по даден правен спор или когато изоставя едно тълкуване на закона, за да възприеме друго. Изискването в чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ за допустимост на претенцията е имотът да не е бил заявен за възстановяване на собствеността в срока по чл. 11 ал.1 от същия закон, което в случая не е налице. Нормата на закона е достатъчно ясна, по нея съществува и задължителна съдебна практика на ВКС на РБ, която е съобразена от състава на Пловдивския окръжен съд, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на съдебния акт.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд от 17.VІІ.2008 г. постановено по в.гр.д. № 2473/2007 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: