3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 12
С., 10.01. 2017 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на седми декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Димитрова
ЧЛЕНОВЕ: К. Юстиниянова
Д. Стоянова
като разгледа докладваното от съдията К. Юстиниянова
гр. д. № 3405/2016г. година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. В. К. чрез пълномощник адв. К. Т. против въззивно решение № 595 от 25.04.2016г. по в. гр. дело № 192/2016г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 82 от 28.02.2014г. по гр. дело № 1291/2013г. на Асеновградски районен съд, допълнено с решение № 291 от 18.07.2014г., с което А. В. К. е осъдена да заплати на М. П. П. сумата 11074,75лв. представляваща припадаща й се част от погасен остатък от кредит по Договор за кредит № 074888 от 07.07.2008г., както и сума в размер на 956,07лв. представляваща припадаща й се част от дължимите и заплатени месечни вноски по договора за кредит за месеците ноември, декември 2011г., януари, февруари и март 2012г., всяка от по 191,21 лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поставя правните въпроси – следва ли съдът да следи за пределите, в които е предявен иска; налице ли е произнасяне по незаявен иск и произнасяне плюс петитум, когато е предявен иск за периодично престиране на части, а в диспозитива е поставено престацията да бъде извършена изцяло наведнъж; длъжен ли е съдът да даде защита на субективното право само в рамките и по начин заявен от ищеца; налице ли е нарушение на принципа за диспозитивното начало в процеса, ако съдът излиза извън рамките на търсената защита и води ли това до недопустимост на съдебния акт. Жалбоподателката се позовава на съдебна практика на Върховния касационен съд, постановена по реда на чл. 290 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът М. П. П. чрез пълномощник адв. Д. Г. в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение. Прави искане за присъждане на съдебни разноски по представен договор за правна защита и съдействие.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 127, ал. 2 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя процесуалноправни въпроси, които се свеждат до допустимостта на въззивното решение. Поддържа се, че съдът е нарушил диспозитивното начало в процеса, като се е произнесъл по непредявен иск и плюс петитум – извън рамките на търсената защита.
Според представената от жалбоподателя съдебна практика, съдът е длъжен да даде защита на субективното право само в онези рамки и по онзи начин, който е поискан от ищеца, като диспозитивното начало в процеса изисква от съда да не излиза извън рамките на търсената защита, респ. съдът определя предмета на спорното право и всяко произнасяне с решение в повече от искането е нарушение на диспозитивното начало – решения по гр. дело 309/2010г., първо г. о., ВКС; гр. дело № 5666/2013г., трето г.о., ВКС; гр. дело 820/2009г., четвърто г.о., ВКС.
С обжалваното решение съдът не се отклонил от посочената съдебна практика. Предметът на делото е определен съобразно заявеното с исковата молба спорно материално право, индивидуализирано от основанието и петитума, квалифицирано под правната норма на чл. 127, ал. 2 ЗЗД. Правната квалификация е определена в съответствие с твърденията на ищеца за провопораждащите факти, от които произтича претендираното право, като съдът е дал защита на субективното право в рамките определени в исковата молба.
Уважен е евентуално предявения иск, след като е установено, че брака между страните е прекратен по взаимно съгласие със споразумение, според което е постигнато съгласие кредитът предоставен по договор за кредит от 07.07.2008г. да се погасява по -равно от страните и всеки да носи отговорност пред кредитора за погасяването на своята част от кредита. За периода м. ноември 2011г. – м. март 2012г., кредитът е обслужван от превод от работната заплати на ищеца, който погасил изцяло и остатъка от дължимата сума, изпълнявайки задължението на ответницата – солидарен длъжник. При тези обстоятелства, от които ищецът е извел основанието на иска, съдът е приложил разпоредбата на чл. 127, ал. 2 ЗЗД, като от правна страна, за да уважи иска е приел, че всеки солидарен длъжник, които е изпълнил повече от своята част има иск срещу останалите съдлъжници за разликата.
Съдът е разгледал и уважил иска на предявеното основание, не е разгледан непредявен иск, нито се е произнесъл свръх петитум, поради което решението не е недопустимо.
Поставените процесуалноправни въпроси с обжалваното решение са разрешение в съответствие със задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
При този изход на делото жалбоподателката ще следва да заплати съдебни разноски на другата страна за настоящето производство в размер на 670лв. адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 595 от 25.04.2016г. по в. гр. дело № 192/2016г. на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА А. В. К. да заплати на М. П. П. съдебни разноски за настоящето производство в размер на 670 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ