6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 12
София, 11.01.2016 г.
Върховният касационен съд на Република Б., Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тридесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 3426 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 24650 от 1.ІХ.2014 г. на [фирма]-София, подадена чрез неговия юрисконсулт против въззивното решение № 533 на Варненския ОС, ТК, от 30.V.2014 г., постановено по т. д. № 615/2014 г., с което е бил отхвърлен иск на застрахователя настоящ касатор с правно основание по чл. 213, ал.1 КЗ за солидарното осъждане на Й. В. Й., Н. А. П. и Д. М. Т. – тримата от [населено място], област Варна, да му заплатят сума в размер на 15 000 лв. „или по 5 000 лв. (пет хиляди лева) на ответник – частичен иск от по 75 000 лв. на ответник”, както това изрично е било посочено в исковата молба с вх. № 34675/18.ІV.2011 г., която сума представлявала част от платено на Шериф Е. А. застрахователно обезщетение за понесените от него неимуществени вреди от смъртта на неговия син Ш. Ешеферов като резултат от ПТП, настъпило на 10.І.2010 г. на път № 111-208 „Т.-А.”.
Оплакванията на застрахователното д-во касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Варненския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който „изцяло да бъдат уважени, предявените от [фирма] искове”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят [фирма]-София обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на всяка от трите предпоставки на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение Варненският ОС се е произнесъл по шест материалноправни и процесуалноправни въпроса, имащи значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предвид „липса на формирана по тях съдебна практика”, а именно: 1./ „Възможно ли е въззивният съд да промени правната квалификация на предявените искове едва с постановеното от него решение по съществото на спора”; 2./ „Кои са критериите с оглед на които едно дело се квалифицира като търговско?”; 3./ „Как се съотнасят понятията „търговско дело” и „търговски спор” и възможно ли е, след като едно дело е било веднъж вече квалифицирано като гражданско, то да се разглежда като търговски спор?”; 4./ „При наличието на деликт, причинен от няколко делинквента при условията на независимо съизвършителство, когато единият от тях е водач на МПС, а другите са причинили противоправния резултат по друг начин, каква е отговорността им – солидарна или разделна, между застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на виновния водач и останалите делинквенти?”; 5./ Какво е правното основание, на което платилият в пълен размер обезщетение на увредените лица застраховател на задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите може да търси възстановяване на част от платеното застрахователно обезщетение от другите съизвършители, пропорционално на техния принос за настъпване на противоправния резултат?”; 6./ „Следва ли съдът, пред когото е предявена претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП срещу застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на виновния водач, да отчете – при направено съответно възражение – и приноса на другите делинквенти и да присъди обезщетение само съобразно приноса на виновния водач?”
Според застрахователя касатор налице била предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, понеже в противоречие с практиката на ВКС се явявало както определянето на цената на иска, така и квалифицирането на делото като търговско. Отделно от това, в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба подателят й поддържа твърдение и за наличие на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол – досежно квалифицирането на делото като търговско, а също и предвид противоречиво решаваният от съдилищата въпрос: „За солидарността между застраховател по задължителната застраховка „ГО” на автомобилистите на виновния за настъпване на дадено ПТП водач на моторно превозно средство и другите съизвършители, чиито действия в своята съвкупност и независимо един от друг са довели до противоправния резултат /смърт или телесно увреждане на едно лице/”. Във връзка с последния правен въпрос в изложението към касационната жалба се предлага извършване на съпоставка между две влезли в сила решения на Варненския апелативен съд и на Бургаския апелативен съд (Р. 10/13.І.2012 г. по т. д. № 620/2011 г.; Р. № 97/26.Х.2012 г. по гр.д. № 255/2012 г.), от една страна, с които се приемало, че съществува такава солидарност, и – от друга, две влезли в сила решения на П. апелативен и съответно на Пловдивския окръжен съд (Р. № 1243/28.ІХ.2012 г. по гр.д. № 286/2012 г. и Р. № 403/8.ІІІ.2012 г. по гр. д. № 2653/09 г.), с които – в идентична хипотеза – въпросната солидарност се отричала.
Ответникът по касация Д. М. Д. от [населено място] не е ангажирал свое становище, докато по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК другите двама ответници по касация Й. В. Й. и Н. А. П. – двамата от същия град, писмено са възразили чрез общия си процесуален представител по пълномощие от АК-Варна както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски в размер на 500 лв. (петстотин лева), представляващи равностойността на платения хонорар за един адвокат, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие № [ЕГН]/21.Х.2014 г. и списък по чл. 80 ГПК. Инвокиран е довод, че въззивното решение било необжалваемо – предвид цената на всеки от трите субективно съединени осъдителни иска на застрахователя.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Варненския ОС, касационната жалба на „ [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване в хипотезата по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК единствено по правния въпрос с пор. № 4 от изложението на застрахователя касатор по чл. 284, ал. 3 ГПК, но също и по релевирания от него материалноправен въпрос за солидарността между застраховател по задължителната застраховка „ГО” на автомобилистите и на виновния да настъпването на дадено ПТП водач на МПС и другите съизвършители, чиито действия в своята съвкупност и независимо един от друг са довели до противоправния резултат /смърт или телесно увреждане на едно или няколко лица/, са следните:
Предмет на исковата претенция срещу тримата ответници е сума в размер на 15 000 лв., която те следвало да бъдат осъдени да заплатят солидарно на застрахователя настоящ касатор. Поради това е налице решение на въззивен съд с цена на иска, надхвърляща всеки един от двата законоустановени мининума в чл. 280, ал. 2 ГПК /в редакцията й до ДВ, бр. 50 от 3 юли 2015 г./, а не три субективно съединени иска с цени от по 5 000 лв. Ето защо въззивното решение, с което тази искова претенция е била отхвърлена, подлежи на касационно обжалване, но формулираните от застрахователя касатор въпроси с поредни номера 2 и 3 от изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата не са такива, които да са били от значение за изхода на делото във въззивната инстанция.
За да отмени първоинстанционното осъдително решение на РС-Провадия и да отхвърли иска на застрахователя /с правна квалификация по чл. 127, ал. 2 ЗЗД, предявен по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК/ за солидарното осъждане на тримата ответници да заплатят сума в размер на 15 000 лв., Варненският окръжен съд е приел, от една страна, че било налице „съпричинителство” между тримата ответници, от една страна, и неучастващия в процеса водач на лек автомобил с валидна застраховка „ГО” на автомобилистите – от друга, доколкото съществувала пряка причинно-следствена връзка между деянията на четиримата и настъпилия вредоносен резултат – смъртта на лицето Ш. Ш. Ешерефов. За деликтното право същите трима ответници имали качеството на съпричинители и – на това основание – те следвало да отговарят солидарно с водача на лекия автомобил, съгласно чл. 53 ЗЗД. Но солидарната отговорност на последния не рефлектирала по отношение на застрахователя му по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, изплатил дължимото застрахователно обезщетение, понеже д-вото отговаряло единствено в пределите на застрахователния договор. Наред с това въззивната инстанция е отчела – на основание чл. 300 ГПК – обвързаността си с влязлото в сила споразумение по НОХД № 1245/2010 г. по описа на ОС-Варна, водено срещу застрахования по риска „ГО” на автомобилистите водач Н. П. М., относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, заключавайки, че поради това правилно е била ангажирана отговорността на застрахователя, а оттам и задължението му да плати застрахователно обезщетение, но това задължение не било солидарно с тримата ответници по настоящия иск, „тъй като е на друго основание”.
Още с т. 5 от задължителните и днес за съдилищата в Републиката постановки на ППВС № 17/18.ХІ.1963 г. последователно е било разграничено, че щом според чл. 121 ЗЗД солидарната отговорност не се предполага, то правилото на чл. 53 ЗЗД за солидарния характер на отговорността при множество делинквенти важи пред увреденото лице – следователно не и пред този, който, например, е платил на основание чл. 49 ЗЗД и затова може да търси от всеки причинител само припадащата му се – съобразно степента на съпричиняването – част . Същевременно с т. 15 от валидните и понастоящем постановки на ППВС № 7/77 г. е било разяснено със задължителна за съдилищата в страната ни сила, че „при упражняване на регресните искове застрахователят е ограничен в рамките на правата и възможностите, които е имало и с които разполага самото застраховано лице срещу причинителя на вредите и затова е допустимо срещу застрахователя третите лица да правят всички възражения, които са могли и може да правят на застрахования”. Следователно суброгационното право на застрахователя, уредено в чл. 213 КЗ, са разкрива като специално по отношение на регресния /”обратния”/ иск по чл. 54 ЗЗД. Но при съпоставка между влезлите в сила решения на Б. и Варненския апелативни съдилища, от една страна, с тези, постановени от П. апелативен и Пловдивския ОС – от друга, се констатира, че е противоречиво решаван от съдилищата релевантният за изхода на делото във въззивното пр-во пред Варненския ОС материалноправен въпрос: „За солидарността между застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на виновния за настъпването на дадено ПТП водач на моторно превозно средство и другите съизвършители, чиито действия в своята съвкупност и независимо един от друг са довели до противоправния резултат”.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 533 на Варненския ОС, ТК, от 30.V.2011 г., постановено по т. д. № 615/2011 г.
У К А З В А на касатора „Застрахователно акционерно дружество „А. Б.” /ЕИК[ЕИК]/, със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], ЧРЕЗ неговия юрисконсулт Красимира И., че следва В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението за това да представи в канцеларията на ТК на ВКС документ (банково бордеро) за платена по сметка на този съд допълнителна държавна такса в размер на 300 лв. (триста лева), тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
След надлежното внасяне на тази допълнителна д. т., дължима на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, делото да се докладва на Председателя на Първо отделение от ТК на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2