О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 12
гр. София, 12.01.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 09 януари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 3807 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от страна на ДФ „Д. Б.” срещу определение №700 от 03.11.2014 г. на ВКС ТК, Второ т.о. по ч.т.д.№3125/14 , с което е оставена без разглеждане като недопустима частната касационна жалба на същия жалбоподател срещу определение №198/01.07.2014 г. по в.ч. гр.д. №232/14 на ВТАС за потвърждаване на първоинстанционното разпореждане, с което е отказано издаване на изпълнителен лист.
В частната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 2 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Предмет на оставената без разглеждане частна касационна жалба е въззивно определение, с което съдът се е произнесъл по частна жалба срещу разпореждане постановено по молба за издаване на изпълнителен лист. Съставът на ВКС е приел, че въззивно определение, с което съдът се е произнесъл по частна жалба срещу разпореждане постановено по молба за издаване на изпълнителен лист не попада в нормативно очертаните в чл. 274 ал.2 ГПК две категории определения подлежащи на частно касационно обжалване. С оглед изложеното, съставът на ВКС, Второ т.о. е приел, че частната касационна жалба е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане.
Тази констатация се споделя изцяло и от настоящия състав на ВКС, ІІ т.о. . Съгласно Тълкувателно решение №1 от 17.07.2001 г. на ВКС т. 6 : определенията, които не преграждат понататъшния ход на делото и за които е предвидена изрична обжалваемост- подлежат на двуинстанционно разглеждане. Така цитираното ТР не е изгубило своята актуалност и при действието на новия ГПК от 2007 г., който в разпоредбите си в чл. 274 ал.3 ГПК очертава кръга на определенията, срещу които могат да се подават частни касационни жалби и то при наличие на предпоставките за допускане до касация по чл.280 ал.1 от ГПК,: определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения преграждащи понатъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното с настоящата частна жалба определение на ВКС е правилно и следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №700 от 03.11.2014 г. на ВКС ТК, Второ т.о., постановено по ч.т.д.№3125 /14 по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.