5
Гр. д. № 6382/2013 г. на ВКС, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 12
София, 12.01.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гр. д. N 6382/2013 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от П. И. Р., чрез процесуалния му представител адв. С. Боров от ДК-Р. срещу решение № 529 от 05.07.2013 г. по гр. д. № 542/2013 г. на Русенски окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното и е постановено решение по съществото на спора като е признато за установено по отношение на касатора, че 6619/16567 ид. ч. от ап. № 3 в [жилищен адрес] в ж. к. Чародейка, в [населено място] са лична собственост на Л. А. К. на основание чл. 23, ал. 1 СК. Уважен е и иска за делба на същия имот като е допуснато извършването й между страните при права 4974/16567 ид. ч. за касатора и 11592/16567 ид. ч. за Л. К.. Поддържа се довод за необоснованост и незаконосъборазност на решението.
Относно предпоставките за допускане на касационна проверка е направено позоваване на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК с довод, че съдът е разрешил въпрос за това може ли да се установява трансформация на лични средства при закупуване на недвижим имот по време на брака, когато е придобит на името на двамата съпрузи. Твърди се, че даденото разрешение е в противоречие със задължителната практика на ВКС: Р 71 от 26.03.2010 г. по гр. д. № 796/2009 г. на ВКС,ІІ г. о.; Р № 464 от 05.08.2010 г. по гр. д. № 1136/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о. и др.
Касационна жалба срещу същото въззивно решение е подадена и от ответницата по иска Л. К. с доводи за необоснованост на извода, че апартаментът не е закупен изцяло с нейни лични средства, поради което по силата на трансформация не е станал нейна индивидуална собственост.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК от процесуално легитимирани страни, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което са допустими.
С определение от 11.12.2013 г. производството по делото е спряно до постановяване на тълкувателно решение по т. д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС по въпроса: допустимо ли е установява трансформация на лични средства в случаите на придобиване на недвижим имот по време на брака чрез договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи. С решение от 29.12.2014 г., постановено по т. д. № 5/2013 г. ОСГТК на ВКС се произнесе по поставения въпрос като прие, че установяването на трансформация на лични средства е допустимо и, когато недвижимият имот е придобит по време на брака на името на двамата съпрузи.
Налице е основание за възобновяване производството по делото и произнасяне по касационните жалби, при което съдът взе предвид следното:
І. По касационната жалба на П. Р.:
Касаторът Р. е предявил срещу Л. К. иск за делба на придобития от тях по време на брака им, който е бил сключен на 08.04.2008 г. и прекратен на 27.07.2012 г. с решение по гр. д. № 1729/2012 г. на Русенски РС, недвижим имот – апартамент от ап. № 3 в [жилищен адрес] в ж. к. Чародейка, в [населено място]. Поддържал е, че правата в прекратената без дялова съсобственост са равни, тъй като договорът за покупко-продажба е сключен при участието на двамата съпрузи.
От фактическа страна по делото е установено, че апартаментът е закупен на 08.10.2009 г. Договорът за покупко-продажба е сключен с участието на двамата съпрузи, като уговорената и платена цена е 16567 лв. по данни от съставения нот. акт № 157, т. ІІ, рег. № 3611, н. д. № 280/2009 г.
Ответницата К. е предявила инцидентен установителен иск за да установи, че имотът не е закупен със семейни средства, а изцяло с нейни лични средства, поради което е станал нейна изключителна собственост. Твърдяла е, че на 29.09.2009 г. е продала апартамента си в [населено място], У. и с част от получената сума е платила закупения на 08.10.2009 г. апартамент в [населено място].
От събраните по делото писмени доказателства е установено, че притежаваният от ответницата в съсобственост с децата й от първия брак апартамент в У. е продаден за сумата 35860.00 украински гривни, които конвертирани в български лева по курса към 31.10.2012 г. (справка от банковертор на л. 81 от гр. д. № 6027/32012 г.) се равняват на 6619.13 лв.
В исковата молба ищецът Р. е направил признание, че апартаментът е закупен за сумата от 23 000 евро, от които ответницата е дала 10 000 евро.
След като е обсъдил доказателствата по делото съдът е приел, че стойността на апартамента е заплатена с лични средства на К. в размер на 6619 лв., придобити от продажбата на имота й в У., а разликата до посочената в акта цена от 16567 лв. със семейни средства. Приел е, че удостовереното в нотариалния акт за закупуване на апартамента в Р. относно цената не е оборено с други доказателствени средства, като е намерил, че събраните гласни такива са неотносими. Въз основа на това намерил инцидентният установителен иск за основателен и го е уважил като е приел за установено по отношение на ищеца, че в резултат на трансформация на вложени лични средства Л. К. се легитимира като собственик на 6619/16567 ид. ч., останалите 9948/16567 ид. ч. са придобити от страните в режим на семейна имуществена общност, която след прекратяване на брака се прекратява при равни права за всеки от тях. Уважен е и иска за делба като такава е допусната при права 4974/16567 ид. ч. за касатора и 11592/16567 ид. ч. за Л. К..
Не е налице поддържаното основание за допускане касационна проверка на решението по разрешения от съда въпрос може ли да се установява трансформация на лични средства при закупуване на недвижим имот по време на брака, когато е придобит на името на двамата съпрузи.
Формираната противоречива практика по този въпрос е преодоляна с разрешението, дадено в т. 4 от решение № 5 от 29.12.2014 г. по т. д. № 5/2003 г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че в случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака с договор за покупко – продажба на името на двамата съпрузи може да се установява пълна или частична трансформация на лично имущество, на осн. чл.23, ал.1 и 2 СК (чл.21, ал.1 и 2 СК, отм.).
Този поставен в изложението въпрос е разрешен от въззивния съд в съответствие с възприетото в тълкувателното решение, поради което не е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка по него.
ІІ. По касационната жалба на Л. К.:
Касаторката е твърдяла, че притежаваният от нея апартамент в У. е продала не за посочената в нот. акт сума от 35860 гривни, а за 38500 щ. д., които били равностойни на 26000 евро. Апартаментът в [населено място] е закупила за 23000 евро, а не за сумата от 16567 лв., както е записано в съставения нот. акт № 157, т. 2, рег. № 3611 по н. д. № 280/2009 г. За установяване на тези обстоятелства е ангажирала гласни доказателства. Съдът не е обсъдил показанията на свидетелите относно това, каква е цената, получена от продажбата на апартамента в У. и тази, заплатена за апартамента в [населено място], с аргумента, че с тях не може да се обори съдържанието на договора за продажба сключен пред нотариуса.
В изложението към касационната жалба се поддържа, че съдът се е произнесъл по въпросите:1. може ли при ликвидиране съсобствеността между съпрузи след прекратяване на брака извънбрачния принос за придобиване на имущество през време на брака да се установява с всички доказателствени средства; 2. може ли във въззивното производство да се прави възражение за нищожност на сделката, с която е придобит процесния имот, в частта й, касаеща отношенията между купувачите.
Първият от поставените въпроси не е разрешаван от съда.
Предмет на делото е било установяване трансформация на лични средства на единия съпруг, вложени при закупуване на недвижим имот по време на брака. Доказателство за цената, на която е продаден имота в У. и закупен апартамента в [населено място], са съставените за продажбите нотариалните актове. Свидетелските показания са недопустими за установяване на сделка, за чиято действителност е необходима нотариална форма, както и за установяване на договори на стойност над 5000 лв. – чл.164, т. 3 ГПК
Нотариалният акт удостоверява с обвързваща доказателствена сила фактите, включени в удостоверителното изявление на нотариуса, посочени в чл. 580 ГПК – дата и място на съставяне на акта, самоличността на явилите се лица, техните изявления и други действия извършени от нотариуса, като прочитане, одобряване, подписване на нот. акт, плащане на цената, когато това е направено пред нотариуса. Актът, който е подписан от участвалите при съставянето му лица, има качеството и на частен документ относно изявленията на тези лица.
Касаторката е могла да опровергае удостовереното в нотариалните актове относно уговорената и платена цена, ако е поддържала, че то е симулативно. В този случай доказването става чрез обратно писмо, доказващо симулацията. Свидетелските показания не са допустими.
Не обуславя основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поставеният втори процесуален въпрос, тъй като той е разрешен от съда в съответствие със задължителната практика.
Възражение за нищожност на договора за покупко-продажба на процесния апартамент, поради участието на ищеца против волята на касаторката и при упражнено от него изнудване и накърняване на добрите нрави, е направено във въззивната жалба. Въззивният съдът не се е произнесъл по него, като го е намерил за недопустимо. Мотивирал се е с това, че правото да се заяви това възражение е преклудирано, тъй като не е заявено с отговора по исковата молба.
Некоректно е позоваването на ТР № 1 от 04.01.2001 г. по т. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС. То е постановено при действието на ГПК отм. в редакцията на дял втори „Въззивно и касационо обжалване” от изменението с ДВ бр. 124 от 1997 г., с която в закона е възприето пълното въззивно обжалване. След влизане в сила от 01.03.2008 г. на ГПК от 2007 г., това решение в посочената част – т. 6 е загубило значение. В този смисъл е и разрешението, дадено с т. 4 на ТД № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в която се прие, че възраженията на ответника срещу предявения иск поначало се преклудират с изтичането на срока за отговор на исковата молба по л. 131, ал. 1 ГПК, поради което не могат да се направят за първи път пред въззивния съд. Те могат да се въведат за първи път пред въззивната инстанция само ако страната поради нарушение на съдопроизводствените правила (например нарушаване на правото й на участие в първоинстанционното производство) не е могла да ги заяви през първоинстанционния съд. В тази им част постановките на т. 6 и т. 12 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. по т. д. № 1/2000 г. на ОСГТК на ВКС не са актуални при действието на ГПК от 2007 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр. д. № 6382/2013 г. на ВКС, І г. о.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 529 от 05.07.2013 г. по гр. д. № 542/2013 г. на Русенски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: