О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 12
София, 12.01.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1626 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат И. Д. срещу решение № 434/28.03.2016 г. на Пловдивски окръжен съд /ПОС/, въззивно отделение -V състав по гр.д. № 2155/2014 г., с което е допусната на основание чл.247 ГПК поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 527/23.03.2015 г. на ПОС, въззивно отделение -V състав по гр.д. № 2155/2014 г. с добавяне в диспозитива, че първоинстанционното решение се отменя и се постановява ново решение.
Касаторът поддържа оплаквания за недопустимост и неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване също недопустимост и чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Към така подадената касационна жалба са се присъединили К. Л. М. и М. Р. М. – съдружници в [фирма].
Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва жалбата и моли да се остави без разглеждане или без уважение ако се прецени, че е допустима по подробни писмени съображения.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради следните съображения:
С определение № 94 по гр.д. № 2155/2014 г., настоящият състав на ВКС е върнал делото на ПОС за поправка на очевидна фактическа грешка, констатирана в постановеното и обжалвано пред ВКС решение на същия съд № 527/23.03.2015 г. и изразяваща се в липса на постановен отменителен диспозитив на първоинстанционното решение при изложени съображения в мотивите за неоснователност на въззивната жалба и постановяване на уважителен диспозитив, различаващ се от първоинстанционния такъв само относно основанието на облигационната връзка между страните. В изпълнение на така дадените указания от ВКС и на основание чл.247 ГПК, ПОС е постановил решение от 28.03.2016 г. – предмет на настоящата касационна жалба, с което е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното си решение от 23.03.2015 г. с добавяне в диспозитива, че първоинстанционното решение се отменя и вместо това се постановява ново решение.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата, като за допустимостта на обжалваното решение съдът следи служебно /т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
В настоящия случай произнасянето на ПОС в решение № 434/28.03.2016 г. е съответстващо на изразените мотиви в постановеното решение на ПОС от 23.03.2015 г. и различието им с постановения диспозитив на това решение, с оглед на което и на основание чл.247 ал.1 ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка. При така постановеното решение от ПОС на основание чл.247 ал.1 ГПК не са налице данни за вероятна недопустимост на обжалваното решение при така изложените мотиви в касационната жалба, свързани с основанието на облигационната връзка между страните, различния предмет на заповедното и исково производство и т.н., които касаят правилността на основното решение, не и решението за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на същото. В този смисъл необуславящи изхода на спора по решението за поправка на очевидна фактическа грешка са и формулираните в изложението към касационната жалба въпроси за възможността на въззивния съд да се произнася по правилността на първоинстанционното решение, извън ограниченията на чл.269 изр.2-ро ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ПОС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски, тъй като ответникът по касационната жалба не претендира такива, нито има доказателства да е сторил разноски пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 434/28.03.2016 г. на Пловдивски окръжен съд, въззивно отделение -V състав по гр.д. № 2155/2014 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.