О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 12
гр. София, 13.01.2012 година
Смесен петчленен състав на Върховния касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, и Върховния Административен съд, в закрито заседание на девети януари, 2012 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
ГАЛИНА КАРАГЬОЗОВА
МАРИО ДИМИТРОВ
С учасието на прокурора от ВКП МИХАЙЛОВА
Разгледа докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Ч.Д.3037/11 г.
и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл. 44, ал.1 НПК.
С определение от 08.12.11 г. съдията-докладчик по А.Х.Д 1781/11 г. по описа на РС-Шумен е прекратил производството по посоченото дело, повдигнал е спор за подсъдност между РС-Шумен и Административен съд /АС/-Шумен и е изпратил делото на смесен петчленен състав на ВКС и ВАС за произнасяне по подсъдност на основание чл.135,ал.4 АПК.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава становище за необходимост от изпращане на делото по подсъдност на АС-Шумен.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, и Върховният административен съд в смесен петчленен състав, като провери данните по делото и взе предвид становището на прокурора, намери за установено следното:
Първоначално делото е било образувано пред АС-Шумен с оглед издадена от областния управител на област Шумен Заповед № РД-15-168/ 26.10.11 г., с която на основание чл.4 к,ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28 Б, ал.8 ППЗСПЗЗ е одобрен план за новообразувани имоти, находящи се в местността „Под манастира”, землището на гр. Шумен. За да прекрати производството пред себе си, съдията-докладчик от АС-Шумен е преценил разпоредбата на § 19,ал.1 ЗИД АПК /Д.въ-к,бр.39 от 2011 г./,съгласно която индивидуалните административни актове по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и отказите за издаването им, с изключение на тези, издадени от министъра на земеделието и храните, могат да се обжалват пред РС по местонахождание на имота по реда на АПК, а постановените по този ред актове на РС подлежат на касационно обжалване пред АС по реда на АПК, който разглежда жалбата в състав от трима съдии. На това основание издадената от областния управител заповед е намерено, че следва да бъде разгледана от РС-Шумен, съдебното производство пред АС-Шумен е прекратено и делото-изпратено на РС-Шумен.
От своя страна последният, с теза, защитавана и от представителя на ВКП, е счел,че нормата на § 4,ал.6 ПЗР ЗСПЗЗ е тази, която определя подсъдността на АС, тъй като жалби срещу одобрения план на новообразувани имоти могат да се подават пред административния съд в 14 дневен срок от обнародване на заповедта в Държавен вестник. По отношение на цитираната нова норма на АПК не е взето отношение.
А именно същата стои в основата на решаването на настоящия спор за подсъдност. На първо място, третираната заповед на областния управител без съмнение е индивидуален административен акт, тъй като касае отделни индивидуализирани имоти със собственици или ползватели.
На второ място в този контекст, §19,ал.1 ЗИД АПК се явява нормативен ранг от по-високо ниво от ЗСПЗЗ, като в цитираната част той е по-нов от ЗСПЗЗ извън това, че урежда специална процесуална материя, което важи и за обсъжданите норми на ЗСПЗЗ. Следователно, по правилата за тълкуването той е приложим в съпоставка с подсъдността по противоречащата му норма на §4,ал.6 ПЗР на ЗСПЗЗ по отношение на заповеди, издадени към момента, когато разпоредбата на §19,ал.1 ЗИД АПК вече е в сила, каквато е процесната такава- 26.10.11 г. И тъй като не става дума за заповед на министъра на земеделието и храните, а за индивидуален административен акт, издаван от областен управител, компетентен да разгледа същата като първа инстанция е РС-Шумен. АС-Шумен има правомощия да се произнася като второинстанционен съд в състав от трима съдии по евентуална жалба по решението на първостепенния съд.
Настоящата законова уредба е резонна както по отношение на оптимизиране на атакуването на процесните актове, що се отнася до лицата-собственици и ползватели на земите /все пак административните съдилища са по-малко от районните такива и потенциално се явяват по-отдалечени от мястото на земеделската земя, ерго, затруднението за атакуващите е по-голямо, при принцип на служещо им правосъдие/, така и що се отнася до функционална подсъдност с оглед последната възможна инстанция.
На трето място, във връзка с туко-що казаното, не може да има съмнение, че процедурата не изисква произнасяне по въпрос, който може да бъде приравнен с наказателно обвинение, каквото например е това по УБДХ или по административно-наказателните разпоредби на специалните закони. Тогава първоинстанционното дело се разпределя на наказателен състав там, където е налична специализация на съдебните състави, с оглед по-висока степен на правилното му решаване. В този смисъл следва да бъде посочена възможността, в случай на специализация на съответния районен съд, какъвто е Шуменският такъв, разпределението на делото да следва същата в план, максимално близък до компетентността на съдиите.
Водим от горното и на основание чл. 44, ал. 1 НПК, смесен петорен състав на Върховния касационен съд, Второ наказателно отделение и Върховния административен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗПРАЩА прекратеното от Районен съд гр. Шумен А.Х.Д.№ 1781/ 11 г. по компетентност на РС-гр. Шумен за образуване и разглеждане.
Определението е окончателно.
Препис от настоящото определение да се изпрати на Председателя на Административен съд-гр. Шумен – за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/
3/
4/