О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 12
София, 15,02,2010 година
Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо отделение, в закрито заседание на първи февруари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 75/2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.307, ал.1 ГПК, образувано по молба на Р. В. Н. и Е. “И”- гр. А. за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.2 ГПК на влязлото в сила решение №92 от 18.07.2008г. по гр.д.596/07г. на Великотърновски апелативен съд и оставеното в сила с него решение №147 от 27.07.2007г. по т.д. №35/06г. на Плевенски окръжен съд.
За да се произнесе по допустимостта на молбата за отмяна, ВКС, първо т.о. взе предвид следното:
Молбата за отмяна, подадена на основание чл. 303, ал.1, т.2 ГПК е процесуално недопустима.
Допустимостта на молбата за отмяна се определя от наведените в нея обстоятелства, относими към фактическите състави на чл.303 ГПК – като лимитивно установен законов регламент на този извънреден способ за контрол върху съдебните актове. В молбата се твърди, че е налице хипотезата на чл.303, ал.1, т.2 ГПК – престъпно действие на страна, като се поддържа, че това действие било установено с определение от 18.04.2006г. по т.д. 35/06г. на Плевенски окръжен съд и този факт бил игнориран от съда при постановяване на решението по същото дело, чиято отмяна се иска,като са изложени подробно оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебния акт. Основанието по чл.303, ал.1 т.2 ГПК предполага излагане на доводи свързани с установени по надлежния съдебен ред неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението- предмет на отмяната или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член на състава на съда или на връчител във връзка с решаване на делото. Следователно, императивното изискване на посочената норма в поддържаната от молителя хипотеза – престъпно действие на страна- е твърдяно като наличен юридически факт – влязъл в сила съдебен акт- решение или присъда, с който е установено, че страна по спора е осъществила престъпно действие във връзка с решаване на делото, като това включва съдържанието на понятието “ определения надлежен съдебен ред”. Освен това и нормата на чл. 305, ал.1 т.2 ГПК обвързва началния момент на срока, в който следва да бъде подадена молбата за отмяна с влизане в сила на решението или узнаване на присъдата, т.е. ако се извършва преценка спрямо акта посочен от молителя /неправилно, тъй като определение с такава дата е постановено през 2007, а не през 2006г. както е посочил/ то молбата следва да се третира като просрочена. Постановяваните определения по делото, приключило с решението, чиято отмяна се иска, независимо от тяхното съдържание не съставляват обосноваване на наличие на основанието, на което се позовава молителя. Не съставляват надлежно въведени доводи в тази връзка и сочените оплаквания за неправилност на съдебния акт, пряко свързани с поддържаното относно цитираното определение, тъй като преценката, на сочената неправилност, е въпрос, който следва да се обсъжда по реда на инстанционния контрол, а не в производството по чл.303 ГПК. С подадената молба за отмяна, молителят всъщност се стреми да се пререши правния спор като се обсъдят отново събраните доказателства и се направят различни фактически и правни изводи на основание общите оплаквания за незаконосъобразност, а не на лимитивно изброените основания за отмяна по реда на чл.303 ГПК, въпреки, че процесуалния ред за инстанционен контрол на решението на въззивния съд е изчерпан с произнасянето на състава на Върховния касационен съд, ТК по касационната жалба, поради което като недопустима, подадената молба следва да се остави без разглеждане.
С оглед този изход на спора не следва да се разглежда и молбата за спиране на изпълнението.
По тези съображения, Върховният касационен съд,състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Р. В. Н. и Е. “И”- гр. А. за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.2 ГПК на влязлото в сила решение №92 от 18.07.2008г. по гр.д.596/07г. на Великотърновски апелативен съд и оставеното в сила с него решение №147 от 27.07.2007г. по т.д. №35/06г. на Плевенски окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ТК при ВКС в едноседмичен срок от съобшенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: