О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 12
София, 15.04. 2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд и Върховният административен съд на Република България, в закрито съдебно заседание на десети април две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АДЕЛИНА КОВАЧЕВА
КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 14 /2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.135,ал.4 АПК.
Образувано е по спор за подсъдност между Районен съд – Варна и Административен съд – Варна по въпроса кой съд е компетентен да разгледа жалбата от С. Г. Т. срещу мълчалив отказ на кмета на [община] за издаване на удостоверение по чл.13,ал.5 ППЗСПЗЗ.
Кметът на [община] е изпратил жалба на С. Г. Т. срещу неговия мълчалив отказ да бъде издадено решение по чл.13,ал.4, удостоверение по чл.13,ал.5 и скица по чл.13,ал.6 ППЗСПЗЗ, до Административен съд – Варна на 12.07.2012 г. По нея е образувано адм. д. № 2842 /2012 г. на ХV с-в.. След разделянето на производството по жалбата производството по делото е продължило по жалбата срещу мълчаливия отказ на кмета за издаване на удостоверение по чл.13,ал.5 ППЗСПЗЗ.
По делото е постановено определение № 4588 /11.10.2012 г., с което производството по делото е прекратено и делото е изпратено на Районен съд – Варна по подсъдност. Административният съд е приел, че според § 19,ал.1,изр. 1 от ПЗР на ЗИД АПК (ДВ бр.39 от 20.05.2011 г.) отказаното на жалбоподателя удостоверение като документ, необходим във връзка с провеждането на земеделска реституция, е уредено в ППЗСПЗЗ (чл.13,ал.4 и ал.5) и че волеизявлението на компетентния административен орган за издаването на документа, респ. отказът му да го издаде, представлява индивидуален административен акт по ППЗСПЗЗ, поради което образуваното производство е родово подсъдно на Районен съд – Варна и на основание чл.135,ал.2 АПК следва да бъде прекратено и делото да бъде изпратено по подсъдност..
Районен съд – Варна е образувал производство по адм. д. № 15592 /2012 г.. на 7 с-в. С определение № 4550 /24.03.2014 г. производството по делото е прекратено и е повдигнат спор за подсъдност между Районен съд – Варна и Административен съд – Варна, като съдът е приел, че жалбата на С. Г. Т. срещу мълчаливия отказ на кмета на [община] за издаване на удостоверение по чл.13,ал.5 ППЗСПЗЗ не попада в актовете, които съгласно §19 ПЗР на ЗИДАПК се обжалват пред районен съд.
Настоящият смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд намира следното:
Компетентен да се произнесе по жалбата на С. Г. Т. е административен съд – В. по следните съображения :
В случая се обжалва отказ на Кмета на [община] с изх. № 9400/576/2012 година, да издаде удостоверение по реда на чл.13,ал.5 ППЗСПЗЗ за имот, правото на собственост върху, който е признато на наследници Т. А. Т. съгласно Решение № 1620/26.06.1996 г. на ПК – А. с площ 4.200 декара, находящ се в строителните граници на [населено място], в местността „Хаврълък“. Възстановяването на правото на собственост се извършва по реда на чл.11 от правилника в границите на урбанизираните територии. Удостоверението по реда на чл.13,ал.5 ППЗСПЗЗ трябва да съдържа данни за това дали имотът е нанесен или не е нанесен в кадастрален план, за номера и размера му по кадастралния план, за размера на застроената част и размера на свободните площи, които подлежат на възстановяване, информация дали е учредено право на строеж и дали строеж на законно разрешен сграда е започнал и за ограниченията на собствеността и основанията за тях.
Издаването на такова удостоверение е извършване на административна услуга по смисъла на § 1,т.2 от ДР на Закона за администрацията, като съгласно § 8 от ПЗР на АПК редът за тяхното извършване и обжалване е този, предвиден за индивидуалните административни актове, освен ако в специален закон не е предвидено друго. В случая „друго“ липсва, тъй като искането на молителя за издаване на удостоверение не е свързано с осъществяване на елемент от фактически състав, свързан с възстановяването на собствеността върху имота по реда на ЗСПЗЗ, респективно ППЗСПЗЗ, а за индивидуализация на същия по действащ план. С оглед изложеното, обжалваният акт е извън обсега на предвиденото в § 19 от ЗИД на АПК (ДВ, бр. 39 /20.05.2011 г.), визираща възможността за обжалване само на индивидуални административни актове по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, съответно отказите за издаване на такива актове, но не и жалбите против действия или бездействия на административния орган, или отказ за извършване на административна услуга.
Поради изложеното, Административен съд – Варна неправилно е квалифицирал отказа на Кмета на [община] като индивидуален административен акт по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. В случая се касае за отказ за извършване на административна услуга, подлежащ на обжалване по общия ред пред административен съд, съгласно разпоредбата на чл.128,ал.1 АПК.
Спорът е подсъден за разглеждане от Административен съд – Варна.
Към това следва да се добави, че спорът за подсъдността на останалите части от жалбата на С. Г. Т. е разрешен по реда на чл.135,ал.4 АПК в същия смисъл с определение № 100 /11.12.2012 г. по адм. д. № 90 /2012 г. и определение № 11 /14.02.2014 г. по адм.д. № 6 /2014 г. от смесени петчленни състави на ВКС и ВАС.
Въз основа на изложеното, смесеният състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа и се произнесе по жалбата, подадена от С. Г. Т. от [населено място] срещу отказа на Кмета на [община] с изх. № 9400/576/2012 година, да издаде удостоверение по реда на чл.13,ал.5 ППЗСПЗЗ е Административен съд – Варна.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Административен съд – Варна.
Препис от настоящото определение да се изпрати на Районен съд – Варна за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
3.
4.