О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 12
гр. София, 18.01.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като изслуша докладваното от съдията Николова ч. гр. дело № 5218 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, образувано по подадена от В. М. Б. от [населено място], чрез адв. Д. С., частна жалба против определение № 266 от 3.10.2016 год. по ч. гр. д. № 4018/2016 год. на ВКС, І г. о., с което е оставена без разглеждане предходната й частна жалба срещу определение № 1034 от 29.03.2016 год. по ч. гр. д. № 1403/2016 год. на Софийския апелативен съд.
Жалбоподателката излага съображения по приложението на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК с искане обжалваното определение на предходния състав на ВКС да бъде отменено и се разпореди извършването на последващите процесуални действия по разглеждане на частната й жалба срещу определението на Софийския апелативен съд.
Ответникът по частната жалба – [фирма], чрез процесуалния му представител юрисконсулт П. Н., оспорва същата като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящето производство.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, въз основа доводите на страните и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу определение на състав на ВКС, постановил преграждащо определение по чл. 274, ал. 1 ГПК, поради което и подлежащо на обжалване с частна жалба пред друг състав, съгласно чл. 274, ал. 2 , изр. 2 ГПК.
Разгледана по същество обаче подадената частна жалба е неоснователна.
Пред Върховния касационен съд по образуваното ч. гр. д. № 4018/2016 год. е обжалвано определение на апелативен съд, с което същият е потвърдил разпореждане на въззивен съд за връщане на касационна жалба срещу въззивното решение, в упражнение на компетентността му по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2, във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК. Поради това и частната жалба е насочена срещу съдебен акт, който е окончателен и не подлежи на касационно обжалване, по изложените съображения, свързани с промяната в закона при обжалваемостта на определенията по чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Поради това приел за процесуално недопустима подадената срещу този акт частна касационна жалба и оставил същата без разглеждане.
Изводът се споделя изцяло и от настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК когато определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК са постановени от окръжен съд като въззивна инстанция, те подлежат на обжалване с частна жалба пред съответния апелативен съд. Същата компетентност има Върховния касационен съд, но по частните жалби срещу такива определения, постановени от апелативен съд като въззивна инстанция – чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1 ГПК /какъвто не е настоящия случай/ или от състав на ВКС – чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК /в която хипотеза е настоящето производство/. С оглед това разпределение на функционалната компетентност по частните жалби срещу определенията /разпорежданията/ по чл. 274, ал. 1 ГПК на въззивната инстанция, правилно в обжалваното определение е прието, че инстанционният контрол е изчерпан – апелативният съд се е произнесъл по частната жалба срещу разпореждането на въззивния съд, което прегражда по-нататъшното развитие на делото с връщане на подадената касационна жалба, неговият акт не подлежи на обжалване с частна касационна жалба, тъй като не попада в никоя от хипотезите на чл. 274, ал. 3 ГПК. По същия начин не подлежат на обжалване по този ред и определенията на ВКС, постановени в производство по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1 ГПК. Определената в процесуалния закон различна функционална компетентност по отношение на частните жалби срещу актовете по чл. 274, ал. 1 ГПК в зависимост от това кой е постановилият ги въззивен съд /окръжен или апелативен/ не обосновава различно тълкуване на разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Поради това подадената частна касационна жалба срещу определението на апелативния съд, произнесъл се в производството по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК е процесуално недопустима и правилно е оставена без разглеждане в предходното производство, в което е постановено обжалваното определение на ВКС, І г. о. По тези съображения същото следва да се потвърди, като настоящата инстанция не следва да се произнася по изложените от жалбоподателката съображения по приложението на чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като то е извън предмета на настоящето производство.
С оглед този изход на делото жалбоподателката следва да понесе направените от ответника разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 461.66 лв., на основание чл. 78, ал. 8, вр. с ал. 3 ГПК, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 266 от 3.10.2016 год. по ч. гр. д. № 4018/2016 год. на ВКС, І г. о., с което е оставена без разглеждане частната жалба на В. М. Б. срещу определение № 1034 от 29.03.2016 год. по ч. гр. д. № 1403/2016 год. на Софийския апелативен съд.
Осъжда В. М. Б. от [населено място], ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма] разноски за настоящето производство в размер на 461.66 лв. /четиристотин шестдесет и един лева и 66 ст./.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: