– 3 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 12
гр. София 20.01.2020 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 20.01.2020 (двадесети януари две хиляди и двадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 189 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 307, ал. 1 от ГПК и е образувано по молба с вх. № 155 992/17.12.2019 година, подадена от С. А. Д., за отмяна на определение № 319/10.07.2019 година, постановено по ч. гр. д. № 1594/2019 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., с което не е допуснато касационно обжалване на определение № 672/21.02.2029 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, седми състав, постановено по ч. гр. д. № 4678/2018 година, като Д. е осъден да заплати на Прокуратурата на Република България сумата от 50.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Наред с това с молба вх. № 1961/08.01.2020 година е поискано спиране на изпълнението на определението на ВКС, в частта му за разноските, на основание чл. 309, ал. 1 във връзка с чл. 282, ал. 2-6 от ГПК.
Насрещната страна по молбата Прокуратурата на Република България е подала отговор с вх. № 4852/15.01.2020 година, с който е изразила становище, че определение № 319/10.07.2019 година, постановено по ч. гр. д. № 1594/2019 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. не подлежи на отмяна по реда на чл. 303 и следващите от ГПК, поради което молбата се явява недопустима и като такава трябва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено. В случай че това становище не бъде възприето е молбата е оспорена като неоснователна, като е поискано оставянето й без уважение.
С определение № 672/21.02.2029 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, седми състав, постановено по ч. гр. д. № 4678/2018 година е било потвърдено определение № 25 219/27.07.2018 година на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, 16-ти състав, постановено по гр. д. № 15 157/2017 година, с което на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК е върната подадената от С. А. Д. против Прокуратурата на Република България искова молба, поради неотстраняване на нередовностите й, като е прекратено образуваното въз основа на нея производство. Предвид на това тези две определения, както и определение № 319/10.07.2019 година, постановено по ч. гр. д. № 1594/2019 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. имат прекратителен характер и преграждат по-нататъшното развитие на делото. С тях не се разрешава по същество гражданско правен спор, поради което те не се ползват със сила на присъдено нещо и не представляват пречка за повторно предявяване на иска. Затова определение № 319/10.07.2019 година, постановено по ч. гр. д. № 1594/2019 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. не подлежи на отмяна по реда на чл. 303 и следващите от ГПК. Това изрично следва и от т. 6 от ТР № 7/31.07.2017 година, постановено по тълк. д. № 7/2014 година на ОСГТК на ВКС, като съгласно даденото с нея тълкуване не подлежат на отмяна по чл. 307 от ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иск. В случая не се касае до прекратяване на делото поради отказ от иск, което прекратяване ще е пречка за повторно предявяване на иска, а за такова поради неотстграняване на нередовностите на исковата молба, което не представлява такава пречка. Затова подадената молба за отмяна е недопустима и трябва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено.
Оставянето без разглеждане на молбата за отмяна води до неоснователност на искането за спиране на изпълнението на определение № 319/10.07.2019 година, постановено по ч. гр. д. № 1594/2019 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. в частта му за разноските на основание чл. 309, ал. 1 във връзка с чл. 282, ал. 2-6 от ГПК. Целта на това спиране е предотврати евентуалното неоснователно разместване на права въз основа на съдебния акт, чиято отмяна е поискана, до произнасянето по допустимостта и основателността на молбата. След като същата е недопустима и образуваното въз основа на нея производство се прекратява, то не може да се допуска спиране на изпълнението по реда на чл. 309, ал. 1 от ГПК. При това следва да се има предвид и това, че самият молител е посочил, че присъдената с определение № 319/10.07.2019 година, постановено по ч. гр. д. № 1594/2019 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. сума за разноските му е удържана, което предвид преследваната със спирането цел, прави същото безпредметно.
С оглед изхода на делото С. А. Д. ще трябва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 8 във връзка с ал. 3 от ГПК да заплати на Прокуратурата на Република България юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. № 155 992/17.12.2019 година, подадена от С. А. Д. с ЕГН [ЕГН], за отмяна на определение № 319/10.07.2019 година, постановено по ч. гр. д. № 1594/2019 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., като ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 189/2020 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 1961/08.01.2020 година по чл. 309, ал. 1 във връзка с чл. 282, ал. 2-6 от ГПК, подадена от С. А. Д. с ЕГН [ЕГН], за спиране на изпълнението на определение № 319/10.07.2019 година, постановено по ч. гр. д. № 1594/2019 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., в частта му, с която е осъден да заплати на ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ сумата от 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА С. А. Д. с ЕГН [ЕГН] на основание чл. 78, ал. 8 във връзка с ал. 3 от ГПК да заплати на ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове: 1.
2.