О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 12
гр. София, 29.01.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари, 2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
БИСЕР ТРОЯНОВ
С участието на прокурора от ВКП НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ
Разгледа докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Ч.Д. 29/20 г.
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.44, ал.1 НПК.
С разпореждане от 10.01.20 г., постановено по Н.Ч.Д.9/20 г., съдията – докладчик при ОС- София е прекратил производството по посоченото дело и е повдигнал спор за подсъдност между този съд и ОС-Пазарджик, изпращайки същото на ВКС на РБ за произнасяне по реда на чл.44, ал.1 НПК.
Прокурорът от ВКП изразява мнение, че компетентен да разгледа делото е ОС-София.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като провери данните по производството, намери за установено следното:
Първоначално в ОС-Пазарджик е образувано Н.Ч.Д.807/19 г. по реда на Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС) по повод на решение, постановено от Съд Вънжу Маре, Република Румъния, за налагане на финансова санкция /дължими съдебни разноски/ в размер на 1100,00 леи, по отношение на българския гражданин Б. Г. С., [дата на раждане] , за извършени престъпления по смисъла на Румънския наказателен кодекс. В Удостоверението по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета е отбелязан следният адрес- [населено място], [улица], ет. *, ап. **, Република България.
При направената от ОС-Пазарджик служебна справка в Националната база данни „Население“, е установено, че санкционираното лице е с постоянен адрес в [населено място], [улица], ет.*,ап.**, а по настоящ адрес е регистрирано в [населено място], ул „*.“ № **, общ.Б., обл.С..
С разпореждане №1236/31.12.19 г. съдията-докладчик при ОС-Пазарджик е прекратил производството по Н.Ч.Д.807/19 г. поради некомпетентност да разгледа делото, тъй като адресът, на който пребивава лицето, е извън съдебната територия на този съд; и съгласно разпоредбата на чл.31,ал.1 ЗПИИРКОРНФС решението за налагане на финансова санкция се признава от окръжния съд по местоживеенето или обичайното пребиваване на лицето. Прието е поради настоящия адрес на С., че това е ОС- София.
В тази връзка е било образувано Н.Ч.Д. 9/20 г.по описа на ОС-София. С разпореждане от 10.01.20 год. съдебното производство по делото е прекратено и е повдигнат спор за подсъдност пред ВКС.
Съгласно чл.31,ал.1 ЗПИИРКОРНФС компетентен да признае решението за налагане на финансови санкции е окръжният съд, в чийто териториален обсег се намира местоживеенето или обичайното пребиваване на санкционираното лице. Понятието „местоживеене“ е уредено в чл. 93-96 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/, а „обичайното пребиваване“ – в чл.48,ал.7 КМЧП, като и двете понятия са свързани с мястото, на което едно лице е избрало преимуществено да живее.
В настоящия казус,както вече бе казано, е установено, че санкционираният Б. С. е с постоянен адрес в [населено място], [улица], ет. *, ап. **, а по настоящ адрес е регистриран в [населено място], [улица], общ. *., обл. С.. Съгласно разпоредбата на чл.93,ал.5 вр.ал.1 ЗГР, на територията на Република България постоянният адрес е адресът за кореспонденция с органите на държавната власт и органите на местното самоуправление. А съгласно чл.94 от същия настоящ е адресът,на който лицето живее.
Специално трябва да се отбележи, че в удостоверението по чл.4 вр.чл. 3 от ЗПИИРКОРНФС, издадено от компетентните органи на Република Румъния, като последен познат адрес и такъв, на който лицето постоянно пребивава, е посочен [населено място], [улица],ет.*,ап.**, Република България. Не по-малко важно е да са заяви и че с решението на румънската страна по процесното дело-965/332/17 г. на Съд Вънжу Маре, Република Румъния, въз основа на чл.93,ал.1 от наказателния закон на Румъния, на санкционираното лице е наложена пробационна мярка, която да се изпълнява в [община]. Следователно, изпращащата страна е била запозната с адреса на осъдения, който по местното законодателство /българското/ се явява постоянен такъв, но в рамките на румънското наказателно производство се явява последният известен. Поради тази причина румънският съд не само е изпратил искане до ОС-Пазарджик за признаване и изпълнение на съдебния му акт по отношение на дължимите разноски, но и видно от същия- е заложил изпълнение на пробационни мерки по адреса в Пазарджик.
Българското право категорично установява настоящия адрес като този,на който лицето живее /което обстоятелство чуждестранният съд не е длъжен да знае/. Това следователно покрива критериите на ЗПИИРКОРНФС относно „местоживеене“. Самото лице е декларирало същия пред надлежните органи и по този начин е заявило трайни връзки със съответното населено място и адрес-лични, социални,професионални. Всъщност,в рамките на самото производство ще се установява дали е нужно да се изследва мястото,където санкционираното лице постоянно пребивава в случай, че действително не живее по настоящ адрес.
Водим от изложените съображения и на основание чл.44,ал.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗПРАЩА прекратеното Н.Ч.Д.9/20 г. по описа на ОС-София за разглеждане от същия.
Копие от определението да се изпрати на председателя на ОС-Пазарджик за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/