О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 12
гр.София, 30.01.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев ч. гр. д. № 3816 по описа за 2019 г. година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 248 ГПК.
Образувано е по постъпила молба вх. № 10321 от 29.11.2019 г. от Е. Г. Е., Б. М. Д. и Ю. М. Е. от [населено място], чрез процесуалния им представител адвокат Н. А., с искане да бъде изменено определение № 189 от 07.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3816/2019 г. на ВКС, II г. о., в частта за разноските като се поддържа, че разноски не е следвало да се присъждат, респ. се прави възражение за прекомерност на присъдените на ответниците по подадената от тях частна касационна жалба разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответниците по молбата В. Б. Р., Л. С. Е., Я. С. Е., М. И. П., М. В. С. и И. Н. С. са депозирали писмен отговор, в който изразяват становище за неоснователност на същата.
Ответникът Д. В. М. не взема становище молбата.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., за да се произнесе взе предвид следното:
Молбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от легитимирани лица, а по същество е частично основателна. Направеното с молбата искане по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение е своевременно. Ответните страни по касационната частна жалба са направили искането си за присъждане на разноски за касационното производство и са представили доказателствата за извършването им с отговорите на частната касационна жалба, преписи от които и от приложенията ? не се връчват на жалбоподателите, поради което последните не биха могли да направят искането за намаляване на разноските преди постановяването в закрито заседание и обявяването на определението, с което са присъдени разноските.
С определение № 189 от 07.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3816/2019 г. на ВКС, II г. о. е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частната касационна жалба на молителите, като същите са осъдени да заплатят Д. В. М. 500 лв. разноски за адвокатско възнаграждение; на В. Б. Р. – 300 лв. и на Л. С. Е., Я. С. Е., М. И. П., М. В. С. и И. Н. С. – 300 лв. Същевременно в отговорите на частната касационна жалба ответниците по същата са направили искане за присъждане на разноски за касационната инстанция, като са приложили доказателства за извършването им /договор за правна защита и съдействие от 26.06.2019 г., удостоверяващ изплатено възнаграждение в размер на 500 лева; договор за правна защита и съдействие от 04.07.2019 г., удостоверяващ изплатено възнаграждение в размер на 300 лева и договор за правна защита и съдействие от 25.09.2019 г., удостоверяващ изплатено възнаграждение в размер на 300 лева/.
Правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество, респ. при обжалване пред съответната съдебна инстанция, тъй като съгласно чл. 81 ГПК разноски се дължат за всяка една от съдебните инстанции. В случая присъдените разноски не са направени в обезпечително производство, тъй като същото е приключило с постановяването на неподлежащия на обжалване акт на въззивния съд, а са направени във връзка с подадена от молителите недопустима частна жалба срещу този акт, поради което дадените в т.8 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС разяснения не намират приложение и направените от ответниците по тази жалба разноски се дължат на общо основание. Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на направените по делото разноски и при прекратяване на делото, които следва да бъдат присъдени само при доказаност на твърдението за реалното им извършване. Вписването за направеното плащане в договора за правна помощ има характер на разписка и е достатъчно за доказване на извършените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на вписаната сума /ТР № 6/2012г. на ОКГТК на ВКС, т.1/. Обстоятелството, че определението на районния съд за допускане обезпечението на иска без обезпечение е обжалвано само от ответника Д. В. М. не е лишило останалите ответници по иска от възможността да вземат становище по подадената от молителите частна касационна жалба срещу въззивното определение по реда на чл.276, ал.1 ГПК, ползвайки адвокатска защита, респ. да претендират направените разноски за адвокатско възнаграждение.
С разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможността да бъде намалено заплатеното от страната възнаграждение на адвокат в случаите, когато то е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно т.3 на посоченото тълкувателно решение при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер, който в случая е 200 лв. /чл.11 от наредбата/. ВКС намира, че в настоящия случай реализираната от процесуалните представители на ответниците по частната касационна жалба защита в производството по чл. 274, ал. 3 ГПК е предоставена по спор, който не се характеризира с фактическа и правна сложност и че заплатеното адвокатско възнаграждение от ответника Д. В. М. в размер на 500 лв. е прекомерно съобразно тази сложност, поради което следва да бъде намалено до размер на 300 лв. Заплатените от останалите ответници адвокатски възнаграждения не са прекомерни и не следва да бъдат намалявани.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
И з м е н я на основание чл. 248, ал. 1 ГПК определение № 189 от 07.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3816/2019 г. на ВКС, II г. о., в частта за присъдените на Д. В. М. разноски в размер на 500 лв. като:
О с ъ ж д а Е. Г. Е., Б. М. Д. и Ю. М. Е. да заплатят на Д. В. М. сумата 300 лв. /триста лева/ разноски.
О с т а в я без уважение молбата на Е. Г. Е., Б. М. Д. и Ю. М. Е. в останалата ? част.
О п р е д е л е н и е т о подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: