3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 12
София, 06.01. 2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 436/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение 130 от 27.10.2009 г. по в. гр. д. № 212/2009 г. на Бургаския окръжен съд частично е отменено решение № 1498 от 20.10.2006 г. по гр. д. № 557/2006 г. на Бургаския районен съд и е отхвърлен иск за делба на масивна сграда “Д. на н.” със смесено предназначение, изградена в УПИ I от кв. 125 по плана на централната градска част на [населено място].
Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от ищците А. С. Р. и А. И. Вълчева, които поддържат основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответниците по касация ищците В. Д. З., В. С. Т., И. С. Т. и С. И. Б. не са взели становища, ответникът [фирма] счита, че касационно обжалване не следва да се допуска.
При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
Ищците по иска за делба черпят права от заповед № РД-24-42 от 18.02.2000 г. на министъра на икономиката за обезщетяването им като наследници на А. Р. Х. за негови одържавени по ЗОЕГПНС имоти, със съсобственост в идеални части с ответното дружество върху обекта, застроен върху отчуждения терен. Въззивният съд приел, че обезщетяването е в противоречие със закона – пар. 6, ал. 6 от ПЗР на ЗППДОбП /отм./. Към подаването на заявлението спорният имот и теренът към него са били включени в активите на дружеството, което обосновава обезщетяване, но не и със съсобственост, а по някой от начините в цитираната норма.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото е материалноправният въпрос: кой от двата закона – Закон за обезщетяване на собственици на одържавени имоти /ЗОСОИ/ или Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия /ЗППДОбП – отм./, е специален по отношение на другия, а упражняването на косвен съдебен контрол върху стабилни актове на държавен орган е недопустимо съгласно трайната практика на Европейския съд за защита на правата на човека.
За да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК следва въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно т. 4 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, под “точно прилагане на закона” най-общо се разбира еднообразно тълкуване на закона. Затова предвиждането на посоченото основание е насочено към отстраняване на противоречива практика или към преодоляване на погрешна или остаряла практика на ВКС. Другата хипотеза – принос в развитието на правото, предполага, че е необходимо тълкуване на конкретна правна норма, която е непълна, неясна или противоречива, или по която липсва съдебна практика.
По поставения от касаторите въпрос за възможността гражданският съд да се произнесе по законосъобразността на стабилен административен акт съществува многобройна и еднообразна съдебна практика, с която въззивният съд се е съобразил при постановяване на обжалваното решение. Съгласно тази практика е допустимо упражняването на косвен съдебен контрол върху административни актове в рамките на гражданскоправни спорове за собственост, като в обхвата на този контрол попадат не само аргументи за нищожност, но и доводи за материална незаконосъобразност на издадения акт. Тя е обобщена в ТР № 6 от 10.05.2006 г. на ОСГК на ВКС, т. 4. Разглеждайки въпроси по прилагането на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, З. и ЗС, Върховният касационен съд посочва, че гражданският съд може да се произнесе по реда на косвения съдебен контрол по материалната законосъобразност на актове, свързани с този реституционен закон. Когато не е страна в производството по издаване на административния акт, засегнатото лице не може да иска неговата отмяна, но при констатиране на незаконосъобразност съдът не може да зачете правните му последици. Същото разрешение следва да се приложи и в делбеното производство, когато се претендира съсобственост, възникнала в резултат на обезщетяване на правоимащи по ЗОСОИ. Възможността гражданският съд да се произнесе инцидентно по законосъобразността на административни актове, когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му, е предвидена изрично в чл. 17, ал. 2 ГПК. Тя е записана и в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, т. 3. Така е процедирал и Бургаският окръжен съд в разглеждания случай, който по този начин се е съобразил и със задължителните указания в отменителното решение № 285 от 15.04.2009 г. по гр. д. № 6164/2007 г. на ВКС на РБ, IV-то г. о., дадени при предишното разглеждане на делото от касационната инстанция. При наличието на изрична норма в закона в посочения смисъл, неоснователно се поддържа от касаторите, че упражняването на косвен съдебен контрол върху стабилни актове на държавен орган е недопустимо съгласно трайната практика на Европейския съд за защита на правата на човека – решение от 12.01.2006 г. на ЕСПЧ по делото на К. и други срещу България по жалба № 47797/1999 г. и 68698/2001 г., първо отделение.
Въззивният съд е изложил аргумент, че приложим при преценката за законосъобразност на заповед № РД-24-42 от 18.02.2000 г. на министъра на икономиката, е ЗППДОбП /отм./. Обжалваният съдебен акт е в съответствие с уеднаквената чрез решения по чл. 291 ГПК съдебна практика, според която решението за обезщетяване по ЗОСОИ, както и решението на поземлената комисия /сега общинска служба по земеделие/ за възстановяване на собственост по ЗСПЗЗ, е непротивопоставимо на приватизираното търговско дружество, в активите на което е включен възстановеният имот, ако решението е издадено при висяща или приключила процедура за приватизация /напр. решение № 205 от 08.07.2010 г. по гр. д. № 4543/2008 г. на ВКС, I-во г. о./. Въззивният съд е обсъдил и двете заявления, подадени на 18.02.1998 г. и съответно на 15.09.1998 г. Установено е, че спорният имот – сградата и теренът към нея, е бил включен в активите на търговско дружество с изцяло държавно участие още към 1992 г. Към датата на произнасяне на министъра със заповед № РД-24-42 от 18.02.2000 г. приватизационният договор от 12.10.1999 г. е бил сключен и съобщението за това е било публикувано в ДВ, бр. 101 от 1999 г. Нормата на пар. 6, ал. 6 от ПЗР на ЗППДОбП /отм./ установява конкретния начин на обезщетяване на правоимащи по чл. 2, ал. 1 ЗОСОИ в случаите на сключена приватизационна сделка, без да лишава лицата от право на обезщетение. Когато активите, спрямо които правоимащите по ЗОСОИ имат претенции, са включени в капитала на предприятие, което не е държавна собственост, държавата вече не може да се разпорежда с имущество – частна собственост. Поради това законът изрично изключва от механизма на обезщетяване възможността за предоставяне на съсобственост, но оставя други начини за това от страна на държавата – чрез притежавани от нея акции или дялове на търговските дружества, или чрез компенсаторни записи. Ето защо не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса: кой от двата закона – ЗОСОИ и ЗППДОбП /отм./, е специален по отношение на другия.
Предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице, водим от което Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение 130 от 27.10.2009 г. по в. гр. д. № 212/2009 г. на Бургаския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: