4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 153/2010 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 12
гр.София, 06.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на петнадесети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева
ЧЛЕНОВЕ: Лидия Иванова
Емилия Василева
изслуша докладваното от
председателя (съдията) Л. ИВАНОВА
търговско дело под № 153/2010 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Министерство на земеделието и храните, гр.София срещу въззивното решение на Окръжен съд-гр.Велико Т. № 414/24.11.2009 год., постановено по в.гр.дело № 1005/2009 год. С това решение въззивният съд е отменил първоинстанционното решение на Горнооряховския районен съд № 25/29.07.2009 год. по гр.дело № 797/2008 год. в частта, с която е осъдена едноличен търговец Б. С. С. с фирма „Б. С.” от гр.Лясковец да заплати на основание чл.8 от Закона за арендата в земеделието сумата 4 571,32 лева, представляваща арендни вноски по договор за аренда № ВТ-00-004/18.03.2004 год. за стопанските 2005/2006 год. и 2006/2007 год. и мораторна неустойка на основание чл.92, ал.1 ЗЗД в размер на 4 815,83 лева за забавено плащане на претендираната главница и решавайки спора по същество е отхвърлил изцяло предявените от ищеца-касатор два обективно съединени иска.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, неправилно е тълкувал фактите по делото и е нарушил разпоредбата на чл.6, ал.5 от ЗАЗ, в която е предвидено, че липсата на протокол-опис за предаване на арендуваните обекти не е пречка арендаторът да упражнява фактическа власт върху земята – предмет на арендния договор.
В изложението си към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Поддържа, че от съществено значение за изхода на делото е материалноправния въпрос дали липсата на протокол-опис за предаване на арендуваните земи е пречка за упражняване на фактическа власт с оглед законовата презумпция, установена в чл.6, ал.5 ЗАЗ, както и процесуалния въпрос кой носи доказателствената тежест за установяване факта за реалното предаване на имотите. Твърди, че посочените въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, позовавайки се на определение № 143/10.12.2008 год. по т.дело № 630/2008 год. на ВКС-ТК, ІІ т.о., както и на решение на Шуменския окръжен съд от 09.11.2006 год. по гр.дело № 435/2006 год., за което липсват данни, че е влязло в законна сила.
Ответникът по касационната жалба едноличен търговец Б. С. С. с фирма „Б. С.”, гр.Лясковец не изразява становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото намира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е от съществено значение за крайния изход на спора и е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество с оглед съобразяването с практиката и закона, а не до приетата по делото фактическа обстановка.
Видно от данните по делото след частична отмяна на първоинстанционното решение въззивният съд е постановил решение по съществото на спора, с което е отхвърлил предявеният от ищеца-касатор иск по чл.8 от Закона за арендата в земеделието за сумата 4 571,32 лева, представляваща арендна вноска по сключен договор за аренда № ВТ-00-04/18.03.2004 год. за стопанските 2005/2006 год. и 2006/2007 год., както и обективно съединения иск по чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата 4 815,83 лева, представляваща неустойка за забавено плащане на процесните вноски по същия договор. По делото е безспорно установено, че между страните е сключен договор за аренда, по силата на който едноличният търговец в качеството му на арендатор е следвало да получи земеделски земи от държавен поземлен фонд срещу заплащане на съответна арендна вноска за всяка стопанска година. Безспорно е също, че съгласно договора земите се предават на арендатора с протокол-опис, какъвто за процесните земи не е съставен. След направеното оспорване от страна на ответника, че земеделските земи фактически не са му били предоставени и са ползувани неправомерно от трето лице-Никола И., за което арендодателят е бил писмено уведомен, съдът е приел, че в тежест на ищеца е да установи, че е предоставил на арендатора земята-предмет на процесния договор, за която претендира заплащане на арендни вноски. Такива доказателства по делото няма представени. При тези фактически данни, анализирайки в цялост събраният по делото доказателствен материал съдът е направил решаващият извод, че арендодателят сам се явява неизправна страна, тъй като не е изпълнил задължението си по арендния договор и земеделските земи не са предадени на арендатора, поради което липсва законно основание да претендира арендни вноски за оспорените земи и неустойки по този договор.
Изложеният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос за задължението на съда да обсъди всички събрани доказателства е релевантен по делото, но не е решен в противоречие с практиката на ВКС. Безспорна и трайно установена е съдебната практика, че съдът следва да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест между страните в процеса правнорелевантни факти, като обсъди всички доказателства и доводите на страните съгласно чл.188, ал.1 и 2 ГПК/отм./ сега чл.235, ал.2 и 3 от новия ГПК. В случая въззивният съд е постановил решението си след обсъждане и цялостен анализ на събраните по делото доказателства, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на тях е изградил фактическите си констатации и правни изводи. Тези действия на съда са в съответствие с посочената съдебна практика, поради което не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Посочената презумпция на чл.6, ал.5 ЗАЗ, че при липса на опис се предполага, че обектът по договора за аренда е бил приет в надлежно състояние, на която се позовава касатора, е оборима и след направеното оспорване от страна на ответницата, че процесните земеделски земи не са ползувани от нея, а от трето лица, в тежест на арендодателя-ищец е да установи надлежното им предоставяне на арендатора каквито доказателства по делото няма представени. Що се отнася до конкретните изводи на съда, направени в резултат на извършената преценка на фактическия и доказателствен материал по делото, същите са относими единствено към настоящия спор и касаят правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията на касатора за необоснованост и твърденията за погрешни крайни изводи досежно поетите договорни задължения представляват отменителни основания по чл.288, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
Неправилно е поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, която има предвид противоречие със задължителната практика на ВКС по поставения съществен правен въпрос, която включва ППВС при действието на ЗУС, тълкувателни решения на ОСГК и ОСТК на ВКС при действието на З., както и решения на тричленни състави, постановени по реда на новия ГПК, каквито касаторът въобще не сочи, тъй като представеното с жалбата определение по чл.288 ГПК няма такъв характер. Не е налице и соченото основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като приложеното към жалбата решение на Шуменския окръжен съд по гр.дело № 435/2006 год. не е влязло в законна сила, поради което не обосновава наличие на противоречива съдебна практика.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд-Велико Т. № 414/24.11.2009 год., постановено по в.гр.дело № 1005/2009 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: