4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№12
София,06.01.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на трети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………………… и с участието на прокурора ……………………….….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 2264 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК и се развива едностранно.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 5189/19.VІ.2014 г. на [фирма] /в Н./-гр. Ц. К., област Р., подадена против определение № 168 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 5.VІ.2014 г., постановено по ч. т. дело № 152/2014 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на този търговец срещу първоинстанционното определение
Търговецът частен касатор поддържа общо /бланкетно/ оплакване за неправилност на атакуваното въззивно определение, претендирайки отменяването му, като в резултат първостепенния ОС-Бургас бъде задължен „да продължи процесуалните действия, като държавните такси и разноски са за сметка на страната загубила спора, платими след приключване на делото”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма] /в Н./-гр. Ц. К. обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, но вместо ясно и точно формулирани правни въпроси, по които въззивната инстанция да се е произнесла с атакуваното определение, релевира пет, по които „ВКС да отговори, за да се разреши спорът повдигнат от нас”, както следва:
1./ Дали иск, предявен от несъстоятелен търговец за откриване на друго пр-во по несъстоятелност – срещу негов длъжник, представлява „способ за попълване масата на несъстоятелността му”, при съобразяване разпоредбата на чл. 607, ал. 1 ТЗ, че „така се удовлетворяват кредиторите”, вкл. ищецът, като обявен в несъстоятелност търговец?;
2./ Ако отговорът на първия въпрос е положителен, дължат ли се тогава предварително държавни такси от такъв ищец при завеждането на иска по чл. 625 ТЗ?;
3./ Дали при спорове за попълване на масата на несъстоятелността – „чрез обявяване на длъжник на несъстоятелен търговец на свой ред в несъстоятелност”, е приложима практиката, обективирана в Опр. № 1639/18.Х.2010 г. на САС, ГК, 2-ри с-в, постановено по ч. гр. д. № 1278/2010 г. – във вр. с т.д. № 1648/08 г. по описа на СГС, ТК, с-в VІ-4, по т. д. № 1842/06 г., последното заведено от синдик на софийското [фирма] (в несъстоятелност)?;
4./ Представляват ли действията на двете инстанции – ОС-Бургас и Бургаския апелативен съд, „отказ от правосъдие” или „злоупотреба с право”, доколкото прекратяват пр-во, което е било заведено от несъстоятелен търговец по иск за откриване на пр-во по несъстоятелност на негов длъжник, вследствие неплатени държавни такси при подаване на исковата молба?;
5./ „Във възможностите ли е на ВКС да прояви законодателна инициатива, като се променят общия закон /ГПК/ или специалния /ТЗ/, по отношение на спорове в които участват несъстоятелен търговец или негов синдик, като същите да не плащат предварително държавни такси и разноски по заведените спорове, а те да се покриват от осъдената страна или от масата на несъстоятелността, като се приложи схемата, посочена по-горе от СГС?”
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивно производство пред Бургаския апелативен съд, настоящата частна касационна жалба на [фирма] (в несъстоятелност)-гр. Ц. К., област Р. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/2010 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. По аргумент за противното от текста на чл. 620, ал. 1 ТЗ, изискването на съда по чл. 613 ТЗ за предварително внасяне на държавна такса при завеждането на молба по чл. 625, предл. 3-то ТЗ, т.е. от „кредитор” и съответно – неизпълнението на указанията му в дадения срок за това, от което е последвало връщане на исковата молба, не се различава по последици от всяко друго исково пр-во, при образуването на което е била налице такава нередовност на исковата молба – по смисъла на чл. 128, т. 2-във вр. чл. 129, ал. 6 ГПК и чл. 6 от Закона за държавните такси, когато същия порок ни е бил своевременно отстранен. На тази плоскост се налага извод, че нито един от общо5-те формулирани от търговеца частен касатор правни въпроси няма естеството на такъв, който да е бил предмет на произнасяне на Бургаския апелативен съд с атакуваното определение. Поради изцяло хипотетичния им характер не може да се обсъжда евентуално наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол. /Вж. в този смисъл и разясненията по т. 4 на горепосоченото тълкувателно решение на ОСГКТК на ВКС/.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 168 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 5.VІ.2014 г., постановено по ч. т. дело № 152/2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2