Определение №12 от 6.1.2016 по гр. дело №2920/2920 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12

София, 06.01.2016г.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 2920 по описа за 2015г. и приема следното:

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Т.Б. като процесуален представител на [фирма] София срещу въззивното решение на СГС от 17.ІІ.2015г. по в.гр.д. № 6231/2014г.
Ответникът по касационната жалба Г. Х. М. от С. не е подал отговор по реда на чл.287 ал.1 ГПК.
Касационната жалба е допустима само в частта по претенцията за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване на имот – подадена е в преклузивния срок и от страна, имаща право и интерес от обжалването. В останалата й част жалбата е недопустима на основание чл.280 ал.2 ГПК, тъй като е срещу въззивното решение в частите по претенциите за присъждане на 3031лв. – неустойка за забавено изпълнение на задължение за изграждане на сграда по предварителен договор, и на 654.17лв. – мораторна лихва, и двете в размери под 5000лв. С оглед на това в тази й част жалбата ще бъде оставена без разглеждане.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение в посочената част ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 17.ІІ.2015г. СГС е потвърдил изцяло осъдителното решение на СРС от 17.ХІІ.2013г. по гр.д № 26639/2012г., вкл. и в частта, с която дружеството-касатор е осъдено да заплати на Г. М. 5926лв., представляващи обезщетение за лишаване от ползване на имот за периода 01.V.2010г. – 31.V.2012г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане.
За да постанови решението, въззивният съд, препращайки и към мотивите на първоинстанционния, е приел за установено, че между страните са сключени предварителен и окончателен договори за строеж и покупко-продажба на недвижим имот, че строителството е следвало да завърши до 3.ІV.2010г., но към тази дата, както и към 2012г., то е на груб строеж с издаден само акт 14. Ответникът е подал сигнал до Прокуратурата за съставяне на неверни документи по време на строителството, по който производството е висящо. Няма доказателства, че има изпратено писмо до ответника за упълномощаването му от ищеца да го представлява при подписване на актове за строителството – в пратката на „С.” е посочен друг получател, собственик на друг обект. Относно твърдението за наличие на форсмажорни обстоятелства е счетено /възприемайки с оглед препращането по чл.272 ГПК изводът на първоинстанционния съд в тази насока/, че евентуални неправомерни действия на строителя и строителния надзор не могат да се определят като такива, липсва и предвиденото уведомление до другата страна в правоотношението за наличие на форсмажор. Неоснователно е твърдението за неправилно приложение на чл.20 ЗЗД – в предварителния договор не е предвидено, че е необходим нов – окончателен договор за строителство, който да потвърди уговорените в две приложения към предварителния СМР и степен на завършеност; няма и обичайна практика строителят да сключва окончателен договор за строителство, възможно е единствено ново договаряне с допълнително споразумение за СМР извън договорените с предварителния договор.
В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд по въпросите: 1. относно преценката на съда дали иска по чл.92 ЗЗД следва да се съобрази с чл.81 ал.1 ЗЗД – по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК /изложени са съображения, че за да бъде ангажирана отговорността на длъжника, е необходимо неизпълнението да е последица единствено на негово виновно поведение, че в случая съдът не установил връзка между неизпълнението и предприетите от ответника действия по установяване и уведомяване на прокуратурата за деяния на трети лица относно строителния процес в имота, нито проверил и установил дали ответника виновно не е изпълнил задълженията си по договора/; 2. относно грешната преценка на съда за пасивната легитимация по иска – деяния на трети лица – издаване на неистински и неверни строителни документи – са причина за забавата на предаването на процесния имот в срок; чл.21 ал.2 ЗЗД е специален деликтен състав за отговорност за вреди, причинени от трети лица; ако неизпълнението се дължи изключително на виновно поведение на трето лице, това изключва отговорността на длъжника – по чл.280 ал.1 т.1 ГПК; неправилно било приетото, че ответникът следва да отговаря за действия на трети лица, и е уважен иск, предявен не срещу виновните деликвенти, а срещу ответника, който не е пасивно легитимиран /сочи се практика на ВКС/; 3. ако в гражданско дело се установи, че документ, който по обективни причини не е представен като доказателство, е неверен или неистински с влязла в сила присъда и висящото наказателно производство в тази връзка е известно на гражданския съд още в първата инстанция, води ли това до опорочаване на съдебното решение по гражданското дело и не следва ли съдът да го спре след своевременното представяне на доказателства за висящността на наказателното производство – по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
По първия поставен от касатора процесуалноправен въпрос /какъвто е смисълът на заявения/ въззивният съд не се е произнесъл. Това е така с оглед изводът на съда, че евентуални неправомерни действия на трети лица /строителя и строителния надзор/ не може да се определят като форсмажорни обстоятелства, освобождаващи ответника от отговорност, т.е. съдът се е произнесъл по възражението на последния по приложението в случая на разпоредбата на чл.81 ал.1 ЗЗД. Останалите релевирани в изложението съображения във връзка с първия въпрос, както и по втория, представляват съждения на касатора в теоретичен план за предпоставките за отговорността за неустойка и за отговорността на трети лица, попречили за изпълнението на договор, и обективират становището на касатора, че атакуваното решение е постановено при липса на доказателства за неговото виновно неизпълнение на задължения по облигационното отношение с ищеца, респективно при наличие на доказателства, че деяния на трети лица са причина за забавата за предаването на процесния имот в срок. Тези съображения имат характер на оплаквания за необоснованост на въззивното решение, които, обаче, се подлагат на проверка, ако касационно обжалване бъде допуснато, но не и в производството по допускането.
Няма произнасяне от въззивния съд и по третия поставен в изложението процесуалноправен въпрос. Въпросът е теоретичен, тъй като по делото не е представена влязла в сила присъда, установяваща неверността или неистинността на документ от значение за изхода на спора. Освен това въпросът е неотносим и с оглед извода на въззивния съд, че евентуални неправомерни действия на строителя и строителния надзор /относно които дружеството направило постъпки за ангажиране на наказателната йм отговорност/ не може да се приемат като освобождаващи отговорността на ответника, с който извод по същество е отречено значението на такива действия за изхода на спора /т.е. тяхната преюдициалност, само наличието на каквато обосновава спиране на производството по чл.229 ал.1 ГПК/. Произнасяне по въпрос, обусловил този извод, касаторът не е релевирал като основание за допускане на касационно обжалване /съображенията в изложението и във връзка с този въпрос имат характер на основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 ГПК/, а той не може да бъде взет предвид служебно от касационния съд с оглед диспозитивното начало в гражданския процес и правото на защита на насрещната страна.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] С. срещу решението на СГС, АО, ІІІ-Г състав, постановено на 17.ІІ.2015г. по гр.д № 6231/2014г., в частите по претенциите за присъждане на 3031лв. неустойка за забавено изпълнение на задължение за изграждане на сграда и на 654.17лв. мораторна лихва.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС, АО, ІІІ-Г състав, постановено на 17.ІІ.2015г. по гр.д № 6231/2014г. в останалата му част.
Определението подлежи на обжалване само в частта без разглеждане в едноседмичен срок от връчването на препис от него с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top