1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 12
София, 06.01.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева т.д. № 60159 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 529 от 23.03.2016 г. по в.гр.д. № 68/2016 г. на Софийския апелативен съд, след частична отмяна на решение №4665 от 27.06.2015 г. по гр.д. №13729/2013 г. на Софийски градски съд, ответникът ЗК [фирма] е осъден да заплати на основание чл.45, ал.1 ЗЗД, вр. чл.226, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗС следните суми, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на С. Б., настъпила при ПТП на 16.04.2011 г.: на Р. Д. Т. – 60 000 лв. и на П. С. П., Я. С. П. и М. С. П. – по 55 000 лв. Присъдена е и законната лихва върху посочените главници, считано от 16.04.2011 г. до окончателното изплащане на сумите.
Въззивният съд е приел, че на 16.04.2011 г. е станал пътен инцидент, при който е настъпила смъртта на С. Б., пътуващ на задната дясна седалка на лек автомобил „А. Р.” с ДК № СА …-.. НХ. Виновен за произшествието е бил водачът на автомобила П. К., който е имал качеството на застраховано лице по договор за застраховка „Гражданска отговорност” с ответника.
Прието е, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя за претърпените от ищците неимуществени вреди. Ищцата Р. Т. е живяла на съпружески начала с починалия и е правоимащо лице, съгласно ППВС №5/1969 г., а другите ищци П. П., Я. П. и М. П. са деца на починалия. Като е взел предвид датата на настъпване на застрахователното събитие – 16.04.2011 г. съдът е приел, че справедливото обезщетение, което следва да се определи за всеки един от ищците е по 100 000 лв. От тях следва да се приспаднат сумите, които застрахователят доброволно е изплатил – 40 000 лв. на Р. Т. и по 45 000 лв. за останалите ищци.
Прието е, че не са налице основания за намаляване на отговорността на застрахователя. С. от деформациите на купето, смъртта на пострадалия е била неизбежна, дори ако той си бе поставил предпазен колан. От друга страна няма доказателства пострадалият да е знаел, че водачът на автомобила е употребил алкохол, чиято концентрация в кръвта е била над допустимите норми. Като се е позовал на показанията на свидетеля К., който е имал преки впечатления от състоянието на водача, съдът е приел, че не е имало видими признаци за употребата на алкохол.
Касационна жалба срещу въззивното решение в посочената част е подадена от ЗК [фирма].
Жалбоподателят поддържа, че размерът на обезщетението не е реално съобразен с датата, на която е настъпило застрахователното събитие – 16.04.2011 г. Спрямо тази дата определените суми от по 100 000 лв. са завишени. Освен това в случая пострадалият е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, тъй като е знаел за употребата на алкохол от страна на водача на лекия автомобил. Съдът неправилно кредитирал показанията на свидетеля К., дадени в съдебния процес, а пренебрегнал дадените от същия свидетел показания в хода на досъдебното производство, които били по-достоверни, тъй като по време са непосредствено след катастрофата. Писмените доказателства в досъдебното производство били допустими доказателства в гражданския процес. Освен това свидетелят К. също е пострадал от пътното произшествие и има интерес да прикрие обстоятелствата, намаляващи отговорността на застрахователя.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Обжалваното решение влизало в противоречие с ТР №1/2014 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, според което предвидим и реално очакван риск поема всяко пострадало лице, което се е возило при водач, за когото знае, че е под въздействието на алкохол. Ищците също са се намирали в автомобила при катастрофата и са могли да се убедят в употребата на алкохол от водача, която е била видима според заключението на вещото лице.
Ответниците в производството Р. Т., П. П., Я. П. и М. П. оспорват жалбата. Считат, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество, тъй като не е формулиран правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, а съдът не може сам да постави такъв въпрос, съгласно приетото в т.1 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Върховният касационен съд приема следното:
Цената на предявените искове е над 25 000 лв., затова няма пречка по чл.280, ал.2 ГПК за разглеждането на касационната жалба от ВКС.
Не е налице обаче соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Поставеният въпрос е обуславящ за изхода на правния спор по смисъла на т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, тъй като е свързан със своевременно направено възражение за намаляване на имуществената отговорност на застрахователя, по което съдът се е произнесъл. По този въпрос обаче не възниква противоречие по чл.280, ал.1, т.1 ГПК между обжалваното въззивно решение и т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Това е така, тъй като в производството по настоящото дело не са събрани годни доказателства, които да установят знанието на пострадалите, че водачът на лекия автомобил, в който са се намирали, е шофирал след употреба на алкохол. Това обстоятелство не е установено от разпитаните по делото свидетели, а от друга страна съдът не е могъл да основе решението си на данните от следствения протокол за разпит на свидетеля К. К.. Съставените протоколи от органите на следствието и прокуратурата могат да бъдат надлежно доказателство в съдебните производства по граждански дела само когато съдържат извънсъдебно признание на страна по делото. Когато те материализират разпити на свидетели, съдът ги цени единствено като източник, от който се установява съществуването на лица, които имат впечатления от правнорелевантни факти – в този смисъл решение №265 от 10.09.2012 г. по гр.д.№703/2011 г. на ВКС, ІV ГО и решение №170/12.10.2016 г. по гр.д.№1952/2016 г. на ВКС, ІІІ ГО. Ето защо в настоящия случай съдът не е могъл да основе решението си на показанията на свидетеля К., дадени пред следствието и да приеме, че пострадалите са знаели за употребата на алкохол от страна на водача на автомобила. Оттук не възниква и поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос.
Тъй като по делото не са представени доказателства за сторени разноски от ответниците в касационното производство, такива не следва да бъдат присъждани.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 529 от 23.03.2016 г. по в.гр.д. № 68/2016 г. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: