О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 12
гр.София, 07.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) Е. ТАШЕВА
гражданско дело под № 756/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на Р. Т. Ф. от гр. С. против решение № 25/15.01.2010 год. по гр.дело № 138/2009 год. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 23.06.2008 год. по гр.дело № 32/2007 год. на С. районен съд и ревандикационният иск за собственост е отхвърлен.
В хода на производството по чл.288 ГПК касаторката е починала, видно от представеното удостоверение за смърт и наследници № 000862/22.03.2010 год., поради което с определение в закрито съдебно заседание е заличена, като страна в касационното производство и на нейно място е конституиран, в качеството на касатор нейният наследник В. В. П. от гр. С.
В изложението към касационната жалба, по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирано в чл.280, ал.1, т.1 ГПК, защото съдът се бил произнесъл по материалноправен въпрос за презумпцията по чл.31, ал.1 СК, в противоречие със съдебната практика, изразена в Постановление № 5/21.02.1979 год., както и в решения: № 440 по гр.дело № 3312/1969 год. на ВС, ІІ-ро г.о., решение № 90 по гр.дело № 3065/1974 год. на ВС, ІІ-ро г.о. и решение № 2706 по гр.дело № 2241/1980 год. на ВС, ІІ-ро г.о.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е поставен и процесуалноправен въпрос, изразяващ се в задължението на съда да спре производството по делото, на основание чл.182, ал.1, б.”д” ГПК/отм./, въпрос, решен от въззивния съд в противоречие със съдебната практика, изразена в решения № 3421 по гр.дело № 1366/1979 год. на І-во г.о. ВС и решение № 1911 по гр.дело № 1236/1967 год. ІІ-ро г.о. ВС.
От ответниците по касационната жалба Т. П. Ф. от гр. Р., обл. Б., Б. Г. К. от с. Д., общ. С. и „С. Б.”ЕООД, със седалище гр. С., последните двама изразяват становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Касационният съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и констатира следното: за да потвърди първоинстанционното решение, с което ревандикационният иск за собственост, по отношение на недвижим имот УПИ с площ 551 кв.м., идентичен с парцел ІІІ, пл.№ 257, кв.17 по плана на с. Б. ведно с построената в мястото сграда от 59 кв.м. е отхвърлен, въззивният съд изцяло е споделил правните изводи за неговата неоснователност и недоказаност. Установил е в хода на процеса, че единствен наследник на наследодателя П. Ф. е неговата дъщеря – ответницата Т. Ф., която се е разпоредила с останалото след смъртта му наследство – имота, в полза на останалите ответници.
Въззивният съд е обсъдил доказателствата по делото, във връзка с наведените в исковата молба твърдения за вписаните откази от наследство, направени от Т. Ф., въз основа на които за ищцата били възникнали наследствени права, поради качеството й на наследник-сестра на починалия наследодател П. Ф., но обосновал различен извод.
По отношение на заявеното за първи път с въззивната жалба обстоятелство, че Т. Ф. не е дъщеря на наследодателя П. Ф. съдът приел, че недопустимо е сезиран с нов иск – оспорване на произхода от бащата, а твърденията на ищцата в горния смисъл приел, че не оборват при условията на пълно обратно доказване презумираната от закона материална доказателствена сила на представения акт за раждане. Представените от касатора съдебни актове, в които се дава тълкуване на материалноправни разпоредби на чл.32, ал.1 СК, 34 и 39, ал.1 СК /ДВ, бр.23/1968 год./ са неотносими към поставения от него правен въпрос, какъвто не е разглеждан от въззивния съд, защото подобни искове не са били предявени по делото. Доводът, заявен за първи път във въззивната инстанция и изразяващ се в отричане на произхода от бащата и то от едно трето лица, каквато е касаторката, която оспорва припознаването, не може да бъде обсъждан и в настоящето касационно производство, защото не е налице надлежно сезиране с такъв иск – чл.38 ЗС.
Актът за раждане, в който П. Ф. е вписан за баща на ответницата Т. Ф. представлява акт за гражданско състояние, съставен по установения ред от длъжностно лице по гражданското състояние, по смисъла на чл.124 ЗЛС/отм./ и е доказателство за това, което длъжностното лице е отразило в него, до доказване на неговата неистинност по реда на ГПК.
Касаторът-ищец не е оспорил по надлежния ред истинността на отразеното обстоятелство в акта за раждане, по чл.154 ГПК/отм./, нещо повече, в исковата молба изрично е заявил обстоятелството, че ответницата Т. Ф. е дъщеря на общия наследодател-П. Ф., поради което настоящата инстанция счита, че по посочения от касатора правен въпрос не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Не е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване и по втория, посочен от касатора процесуален въпрос, изразяващ се в задължението на съда да спре гражданското дело, когато спорното право е обусловено от факт, който според наказателния кодекс е престъпление, в какъвто смисъл е цитираната съдебна практика в решения № 3421 по гр.дело № 1366/1979 год. на ВС и решение № 1911 по гр.дело № 1236/1967 год. на ВС.
В конкретния случай спорното право за собственост не е обусловено от факта на произход, защото такъв факт не е заявен с исковата молба, нито е оспорена истинността на акта за раждане и в хода на доказването му в производството по чл.154 ГПК/отм./ да се създаде съмнение, че същият е неавтентичен, или неверен, в резултат на противоправни действия на страната, или на трето неучастващо в спора лице.
В този смисъл цитираната съдебна практика е неотносима, защото касаторът не е предприел процесуални действия по оспорване на доказателствената сила на представения акт за гражданско състояние – акта за раждане на ответницата.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счете, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 25/15.01.2010 год. по гр.дело № 138/2009 год. на Софийски окръжен съд, по касационната жалба на Р. Т. Ф., с вх.№ 446/24.02.2010 год., б.ж. на гр. С., починала на 14.03.2010 год. и заместена от В. В. П. от гр. С., в качеството на неин наследник.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: