2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 12
С., 07,01,2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ……………………..……………..……. и с участието на прокурора ……………………..……………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 556 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 6259/22.VІ.2011 г. на русенското [фирма], подадена против определение № 2411 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 27.ХІІ.2011 г., постановено по ч. т. дело № 4380/2011 г., с което е била оставена без разглеждане частната жалба на този търговец срещу първоинстанционното
определение № 15 на СГС, ТК, с-в VІ-5, по т.д. /н/ № 1024/2010 г. за допускане до разглеждане от събранието на кредиторите на несъстоятелността на [фирма] – С. план за оздравяване предприятието на последното.
Оплакванията на д-вото частен жалбоподател са както за недопустимост, така и за неправилност на атакуваното определение на САС, поради това, че определението по чл. 701, ал. 1 ТЗ „не може да се счита необжалваем акт и за тази категория определения в сила била разпоредбата на чл. 613а, ал. 3 ТЗ”. Поради това [фирма] – Р. претендира обезсилването или евентуалното отменяване на атакуваното определение и връщане на делото на същия състав на САС: „за да се произнесе като последна инстанция по частната жалба” срещу допускането на оздравителния план на длъжника [фирма] – С. до разглеждане от събранието на кредиторите на неговата несъстоятелност.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по частната жалба [фирма] – С. е изразило становище чрез своя процесуален представител по пълномощие, че тя била „допустима и напълно основателна”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в срок и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред САС, частната жалба на [фирма] – Р. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
Съгласно чл. 701, ал. 3 ТЗ определението за недопускане на оздравителен план до разглеждане от събранието на кредиторите подлежи на обжалване в 7-дневен срок, а сред изброените в чл. 613а, ал. 1 ТЗ актове на компетентния окръжен съд по несъстоятелността, подлежащи на обжалване по общия ред на ГПК, т.е. вкл. и на инстанционен контрол пред ВКС, са и определенията „по чл. 701 ТЗ”. Следователно, при положение, че законодателят не е провел разграничение между отделните алинеи на чл. 701 ТЗ в нормата на чл. 613а, ал. 1 от същия закон, тезата на търговеца настоящ частен жалбоподател за обжалваемост на определение по първата алинея на чл. 701 ТЗ пред съответния апелативен съд – „съгласно чл. 613а, ал. 3 ТЗ” – е лишена от нормативно основание. Нещо повече, per argumentum a contrario от текста на чл. 701, ал. 3 ТЗ следва, че положителните определения на съда по чл. 613 ТЗ (за допускане на оздравителния план на предприятието на длъжника до разглеждане от събранието на кредиторите му) са по естеството си необжалваеми съдебни актове. Придържайки се към точния разум на чл. 701 ТЗ Софийският апелативен съд е постановил правилно /законосъобразно/ прекратително определение, което ще следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2411 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 27.ХІІ.2011 г., постановено по ч. т. дело № 4380/2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 556 по описа за 2012 г.