О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 12
София, 07.01. 2013 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 770/2012г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Х. А., Ш. Х. А., Ш. Х. Б., С. Х. Б., Х. Х. Ш. и С. Х. Х.,чрез пълномощника им адвокат И. А., срещу въззивно решение №217/18.06.2012г. по гр.д.№526/2011г. на Смолянския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по правни въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Въпросите са „относно допуснатите сметки по облигационни претенции за пропуснати ползи, както и за извършените подобрения в имотите, предмет на делбеното дело”. Сочи се, че е нарушен принципът на реципрочност, тъй като по друго дело настоящите жалбоподатели били осъдени да заплатят на ответниците 3300 лева – пропуснати ползи от имота, а в настоящото производство на първите са присъдени едва 686,40 лева. Нарушен е принципът на справедливост. Не е взето предвид заключението на вещото лице относно размера на пропуснатите ползи за периода 2006г. – 2008г. Неправилно е прието от съда, че не следва да се произнася по всички претенции по сметки, поради одобрена спогодба за делба на имотите. Прилагат се решения на ВКС.
Ответникът по касация Б. С. Б. оспорва жалбата и счита, че не следва да се допуска касационно обжалване в становище по чл.287, ал.1 ГПК. Останалите ответници по касация не изразяват становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение частично e отменено решение №93/2011г. по гр.д.№191/1998г. на Мадански районен съд. Постановено е друго, с което е отхвърлен предявеният от К. А., Ш. Х., Ш. Б., С. Б., Х. Ш. и С. Х. срещу И. Х., Ф. Х., А. Ч., С. Х. С. Х., К. З., Н. Х., Б. Б., Л. Б., Ф. П., М. Б., К. Б., Р. К., Х. Б. и Р. У. иск с правно основание чл.286 ГПК /отм./ за разликата над 686,40 лева до присъдените 3432 лева – обезщетение за пропуснати ползи от добив на картофи и сено от процесните имоти /по молба от 05.06.2006г./ В останалата част, с която искът за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи е отхвърлен над 3432 лева до пълния предявен размер първоинстанционното решение е оставено в сила. Въззивният съд е проследил развитието на делото и е констатирал, че с решение №184/2003г. по гр.д.№191/1998г. на РС-Мадан е допусната делба между страните по делото на подробно описани недвижими имоти. С решение №116/2004г. по гр.д.№246/2003г. на РС-Мадан е допусната делба по отношение на 34 имота между същите страни.С определение №133/2009г. по гр.д.№191/1998г. на РС-Мадан е одобрена постигната между съделителите спогодба за разпределение на допусните до делба земеделските имоти по двете посочени по-горе дела, които са обединени за съвместно разглеждане. След постигната спогодба производството е продължило само в частта по надлежно предявените от съделителите /настоящи касатори/ претенции по сметки по молба от 17.02.2006г./поправена с молба от 05.06.2006г./ Въззивният съд е приел от правна страна, че съгласно установената в първата фаза на делбата квота в съсобствеността, ищците /наследници по коляно/ притежават 1/5 ид.ч. от процесните имоти. Съобразил е заключението на агрономическата експертиза относно добива на картофи и сено за исковия период и е приел за установено, че същият възлиза на 3 432 лева за всички имоти. Ищците са лишени от ползването на имота и имат право да получат сумата, съответстваща на частта, която притежават, от общия добив за имотите за процесния период, а именно 686,40 лева.
Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане и следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Този въпрос трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства.
В разглеждания случай посоченото от касатора в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК не представлява формулиран по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и цитираното ТР ясен и точен правен въпрос, който да е бил в предмета на спора пред въззивния съд и да е релевантен за изхода на делото. К. сочат само допуснати процесуални нарушения – необоснованост на решението, необсъждане на всички доказателства /заключение на техническа експертиза касаеща период след 2006г./. Те твърдят липса на произнасяне по надлежно предявени от тях претенции по сметки с други молби, касаещи други вземания за подобрения. Следва да се има предвид, че поначало непроизнасянето по предявени претенции /искове/ не може да обуслови допускане касационно обжалване на решението по реда на чл.288 ГПК, тъй като тези претенции не са включени в предмета на спора и не са разгледани с обжалваното решение. За ищеца е предвиден друг път за защита – чл.250 ГПК. Освен това касаторите не са конкретизирали кои точно претенции не са разгледани от въззивния съд. В тази връзка соченото нарушение за необсъждане на заключението на техническа експертиза не може да се приеме за релевантен правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. В случая въззивният съд съобразно установената съдебна практика по прилагане разпоредбите на чл.235,ал.2 и чл.202 ГПК е обсъдил агрономическата експертиза, на която е основал изводите за обезщетението за пропуснати ползи от добиви на сено и картофи. С оглед изложеното приложените от касатора съдебни решения не могат да бъдат преценени като относими към релевантни за изхода на делото правни въпроси. Не са изложени и доводи, които да обосноват допускане касационно обжалване по чл.280,ал.1, или т.3 ГПК – необходимост от такова тълкуване на някоя правна норма, при което ще се стигне до отстраняване на противоречива съдебна практика или непълноти на правните разпоредби и в крайна сметка до усъвършенстване на правоприлагането.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК и направеното искане на ответника по касация Б. Б. не следва да се присъждат разноски, тъй като няма доказателства такива да са направени.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №217/18.06.2012г. по гр.д.№526/2011г. на Смолянския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: