4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 12
[населено място], 07.01.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Търговска колегия , първо търговско отделение, в закрито заседание на втори декември , през две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д.№ 3355 по описа за две хиляди и тринадесета година, съобрази следното :
Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 ГПК .
Образувано е по частна касационна жалба на К. „ П. „ против определение № 19 462 / 28.11.2012 год. по ч.гр.д. № 15 733 / 2012 год. на Софийски градски съд , АО , ІІІ състав , с което е оставена без уважение частната жалба на същата страна, против разпореждане от 02.08.2012 год. по гр.д.№ 2882 / 2011 год. на СРС, І г.о. ,34 състав , за оставяне без разглеждане молба от 13.06.2012 год. и такава от 23.07.2012 год. , за възстановяване срок за предявяване от жалбоподателя на искове по чл. 422 вр. с чл.415 ал.1 ГПК. Жалбоподателят счита , че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителна съдебна практика по въпроса относно липсата на процесуална легитимация на К. „ П. „ , за предявяването на молбата за възстановяване на срок, в качеството на правоприемник по договор за цесия на вземането – обект на издадената заповед за незабавно изпълнение срещу длъжниците – авалисти А. Д. , Т. К. , В. С. и С. Я. , с цедент заявителя в заповедното производство – [фирма] .
Ответните страни – Т. К. и С. Я. – оспорват основателността на частната жалба . З. в заповедното производство – „ Р. / България / „ЕАД – поддържа основателността на същата , по изложените от жалбоподателя съображения .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
За произнасяне по допустимостта на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Заявител в заповедното производство е [фирма] , в полза на когото е издадена срещу преждепосочените физически лица длъжници – авалисти по запис на заповед , с издател [фирма] , заповед за незабавно изпълнение на парично задължение от 07.02.2011 год. по ч.гр.д.№ 2882 / 2011 год. на СРС, І г.о. , 34 състав . Предвид депозирани възражения от длъжниците по реда на чл. 414 ГПК , за заявителя е възникнало задължението да предяви искове по чл.422 ГПК за установяване на вземането си , каквото му е и указано от заповедния съд . С молба от 16.03.2012 год. , позовавайки се на договор за цесия от 26.10.2010 год. , по силата на който заявителят в заповедното производство [фирма] е прехвърлил вземането си – предмет на издадената заповед за незабавно изпълнение – в полза на К. „ П. „ , но твърдейки го влязъл в сила едва на 22.07.2012 год., т.е. последващо предявяването на заявлението за издаване заповед за незабавно изпълнение , жалбоподателят е поискал всички съобщения и книжа по заповедното производство да бъдат връчвани нему .Твърди, че не е бил уведомен да предяви искове по чл.422 ГПК , предвид депозираните възражения по чл.414 ГПК , съгласно задължението на съда по чл.415 ГПК , поради което и с молба от 13.06.2012 год. , допълнена единствено по отношение доказателства с молбата от 23.07.2013 год., е поискал възстановяване на срока по чл. 415 ал.1 ГПК за предявяването им, на основание чл. 64 ал.2 ГПК . Тези молби първоинстанционният съд е оставил без разглеждане, тъй като К. „ П. „ не е страна в заповедното производство, без мотивите да съдържат ясно изложение на обстоятелствата , поради което се отрича процесуална легитимация с оглед твърдяно правоприемство . Въззивният съд е споделил извода за липса на процесуална легитимация на жалбоподателя , но изрично позовавайки се на осъществено по силата на договора за цесия правоприемство предхождащо подаването на заявлението за издаване заповед за незабавно изпълнение и на това основание е потвърил обжалваното разпореждане . В допълнение е посочил, че следва да се съобрази и основанието на молбата – за възстановяване на срок, но без яснота дали визира непосочване от страната на релевантни по смисъла на чл. 64 ал.2 ГПК обстоятелства , което пък би било въпрос по основателността й , по каквато няма произнасяне .
В обосноваване допускане на касационното обжалване жалбоподателят формулира следния процесуалноправен въпрос , заявен в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК : Допустим ли е иск с правно основание чл.422 ГПК , за съществуване на цедирано вземане, ако цедирането следва / в който смисъл и в съответствие с правомощието си съгласно ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС настоящият състав конкретизира и прецизира поставения въпрос / издаването на заповедта за изпълнение / респ. заявлението за издаването на такава заповед /. Твърди се , че по така поставения въпрос съдът се е произнесъл в противоречие със задължителна съдебна практика : опр. № 329 / 31.05.2011 год. по ч.гр.д.№ 226 / 2011 год. на ІV г.о. на ВКС и опр. № 366 / 19.05.2011 год. по т.д.№ 994 / 2010 год. на І т.о. на ВКС . Второто , като постановено по реда на чл. 288 ГПК не формира задължителна съдебна практика , за разлика от първото , постановено по реда на чл. 274 ал.3 ГПК .
Така поставеният правен въпрос не покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал. 1 ГПК вр. с т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС . Решаващият извод на съда изобщо не касае допустимостта на иск по чл.422 ГПК, а на молба за възстановяване на срок за предявяването му, но дори да се приеме , че и в двата случая по същество въпросът се концентрира до наличието на процесуална легитимация на страната за предявяването им , в определението си въззивният съд не е отрекъл такава на К. „ П. „ , въпреки осъществено правоприемство по отношение на вземането – предмет на заповедта за незабавно изпълнение , на основание договора за цесия на същото, с л е д подаването на заявлението за издаване заповед за незабавно изпълнение , само в която хипотеза се явява приложима и цитираната в обосноваване на допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК съдебна практика / опр. № 329 / 31.05.2011 год. по ч.гр.д.№ 226 / 2011 год. на ІV г.о. на ВКС / . Напротив, въззивният съд изрично е изложил мотиви, че не приема наличие на правоприемство между заявителя в заповедното производство и настоящия жалбоподател, твърдяно от жалбоподателя като настъпило едва с плащането на цената по договора за цесия , следващо подаването на заявлението , очевидно изхождайки от основанието на цесията – покупко – продажба – консенсуален по характер договор . Правен въпрос, свързан с установяване момента на сключване на договора за цесия , жалбоподателят не е формулирал и обосновал с допълнителните селективни критерии по чл.280 ал.1 т.1-3 вкл. ГПК .
Водим от горното, Върховен касационен съд,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 19 462 / 28.11.2012 год. по ч.гр.д. № 15 733 / 2012 год. на Софийски градски съд , АО , ІІІ състав .
Определението не подлежи на обжалване . ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :