О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 12
София,07.01. 2014 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на втори януари през 2014 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева частно гр. дело № 7803 по описа за 2013 г. взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба, подадена от Г. Л. М. чрез адв. И. П. Я. против определение № 14370/26.07.2013 г., постановено от Софийски градски съд по въззивно гр.д. № 2785/2013 г.
С него е допълнено определение № 4372/05.03.2013 г. на Софийски градски съд, първи брачен въззивен състав в частта за разноските.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност.
Насрещната страна Р. С. М. е отговорила, че частната жалба е недопустима, на осн. чл. 274, ал. 4 ГПК, евентуално, че жалбата е неоснователна. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски за производството по частното дело.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимна страна и срещу подлежащ на обжалване пред Върховен касационен съд съдебен акт.
Съставът на Софийски градски съд е допълнил свое определение, с което е прекратил производството по въззивната жалба като недопустимо. Това определение подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд по реда на чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Следователно, съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК и определението за допълване в частта за разноски, също подлежи на обжалване с частна жалба по чл. 274, ал. 2 ГПК пред Върховен касационен съд. В този случай е без значение обжалваемостта на евентуалното въззивно решение по съществото на спора.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че възможността по чл. 248, ал. 1 ГПК касае само решения. Нормата на чл. 81 ГПК е ясна и никога не е будил съмнение – във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Такъв акт е и определение за прекратяване на въззивно производство поради неговата недопустимост. Пропускът на съда да присъди съдебноделоводни разноски, щом са били поискани и доказани, подлежи на отстраняване по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските, както е изяснено в т. 8 на ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая, при това, Р. М., в чиято полза са присъдени съдебноделоводни разноски за въззивно производство, е представила списък по чл. 80 ГПК още с отговора на въззивната жалба, което е и най-ранния възможен момент да го стори. Съдът е пропуснал да се произнесе и е допълнил съдебния си акт по реда на чл. 248 ГПК. Определението му е правилно.
В заключение, то следва да бъде оставено в сила.
Ответникът по частната жалба има право на сторените в производството пред Върховен касационен съд съдебноделоводни разноски, които са в размер на 550 лв. платен адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие от 12.12.2013 г.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 14370/26.07.2013 г., постановено от Софийски градски съд по въззивно гр.д. № 2785/2013 г.
ОСЪЖДА Г.Л. М. да заплати на Р. С. М. съдебноделоводни разноски за производството пред Върховен касационен съд в размер на 550 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: