2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 12
София, 07.01.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 1543/2018 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С. М. Г. и С. Д. Г. чрез процесуалния представител адв.Р.М. са обжалвали с касационна жалба вх.№ 1223 от 26.01.2018г. въззивното решение на Плевенския окръжен съд № 524 от 19.12.2017г. по въззивно гражданско дело № 803/2017г.
Ответникът Л. Н. Г. и Н. Б. Г. са подали писмен отговор, в който изразяват становище, че касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като не са посочени правни въпроси, които са от значение за изхода на делото.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не са налице изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение Плевенският окръжен съд е потвърдил решението на Районния съд – К. №103 от 13.07.2017г., постановено по гр.д.№103/2016г., с което е отхвърлени предявените от С. М. Г. и С. Д. Г. против А. К. Г., К. М. Г., С. Ц. Л., Г. Ц. Л., П. Т. С., В. Г. К., Р. Г. Д., Л. Д. М., С. Д. Й., Р. В. П., Л. Н. Г. и Н. Б. Г. искове с правно чл.124 от ГПК във връзка с чл. чл.79 от ЗС за установяване правото на собственост на ищците на земеделски земи в землището на [населено място], [община] – нива от 11.5 дка, местност „Горен Проган, имот №005073 по плана за земеразделяне, нива от 40,6 дка местност „П. Г.“, имот №05254 по плана за земеразделяне и залесена територия от 2 дка, трета категория, местност Писаровски рог, имот №0614258 по картата на землището. Въззивният съд е приел , че сключеният между ищците С. М. Г. и С. Д. Г. и Г. С. Г. договор за продажба на наследство срещу задължение за издръжка и гледане е нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД поради липса формата на чл.212 ЗЗД – писмена с нотариална заверка на подписите форма. Затова, за да се приеме, че ищците са придобили качеството на съсобственици по отношение на процесните недвижими имоти по давност, те е следвало да докажат, че съвместно са упражнявали фактическа власт върху имотите в продължение на 10 години, явно, необезпокоявано и непрекъснато. Преценявайки събраните по делото доказателства, съдът е приел, че периодите на упражняване на фактическа власт от всеки един от ищците, спрямо нивата с площ от 40,600 дка, е по-малък от предвидения в закона десетгодишен срок, с изтичането на който и при наличието на останалите предпоставки, имотът би бил придобит по давност. За другите два имота съдът е приел, че не са събрани категорични доказателства за владение както лично, така и чрез трети лица – арендатори.
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК, представено след указания от касационната инстанция по реда на чл. 285 ГПК, касаторите не са формулирали правен въпрос като общо основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 ГПК. В изложението е посочено, че в нарушение на процесуалните правила въззивният съд не е коментирал неоспореното писмено доказателство – удостоверение от земеделския производител П. В. за обработване на земите, което е процесуално нарушение, допуснати са и редица други процесуални нарушения, поради което е взето решение в противоречие на разпоредбите на закона.
Тези доводи са относими към проверката на правилността на обжалваното решение, която не се извършва в производството по чл. 288 ГПК. В това производство съгласно разясненията в ТР 1/2009г. на ВС, ОСГК и ТК се извършва селектиране на касационните жалби въз основа на предвидените в чл.280 ал.1 ГПК основания, които са различни от касационните отменителни основания по чл.281 ГПК. За да се допусне касационното обжалване е необходимо касаторът да е посочил правни въпроси, свързани с тълкуване на приложимия за решаването на делото закон, които да са изведени от решаващите изводи на съда. В случая такива въпроси не са формулирани, което според посоченото тълкувателно решение е достатъчно основание касационната жалба да не бъде допусната за разглеждане по същество.
Разноски на подалите отговор на касационната жалба ответници не следва да се присъждат, защото не са поискани.
Воден от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Плевенския окръжен съд № 524 от 19.12.2017г. по въззивно гражданско дело № 803/2017г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
2