О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 12
гр. София, 08.01.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 7054/14г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Ш. С. от [населено място] срещу въззивно решение № 932 от 18.06.2014 г., постановено по в. гр. д. № 518/14г. на Варненския окръжен съд в уважителната му част с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 1545 от 03.04.2013г. по гр.д.№ 666/12г. на Варненския районен съд, в частта, с която е прието за установено в отношенията между С. Д. М. от една страна и С. Ш. С., В. Ш. С., М. Д. Й., К. Д., Д., Д. А. Г., Д. Г. Д., че последните не са собственици на 600/952 кв.м. ид.ч. от имот ид. № 10135.2623.4080 по ПНИ на СО „Горна Трака”, целият с площ от 952 кв.м., ведно с построената в него сграда.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищецът в първоинстанционното производство С. М. е придобил правото на собственост върху 600/952 кв.м. ид.ч. от процесния имот на основание надлежно упражнено през 1994г. право на изкупуване по § 4а, ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ, респ. че ответниците не се легитимират като собственици на тази част от имота по силата на земеделска реституция.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса – дали ищецът по настоящото дело, в качеството си на ползвател, е правно легитимиран да предяви отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба не изразява становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно приетото с т. 1 на ТР № 1/2009 г. по описа на ОСГТК на ВКС посоченият от касатора в изложението правен въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, а това е този въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. В съответствие с диспозитивното начало в гаражданския процес не може да допуска касационно обжалване по въпрос, различен от поставения, освен ако той има значение за нищожността или недопустимостта на обжалваното решение и не е задължен да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба.
В случая по поставения от касатора правен въпрос във въззивното решение липсва произнасяне и същият не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване, тъй като ищецът е предявил отрицателния установителен иск не в качеството си на ползвател на процесния имот, а на бивш ползвател, който понастоящем е упражнил правото си на изкупуване по § 4а, ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ, т.е. на негов собственик. Наред с това обжалваното решение е постановено в съответствие с ТР № 8/12г. на ОСГТК на ВКС, с т.1 на което е прието, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице и когато ищецът притежава самостоятелно право върху вещта, което се оспорва от ответника, какъвто е настоящият случай, както и когото се позовава на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Приложеното към изложението ТР № 9/12г. на ОСГК на ВКС се отнася до въпроса за възраженията, които може да прави ответникът по иск за собственост, основан на земеделска реституция, който противопоставя права по § 4а и § 4б ПЗР ЗСПЗЗ, а не до поставения въпрос, а освен това касаторът не сочи в какво се изразява противоречието. Същото важи и за представеното решение от 11.04.13г. по гр.д.№ 3014/12г. на Варненския окръжен съд, отнасящо се до друга хипотеза /посоченото в изложението решение по в.гр.д.№76/11г. на Сливенски ОС не е приложено към него/.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 932 от 18.06.2014г., постановено по в.гр.д.№ 518/14г. на Варненски окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.