2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 12
08.01.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми декември през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 4794 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. първо, предл. първо ГПК.
Образувано е по частната жалба на В. М. В. с адрес в [населено място], представляван от адв. К. М., против определение № 338 от 16 ноември 2018 г., постановено по в.ч.гр.д. № 412/2018 г. по описа на апелативния съд в [населено място], с което е оставена без разглеждане като недопустима частна жалба на В. против определение № 599 от 30 август 2018 г., постановено по гр.д. № 362/2018 г. по описа на окръжния съд в [населено място], с което е оставена без движение искова молба на В. в качеството му едноличен търговец против „Техра” ЕООД, със седалище и адрес на управление в [населено място], поради неотстраняване на забелязани от съда нередовности, за които на ищеца е указано с разпореждане № 663 от 17 август 2018 г., и на ищеца са дадени подробни указания кои нередовности на исковата молба да отстрани. В жалбата се поддържа, че определението на въззивния съд е постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила – неправилна е правната квалификация на спора, а и указанията на съда са изпълнени, като нередовностите са отстранени. Подчертано е, че определенията на въззивния съд и на първата инстанция по същество не са по даване ход на делото, а по преграждането му, и се твърди, че въззивният съд е разрешил съществен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, тъй като не е извършена проверка за правилността на разпореждането за оставяне на жалбата без движение.
С обжалваното определение е прието, че частната жалба, насочена срещу определение на първоинстанционния съд, с което исковата молба се оставя без движение с указание констатираните нередовности да бъдат отстранени, е недопустима, тъй като е насочена срещу определение, имащо характер на акт по движение на делото. Тъй като определението за отстраняване на нередовности не подлежи на самостоятелно обжалване, защото не прегражда развитието на делото, нито съдържа произнасяне по искането за освобождаване от държавна такса, а има указания такава да бъде внесена, се заключава, че не са изпълнени изискванията на чл. 274, ал. 1 ГПК и обжалваното определение не прегражда пътя за разглеждане на делото, и затова за частния жалбоподател липсва правен интерес от подаване на жалба.
Определението е правилно.
Постановените от съдилищата определения могат да бъдат обжалвани самостоятелно с частна жалба пред съответния въззивен съд, ако отговарят на условията на чл. 274, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК, частни жалби могат да се подават само срещу две категории определения: определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, и определения, чиято обжалваемост е изрично уредена в закона. Определенията, за които законодателят не е указал изрично, че могат да бъдат обжалвани с частна жалба, както и тези, които не въздействат преграждащо върху развитието на делото, а се отнасят до неговото движение, не подлежат на самостоятелен инстанционен контрол. Правилността на тези от съдопроизводствените действия на съда, които не подлежат на самостоятелно обжалване, се проверява по пътя на инстанционното обжалване на постановеното по съществото на делото решение, а актовете на съда за оставяне на исковата молба без движение могат да бъдат преценявани за законосъобразност чрез инстанционнен контрол и в случай, че съдът счете указанията за неизпълнени, и върне исковата молба.
В процесния случай първоинстанционният съд с разпореждане е оставил без движение исковата молба, като е оставена без движение и молбата за освобождаване от заплащане на държавна такса. С последващо определение съдът е приел, че указанията му не са изпълнени, а напротив – с представената нова молба не само че нердовностите не са отстранени, но е внесена още по-голяма неяснота какви искове са предявени и с каква цена е всеки от тях, както и в коя хипотеза се претендира искът по чл. 26 ЗЗД. На ищеца още е указано, че, след като искът е предявен от едноличен търговец, то правилото на чл. 83, ал. 2 ГПК е неприложимо, и държавна такса, след уточняване на претенциите, се дължи и следва да бъде внесена. При тези обстоятелства е правилно заключението на въззивния съд, че обжалваното първоинстанционно определение не е преграждащо по-нататъшното развитие на делото, нито съдържа изрично произнасяне по искането за освобождаване от държавна такса (макар първоинстанционният съд да е дължал подобно произнасяне, и в случай на отхвърляне на искането, да е дал срок на ищеца да внесе съответната такса, като това определение самостоятелно подлежи на обжалване, включително и пред касационната инстанция, при условията на чл. 274, ал. 3 ГПК, а ако е считал, че исковете не са уточнени, не е следвало да се занимава с въпроса за държавната такса).
Необходимо е да се отбележи, че е неверен доводът на ищеца в частната му жалба, че по същината си определението на първата инстанция е за прекратяване на производството по делото – такова произнасяне липсва, поради което и въззивният съд е приел жалбата срещу определението на първоинстанционния съд за недопустима.
За пълнота на изложението и в отговор на оплакванията в частната жалба следва да се посочи още, че цитираната от жалбоподателя практика на ВКС за необходимостта въззивният съд да прецени правилността на указанията по чл. 129, ал. 2 ГПК на първата инстанция, не е относима към настоящия случай. В определение № 184 по ч.гр.д. № 1505/2017 г., ІІІ г.о., производството пред ВКС се е развило по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, тъй като предмет на разглеждане е била частна касационна жалба срещу определение на въззивен съд, с което е потвърдено определение за връщане на искова молба на основание чл. 129, ал. 3, вр. ал. 4 ГПК и за прекратяване на производството по делото. Второто сочено определение – № 99 по ч.гр.д. № 749/2017 г., І г.о., е постановено по същата процедура пред ВКС, и отново е било разгледано определение на въззивен съд, потвърждаващо връщане на искова молба и прекратяване на делото от първа инстанция.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 338 от 16 ноември 2018 г., постановено по в.ч.гр.д. № 412/2018 г. по описа на апелативния съд в [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: