8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 12
С., 08.01. 2019 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми ноември, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 2657 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба с вх. № 1749 от 30.04.2018 г. от [фирма] [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Р. А. от АК-С., против въззивно решение № 23 от 26.03.2018 г., постановено по в.гр.д. № 37/2018 г. на Разградския окръжен съд, ГО, в частта му, с която като е потвърдено решение № 163 от 09.06.2017 г. на Разградския районен съд, постановено по гр.д. № 400/2017 г., са уважени предявените от Д. Ц. С. от [населено място] срещу [фирма] [населено място], искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ – като е признато уволнението за незаконно и е отменена заповед № 1011/09.01.2017 г. на изпълнителния директор на [фирма], с която е прекратено на основание чл. 328, ал. 2 КТ трудовото правоотношение на ищеца, както и той е възстановен на заеманата от него длъжност преди уволнението – „зонов супервайзор“ в търговски район „Североизток“. Релевират се касационните основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, съдът се е произнесъл по правни въпроси, с твърдението, че са обусловили изхода на делото, а именно – за да бъде „част от ръководството на предприятието“, следва ли дадена длъжност да е ръководна в рамките на цялото предприятие или е достатъчно същата да е ръководна в рамките на негово поделение; за да бъде „част от ръководството на предприятието“, следва ли длъжността да не е подчинена на други длъжности между управителя и заместник-управителите; за да бъде „част от ръководството на предприятието“, следва ли от трудовите функции на длъжността да зависят политиката и резултатите на предприятието или е достатъчно да зависят резултатите на ръководено поделение, както и какво се разбира под резултати. По поставените правни въпроси от материално естество твърди, че те са решени от въззивния съд в противоречие с установената съдебна практика/сочи решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК/, поради което по тях е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. По отношение на първия и третия въпрос сочи и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – чието разрешаване е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, а по отношение на първия правен въпрос и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност.
Ответникът по касационната жалба Д. Ц. С. от [населено място], чрез пълномощника си адв. М. М. от АК-Р., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за нейната неоснователност и за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставените правни въпроси.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявените искове за защита срещу незаконно уволнение в обжалваната им част, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, въззивният съд е приел, че заповедта на прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 КТ е незаконосъобразна, тъй като не е налице основната предпоставка по чл. 328, ал. 2 КТ – ищецът да е заемал ръководна длъжност по см. на § 1, т. 3 от ДР на КТ като при определяне дали длъжността е ръководна е изходил от задълженията по длъжностна характеристика, както и мястото на длъжността в общата структура на длъжностите в предприятието и включените в длъжността на ищеца трудови функции. Приел е, че в случая ищецът е заемал длъжността „зонов супервайзор“ в самостоятелна обособена структура „отдел търговски североизток“. Съгласно длъжностната му характеристика същият е подчинен на регионалния мениджър продажби, като е отговорен за постигането на заложени обеми според договорен бюджет и осигуряване навлизането на всички продукти на [фирма] в своята зона, носи пълна отговорност за зоната, обслужвана от дистрибутора, към който е прикрепен; следва да осигурява правилното изпълнение на политиката на дружеството; да ръководи, мотивира и контролира екип от търговски представители, които отговарят за обектите, обслужвани от дистрибутора; да познава фирмените процедури и да следи за спазването им; да предоставя информация на екипа си относно фирмените въпроси; да разработва съвместно с търговските представители дневни маршрути и да контролира спазването им; да участва в планирането и контролира търговските посещения; да поставя цели, съобразени с целите на зоната и да следи за изпълнението им, както и да осигурява възможно най-добрата дистрибуция; да познава принципите на мърчандайзинга и да следи за правилното им прилагане от търговските представители; да следи за най-добрата видимост на продуктите в обектите; да контролира продуктите да са в оптимална наличност и с най-добро качество; да следи за спазването на препоръчителните цени за консуматора; да отговаря за дистрибуцията на рекламни материали и контролира правилното им използване; да информира търговските представители за всяка предстояща промоция и контролира прилагането й в търговските обекти; да отговаря за всички фирмени съоръжения в зоната и контролира правилното им инсталиране; да осъществява редовни проверки в обектите с наливни инсталации; да отговаря за разрешаването на оплакванията; да следи за изпълнението на подписаните договори с търговските обекти; да осъществява редовни проверки на търговските обекти; да контролира дневните заявки на търговските представители и да ги сравнява с поставените преди това цели; да предоставя на ръководството цялата информация за конкурентни дейности; да представлява основното лице за контакт на дистрибутора, към който е прикрепен; да предоставя дневните заявки на дистрибутора и контролира своевременното им изпълнение; да контролира стоковите наличности и амбалажа в склада на дистрибутора; да следи за поддържането на оптимални количества от всички артикули в склада на дистрибутора; да следи за своевременните плащания на дистрибутора към пивоварната; да контролира изпълнението на договорните обеми; да участва във формирането на заявката и да я предава; да контролира доставката в склада на дистрибутора и да отговаря за разрешаването на проблеми с липси или повредени артикули; предоставя на ръководството детайлна информация. Приел е за установено, че ищецът в своята дейност е бил изцяло подчинен на регионалния мениджър „Продажби Североизток“ И. Д., на местния управител Д. В., на специалист по наливните бири Д. Й., както и на Н. Д. – МССЕР & WS, който е отговарял за всички дистрибутори. Работата на ищеца се е състояла в подпомагане на търговските представители/ 6 на брой/ като месечните цели са се определяли от регионалния мениджър. Ищецът е следвало да разпределя спуснатите месечни цели след предварителното им обсъждане с търговските представители и да одобрява дневните маршрути, като е ръководил и е отговарял за организацията на работата на шестима търговски представители. При тези фактически данни въззивният съд е приел от правна страна, че длъжността, заемана от ищеца, не е ръководна по см. на § 1, т. 3 КТ като се е позовал на установената съдебна практика в този аспект/решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК/. За да има такъв характер длъжността трябва да е ръководна в рамките на цялото търговско дружество, за управлението на което е сключен договорът за управление и да не е подчинена и на други длъжности между управителя и зам. управителите, както и от трудовите функции на длъжността да зависят политиката и резултатите на предприятието. Такива длъжности заемат заместниците на ръководителя на предприятието, или тези, чиято трудова функция е свързана с ръководство на трудовия процес в предприятието като съвкупност от последователни действия – в цялост или отделни етапи, включително в поделенията. Поради това, че са част от ръководството на предприятието, такива длъжности са по правило ограничени по брой и йерархично поставени в степен на зависимост непосредствено от ръководителя на предприятието. Те формират ръководството на предприятието като фактически подпомагат осъществяване на текущото му управление и поради това са на върха на структурата на длъжностите в предприятието. В конкретния случай съдът е извършил анализ на длъжностната характеристика за заеманата от ищеца преди уволнението длъжност „зонов супервайзор“ и структурната схема на дружеството. В тази връзка съдът е приел, че въпреки, че ищецът по длъжностна характеристика има ръководни функции по отношение на търговските представители в неговата зона, той ги е осъществявал от неръководна позиция в общата структура на предприятието и по отношение на много малък обем от дейността на ответното дружество/1,96%/ на длъжност, която е била на пряко подчинение на регионалния мениджър, местния управител, отговорника за дистрибуторите, както и на специалист наливни бири, като същевременно е бил на непряко подчинение на изпълнителния директор. Съдът е приел, че длъжностите, на които ищецът е бил на пряко и непряко подчинение в ответното дружество имат качеството ръководни, съгласно § 1, т. 3 КТ, но не и неговата длъжност, от която по делото не е доказано да зависи политиката и резултатите на предприятието. Съдът е приел, че в случая на ищеца са възложени само организаторски, изпълнителни и контролни функции, а не и ръководни, а съгласно длъжностната му характеристика за длъжността „зонов супервайзор“ не е предвидена възможност за вземане на самостоятелни решения и преценка и/или промяна на заложените и спуснати отгоре цели, поради което е уважил предявените искове за незаконност на уволнението на основание чл. 328, ал. 2 КТ и за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане до касационен контрол на въззивното решение. Повдигнатите от касатора въпроси като цяло са правнорелевантни и са обусловили изхода на делото по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, но те са решени от въззивния съд не в противоречие, а в съответствие с установената по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика, в т.ч. и тази, посочена от касатора. Според нея в ръководството на предприятието по смисъла на §1, т.3 ДР на КТ се включват освен ръководителят и неговите заместници също и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес. Характерът на длъжността като ръководна се определя от структурата на предприятието и от длъжностната характеристика. Касае се за специфичен кръг от служители, от които зависи успехът на управлението и постигането на резултати в предприятието, което само по себе си предполага, че това могат да са лица и извън ръководителя и неговите заместници като при съмнение дали даден служител е от ръководството на предприятието, т.е. дали заеманата от него длъжност е ръководна, следва да се бъдат съобразени задълженията му по длъжностна характеристика. Освен това при преценка дали дадена длъжност е „ръководна” следва да се изхожда конкретно при всеки отделен случай като критерият за преценка освен задълженията по длъжностна характеристика следва да включва и мястото на длъжността в общата структура на длъжностите в предприятието и включените в длъжността трудови функции. В този смисъл само по себе си обстоятелството, че длъжността носи наименованието „зонов супервайзор” не обосновава извод, че служителят има ръководни/управленски функции и съответно, че е имал качеството на служител от ръководството на предприятието/решение № 68 от 07.04.2015 г. по гр.д. № 2712/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 250 от 13.02.2014 г. по гр.д. № 2682/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК/. В конкретния случай поставеният първи правен въпрос е некоректно формулиран, тъй като въззивният съд не е извел извод, че за да е ръководна дадена длъжност, тя следва да е такава само в рамките на цялото предприятие, а не и в рамките на негово поделение. Това е така, тъй като въззивният съд е приел, че длъжността, заемана от ищеца няма ръководни функции по см. на § 1, т. 3 КТ, извършвайки анализ на длъжностната характеристика за заеманата от ищеца преди уволнението длъжност „зонов супервайзор“ и структурната схема на дружеството и е приел, че той по длъжностна характеристика има ръководни функции по отношение на търговските представители в неговата зона, но ги е осъществявал от неръководна позиция в общата структура на предприятието и по отношение на много малък обем от дейността на ответното дружество на длъжност, която е била на пряко подчинение на регионалния мениджър, местния управител, отговорника за дистрибуторите, както и на специалист наливни бири, като същевременно е бил на непряко подчинение на изпълнителния директор, които длъжности имат качеството ръководни, съгласно § 1, т. 3 КТ, но не и неговата длъжност, от която по делото не е доказано, да зависи политиката и резултатите на предприятието. Ето защо постановеното в този смисъл от въззивния съд не е в противоречие с посочената от касатора съдебна практика на състави на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, а в съответствие с установената съдебна практика, поради което по този въпрос не са налице основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК на въззивното решение.
Не са налице основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и по поставените втори и трети правен въпроси, които също са некоректно формулирани от касатора. В случая въззивният съд не е приел, че за да бъде „част от ръководството на предприятието“, следва длъжността, заемана от ищеца, да не е подчинена на други длъжности между управителя и заместник-управителите, а е приел, анализирайки длъжностната му характеристика и структурата на предприятието, че по длъжностна характеристика ищецът има ръководни функции по отношение на търговските представители в неговата зона/6 на брой/, но ги е осъществявал от неръководна позиция в общата структура на предприятието и по отношение на много малък обем от дейността на ответното дружество на длъжност, която е била на пряко подчинение на регионалния мениджър, местния управител, отговорника за дистрибуторите, както и на специалист наливни бири, като същевременно е бил на непряко подчинение на изпълнителния директор на дружеството. Съдът не е приел също така, че за да бъде „част от ръководството на предприятието, следва от трудовите функции на длъжността да зависят политиката и резултатите на предприятието като цяло, а не резултатите на ръководено поделение, както и какво се разбира под „резултати“. В тази насока, съобразявайки установената съдебна практика, съдът е приел от данните по делото, че работата на ищеца се е състояла в подпомагане на шестимата търговски представители в неговата зона, на които да разпределя спуснатите месечни цели след предварителното им обсъждане и да одобрява дневните маршрути като месечните цели са се определяли от регионалния мениджър. Тези трудови функции той е осъществявал от неръководна позиция в общата структура на предприятието и по отношение на много малък обем от дейността му/1,96%/ на длъжност, която е била на пряко подчинение на регионалния мениджър, местния управител, отговорника за дистрибуторите, както и на специалист наливни бири, като същевременно е бил на непряко подчинение на изпълнителния директор, поради което е приел, че заеманата от ищеца длъжност в предприятието „зонов супервайзор“, не се явява ръководна по см. на § 1, т. 3 КТ. В заключение и по трите правни въпроса следва да се отбележи, че дали един служител е част от ръководството на предприятието, или не, е винаги фактически въпрос, при разрешаването на който наименованието на длъжността не е определящо. От съществено значение са възложените на служителя трудови функции, както и мястото на длъжността в системата на предприятието. Основанието по чл. 328, ал. 2 КТ намира приложение независимо дали служителят е пряко и непосредствено подчинен на управителя, или е подчинен посредством други служители в управленската структура на предприятието. То е приложимо по отношение на всички лица, на които е възложено управлението на трудовия процес във всяко едно отделно звено на предприятието. Приносът на различните звена за резултатите от работата на предприятието обаче не е еднакъв. Това основание трябва да се прилага само по отношение на онези ръководни служители, които ръководят звена от работата, от които зависят стопанските резултати на предприятието, но не и по отношения на такива, които ръководят звена, от работата на които постигането на тези резултати не зависят, каквато се явява и трудовата функция на ищеца, от която не зависи постигането на стопанските резултати на [фирма], тъй като той не взема управленски решения, а изпълнява тези, които му се спускат ежемесечно от регионалния мениджър.
Не е налице и основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 ТР № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им, или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По поставените от касатора първи и трети правен въпрос е формирана без противоречива съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК, ненуждаеща се от осъвременяване или корективно тълкуване, при липса на непълнота, неяснота или противоречие в материалния закон, поради което не е налице освен общото и допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по тези правни въпроси.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 23 от 26.03.2018 г., постановено по в.гр.д. № 37/2018 г. на Разградския окръжен съд в обжалваната му част, по касационна жалба с вх. № 1749 от 30.04.2018 г. от [фирма] [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: