О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 12
С о ф и я, 09 февруари 2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в з а к р и т о заседание на 08 ф е в р у а р и 2010 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
като съобрази становището на прокурора Искра Чобанова,
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
ч.н.дело № 65/2010 година.
Производството е инициирано като такова по чл.44 ал.1 от НПК, образувано по повдигнат от Великотърновския районен съд спор за подсъдност на наказателно общ характер дело с оглед местоизвършване на деянията като продължавано престъпление, предмет на обвинението и разпоредбите на чл.36 ал.2 и 3 от НПК.
Писменото становище на прокурора от Върховната касационна прокуратура е, че Великотърновският районен съд неоснователно оспорва компетентността си да разгледа и реши делото.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното :
Наказателното дело от общ характер е образувано първоначално пред Плевенския районен съд като НОХД № 138/2010 г. с обвинение за извършено от М. А. Щ. от с. П., област Велико Търново престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр.чл.195 ал.1 т.4 вр.чл.29 ал.1 б.”а” вр.чл.26 ал.1 от НК за извършени кражби на чужди вещи, при условията на продължавано престъпление и като опасен рецидив, в Плевен и във Велико Търново, на обща стойност 1535 лв. С разпореждане № 302/14.01.2010 г. производството по делото е било прекратено от съдията-докладчик и делото изпратено по подсъдност на Великотърновския районен съд, съгласно правилото на чл.36 ал.2 от НПК, в чийто съдебен район, според докладчика, било довършено престъплението.
Образувано като НОХД № 96/2010 г. в Районен съд-Велико Търново, с разпореждане № 154 от 25.01.2010 г. производството по делото е прекратено и е повдигнат пред ВКС спор за подсъдност, като се оспорват съображенията на първия съд на основа на разбирането, че деянието следва да се счита за извършено в района на съда, където са били осъществени довършените деяния, дали основание за предявяване на подсъдимия на по-тежко обвинение като части от единното продължавано престъпление – чл.26 ал.5 от НК, както и че при такива случаи на продължавано престъпление приложение намира разпоредбата на чл.36 ал.3 от НПК – местната подсъдност се определя от района на съда, където е извършено досъдебното производство. Като последен аргумент, който обаче не е основание за повдигане спор за подсъдност, докладчикът сочи местоживеенето на един от свидетелите (от общо двама) и на експерта в Плевен.
ВКС намира становището на Плевенския районен съд за правилно и законосъобразно.
От изложените в обвинителния акт обстоятелства е видно, че деянията, предмет на обвинението за кражба на чужди вещи, като продължавано престъпление са започнали на територията на Плевен, но последното от тях е извършено на територията на Велико Търново. Особеност на продължаваното престъпление като единство от няколко деяния е, че то е налице както когато с тях се осъществява един и същ състав на престъплението, но и когато те се различават по фактически състав, включително и когато някои от тях са довършени, а други са останали във фазата на опита. Или, тези особености се отразяват върху тежестта на обвинението при определяне на приложимия по-леко или по-тежко наказуем, квалифициран състав на общата престъпна дейност, но не дерогира правилото на чл.36 ал.2 от НПК, определящо като местно компетентен съд този, в чийто район тя е приключила. От друга страна, нарушението на правилата на местната подсъдност при провеждането на разследването не може да бъде прието за съществено, щом като реално не е довело до ограничаване на правото на защита на обвиняемия и на защитника му. В случая, последното деяние от продължаваната престъпна дейност на Щ. е осъществено във Велико Търново и макар че разследването е започнало и довършено от разследващите органи в района на Районен съд-Плевен, правилото на чл.36 ал.2 от НПК определя като местно компетентен да разгледа и реши делото Районен съд-Велико Търново. Неоснователно от съдията-докладчик се извличат доводи в подкрепа на становището му от правилото на чл.26 ал.6 от НК, което изключва от обема на единното продължавано престъпление някои деяния, останали вън от полезрението на обвинителната власт или времево следващи внасянето на обвинителен акт за предходните. Последният аргумент на докладчика, визиращ възможност за промяна на тази подсъдност от ВКС на основание чл.43 т.1 от НПК, дори и да се обсъди във връзка с неправилно повдигнатия спор за подсъдност, отново не налага извод за такава промяна, тъй като претендираната икономичност на процеса не може да се постигне при очертания в приложението на обвинителния акт кръг на участниците в бъдещия процес.
Ето защо ВКС намира, че компетентен да се произнесе по обвинението, съгласно обстоятелствената част на обвинителния акт и по правилото на чл.36 ал.2 от НПК е Великотърновският районен съд.
Водим от горното и на основание чл.44 ал.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА прекратеното НОХД № 96/2010 г. по описа на РАЙОНЕН СЪД-ВЕЛИКО ТЪРНОВО на същия съд за продължаване на производството за разглеждане и решаването му по повдигнатото обвинение.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на РАЙОНЕН СЪД-ПЛЕВЕН, за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :