О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 12
София,07.01.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение в закрито заседание на 3 ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 1239/2009 година.
Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
С решение № 867 от 20.02.2008 г. по гр. д. № 300/2006 г. Разложки районен съд е допуснал да се извърши делба между Г. Д. Д., Г. Д. К., И. Г. П. и К. Г. П. на недвижими имоти: 1. нива с площ от 0.599 дка в м. Каменица, съставляваща имот № 0* по картата на землището на гр. Б.. нива с площ от 0.768 дка в м. „К”, съставляваща имот № 0* картата на землището на гр. Б.. ливада с площ от 0.999 дка, в. „Ч”, съставляваща имот № 0* по картата на землището на гр. Б. и 4. на поземлен имот пл. № 1* в кв. 282 по плана на гр. Б. при квоти по ? за всеки съделител. Намерил е за основателно възражението за нищожност на завещанието направено от наследодателката М в полза на сина й Г. К. поради неспазване на предписаната в закона – чл. 25, ал. 1 ЗН форма и го е обявил за нищожно в диспозитива на решението.
С решение № 781 от 15.01.2009 г. Благоевградски окръжен съд е обезсилил първоинстанционното в частта, с която е обявена нищожността на завещанието, с аргумент, че решението е недопустимо като постановено по непредявен иск. Доводът за нищожност е въведен с възражение, а не със самостоятелен иск. Отменил е решението в частта, с която е допусната делба на поземлен имот № 1* в гр. Б. между всички страни по делото и вместо него е постановил друго, с което е допуснал делба на този имот само между ответниците по иска Г. К. и И. П. и К. П. при права ? ид. ч. за първия и по ? ид. ч. за останалите двама. Намерил е, за неоснователен иска на ищцата Г за делба на този имот, след като е приел, че завещателното разпореждане на М. К. е валидно и породило действие само за него, тъй като той е бил реституиран към момента на откриване на наследството през 2000 г. С извършеното завещателно разпореждане правата на завещателката върху имот пл. № 1* в гр. Б. са транслирани в полза на сина й, поради което наследницата й нейна дъщеря, не се легитимира като собственик на основание наследяване на този имот. В диспозитива на решението не е отразил така формираната вола за отхвърляне на този иска като неоснователен.
Оставил е в сила първоинстанционното решение в частта, с която е допусната делба на първите три имота между всички страни при равни права, след като е приел, че завещанието не е породило действие по отношение на тях тъй като към момента на откриване на наследството, реституционната процедура не е била завършена с окончателно решение, т. е. в наследствената маса на завещателката не са се намирали тези имоти.
Недоволна от решението в частта, с която е прието, че завещанието е валидно и породило правни последици по отношение на имот пл. № 1* в гр. Б. е останала ищцата Г. Касационна жалба е подадала в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и при обжалваем интерес на стойност над 1000 лв. поради което жалбата е допустима.
Въведен е довод, че съдът се е произнесъл по процесуален въпрос в нарушение на съдопроизводствените правила. Приел е и се е позовал на графическа експертиза, която е изпълнена не въз основа на приети по делото оригинални документи съставени от наследодателката, а въз основа на представен от ответниците страници от телефонен указател – бележник, в който наследодателката е водила записки, но в който не се съдържа нейн подпис, поради което счита, че изводът, че завещанието е автентично – написано и подписано от наследодателката, е направен в нарушение на правилата за поставяне и изготвяне на експертиза назначена от съда. При това изложение и предвид представените решени на състави на ВКС с предмет разрешаване въпроса за автентичността на частен писмен документ – завещание следва да се приеме, че се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Срещу въззивното решение, в частта, с която е прието, че завещанието не е породило действие по отношение на първите три имота, предмет на делба, е подадена касационна жалба от ответника Г с довод за необоснованост на извода, че тези имоти са реституирани с решение на ОСЗГ през 2005 г., т. е. След откриване на наследството на завещателката, негова майка, през 2000 г. Поддържа, че съдът се е произнесъл по въпроса за момента на възстановяване на имотите без да обсъди представеното решение на ОСЗГ № 1б от 05.01. 1999 г. и скиците към него. (Екземпляри от описаните документи са представени към касационната жалба.). Не е обсъден и установеният факт, че въз основа на това решение касаторът през 2000 г. се е снабдил с данъчни оценки за имотите. Твърди, че издаденото следващо решение през 2005 г. се явява второ. То е постановено без да са били налице предпоставки за това, поради което е нищожно и не е породило реституционно действие. Относно основанието за допускане касационна проверка на решението е направил позоваване на чл. 280, ал.1, т. т. 1 и 3 ГПК. Счита, че съдът се е произнесъл по въпроса за валидността на завещателното разпореждане в противоречие с разрешението дадено в т. 3 на ТР на ОСГК № 1 от 19.04.2004 г. и че въпросът за валидността на второто решение на ОСЗГ е от значение за точното прилагане на закона.
От фактическа страна по делото е установено, че страните се легитимират като наследници по право на заместване на общия наследодател К, починал през 1955 г. и оставил за наследници М майка на ищцата и първия ответник, починала на 05.04.2000 г. и К. П. , починала през 1988 г. и оставила за наследници останалите ответници по иска И. П. и К. П. С решение от 1995 г. ОСЗГ е признала и възстановила правото на собственост на наследниците на К. Д. върху поземлен имот № 1* в кв. 282 по плана на гр. Б.. Правото на собственост върху останалите три имота описани под №№ 1-3 в исковата молба е възстановено с решение на ОСЗГ от 2005 г. Ищцата Г. Д. е направила възражение за нищожност на завещанието направеното от майка й М. К. на 16.12.1994 г. в полза на брат й Г. К. поради това, че не е автентично и че не е спазена предвидена в закона форма.
По делото е приета графическа експертиза, която въз основа на представените по делото оригинални документи написани от завещателката и след проверка на други съставени от нея като лична карта, ведомости съставени в завода за телефонна апаратура, в който завещателката е работила, и приети като доказателство 6 броя страници от личен бележник – телефонен указател е установила, че завещанието е написано и подписано от завещателката.
Въз основа на така установените факти въззивният съд е приел, че завещанието е автентично, поради което не е нищожно на това основание. Съставено е в предписаната от закона форма, тъй като е написано собственоръчно от завещателката, съдържа означение за датата на съставянето му и е подписано от нея – изисквания установени в чл. 25, ал. 1 ЗН. То е породило правни последици по отношение на поземления имот № 1* в гр. Б., тъй като правото на собственост е било възстановено в патримониума на завещателката преди откриване на наследството. Не е породило правни последици по отношение на останалите имоти, тъй като те са възстановени през +2005 г., т. е. след откриване на наследството на 2000 г.
По жалбата на Г. Д.
Въпросът за автентичността на завещанието е решен в съответствие с постоянната практика на ВКС. Не са нарушени съдопроизводствените правила при изготвяне на експертизата. Експертите са изследвали събраните писмени доказателства по делото изхождащи от завещателката и тези представените и приети като доказателства от ответника по иска, който се ползва от завещанието. Относно автентичността на подписа експертите са изградили изводите си след преценка на положените от завещателката подписи върху личната й карта, разплащателна ведомост и експериментални образци приети при първоинстанционното разглеждане на делото. Изводът на тричленната експертиза е единодушен и категоричен относно написването и подписването на завещанието от завещателката. За установяване на това е проведено пълно доказване, поради което завещанието е автентично. Съответстващ на данните по делото е и изводът, че завещанието е съставено при спазване разпоредбата на чл. 25, ал.1 ЗН. От изложеното следва извода, че не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 за допускане касационна проверка на решението по тази материалноправен въпрос.
По жалбата на Г. К.
Искането за допускане касационна проверка основано на твърдението, че съдът е разрешил въпросът за валидността на решението на ОСЗГ в противоречие с постоянната практика на ВКС относно това, кое решение на ОСЗГ легитимира правоимащите лица като собственици на заявените за възстановяване и възстановени имоти е неоснователно.
То е мотивирането с твърдението, че съдът не е обсъдил решението на ОСЗГ № 1б 05.01.1999 г. По делото е прието като доказателство решение с този номер и дата, което е постановено по преписка № 686 от 19.10.1991 г., образувана по заявление за възстановяване на земеделски имоти бишва собственост на Л. Г. К. , които имоти не са идентични с нито един от тези, предмет на делбата. След като това доказателство е неотносимо за спора, то съдът в решението си не се е произнасял по това дали първото или второто решение, постановено по една и съща преписка по ЗСПЗЗ е валидно и легитимира правоимащите като собственици на признатите за възстановяване имоти. От това следва, че не е налице поддържаното основание за допускане касационна проверка на въззивното решение в обжалваната част на основание чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК.
Представеното с касационната жалба решение със същия номер и от същата дата, но съставено по преписка вх. № 1* от 14.11.1991 г. не може да бъде обсъдено в производството по чл. 288 ГПК. Пропускът на страната да представи доказателства по делото, относими за изхода на правния спор, не е основание за допускане касационна проверка на въззивния съдебен акт. Доводът за момента на възстановяване на правото на собственост върху описаните имоти не е поддържан и във въззивната жалба подадена от касатора, поради което не е бил предмет и на проверка от второинстанционния съд.
Ето защо разрешеният от съда въпрос за това дали завещанието е породило действие и за възстановените имоти №№ 1* и 3 по исковата молба, които към момента на откриването на наследството не са били реституирани по реда на ЗСПЗЗ, е в съответствие със събраните по делото доказателства и задължителната практиката на ВКС изразена в т. 3 на ТР на ОСГК № 1 от 2004 г. Заветът, а това е характера на направеното завещателно разпореждане в полза на касатора, има пряк транслативен ефект само и доколкото завещаната вещ се намира в патримониума на завещателя – по арг. от чл. 19, ал. 1 3Н. По делото е установено, че към момента на откриване на наследството на завещателя, не е била завършена административната процедура по възстановяване собствеността имотите, предмет на завета с постановяване на решение на общинската служба по земеделие и гори (ПК), поради което е направен законосъобразен извод, че заветът за тези имоти (№№ 1* и 3 по исковата молба) е недействителен по общите правила на ЗН.
Не е налице и предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна проверка на решението. Позоваването на тази предпоставка е направено формално без да е обосновано с какво разрешаването на въпроса съобразно конкретните факти по делото би бил от значение за точното прилагане на закона или за развитие на правото, поради което съдът не дължи произнасяне по необоснован довод.
В резултат на извършената проверка по реда на чл. 288 ГПК се установи, че не са налице релевираните от жалбоподателите основания по чл. 280, ал.1, т. 1 и 3 ГПК, поради което не следва да се допусне до касационно обжалване решението на ВТОС по гр. д. № 210/2008 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 274 от 17.05.2008 г. по гр. д. № 210/2008 г. на Благоевградски окръжен съд.
Връща делото на окръжен съд Благоевград за поправка на очевидна фактическа грешка с допълване диспозитива на решението с отхвърляне иска на Г. Д. за делба на имот пл. № 1* в кв. 282 по плана на гр. Б. съобразно формираната от него воля в мотивите на решението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: