ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№12
София, 13.01. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 12 януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 3017/2008 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Н. Ц. против въззивното решение на Софийски градски съд от 01.04.2008 год. постановено по гр. д. № 3051/2007 год., с което като е отменил първоинстанционното решение, с което иска по чл. 21, ал. 1 СК е бил уважен, въззивният съд е отхвърлил иска за установяване по отношение на ответника С. Д. Г., че Н. Н. Ц. е изключителен собственик на придобития по време на брака им апартамент № 1* находящ се в ж. к. „Баба Парашкева”, бл. 3, вх. Е, ет. 4, гр. С. на основание пълна трансформация на лични средства вложени в придобиване на жилището – чл. 21, ал. 1 СК.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката сочи, че въззивният съд е разрешил спора за имуществените отношения между страните на предявеното правно основание в противоречие с трайната съдебна практика – Постановление № 5/31.10.1972 год. на Пленума на ВС, както е че е нарушено точното прилагане на закона, а този въпрос е и от значение за развитието на правото.
Ответникът С. Д. Г. не е подал писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като констатира, че решението е въззивно и с него е отхвърлен иск с правно основание чл. 21, ал. 1 СК, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв., намира че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да отхвърли иска за признаване по отношение на ответника, че ищцата е изключителен собственик на придобит по време на брака им апартамент с нейни лични средства, получени от продажбата на неин личен недвижими имот, чиято цена е покрила изцяло стойността на закупения апартамент, въззивният съд е приел, че по делото не било установено, кога е бил открит влога на името на ищцата, от който са били преведени паричните средства за покриване цената на спорния апартамент и по конкретно дали откриването му датира от преди брака, нямало доказателства за неговото движение, както и че посочената в нотариалния акт за продажбата на наследственото жилище на ищцата цена била по-ниска от тази посочена в предварителния договор и не покривала стойността на апартамента.
С оглед изложението и данните по делото същественият материално правен въпрос, за който се поддържа, че е разрешен от въззивния съд в противоречие със трайната съдебна практика, и който има значение за развитие на правото и точното прилагане на закона се отнася до принадлежността на правото на собственост на придобитите през време на брака недвижими имоти със средства получени срещу вещи индивидуална собственост на единия съпруг, които той е притежавал преди брака или е получил след сключването му по наследство или дарение.
Посоченият материално правен въпрос е съществен, като относим към изхода на спора, при наличието на посочената хипотеза, за която трайната и безпротиворечива съдебна практика постановява, че придобитите през време на брака недвижими и движими вещи и права върху вещи не принадлежат общо на двамата съпрузи, ако са придобити със средства получени срещу вещи индивидуална собственост на единия съпруг, които той е притежавал преди брака или е получил след сключването му по наследство или дарение.
Въззивният съд е постановил съдебното решение в противоречие с тази съдебна практика, но крайният извод за неоснователността на иска остава същия, тъй като установената съдебна практика изключва трансформация (пълна или частична) на лични средства вложени в придобиване на собственост върху недвижим имот само за единия от съпрузите, когато той е придобит на името на двамата, както е станало в настоящия случай. Когато се придобива на името на двамата съпрузи, възниква съпружеска имуществена общност. Кой от двамата съпрузи е платил част или цялата цена и с какво намерение е без значение за правото на собственост, която възниква в резултат на придобивната сделка. Платилият в повече или изцяло съпруг със свои лични средства, включвайки в договора, като титуляр и другия съпруг, може да е изпълнил задължението си по чл. 18 СК, да е имал намерение да надари другия съпруг, да го кредитира. В зависимост от това той може да претендира преимуществен дял от цялото имущество, да отмени дарението, да иска връщане на заем, но иска за преобразуване на лично имущество в собственост, при участието на другия съпруг в придобивната сделка ще бъде неоснователен. Противоречивото разрешаване на спора в рамките на едно производство от първоинстанционния и въззивен съд не е основание за допускане на касационно обжалване.
Въпросът за имуществените отношения между бившите съпрузи по чл. 21 СК няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като по този въпрос има трайно установена съдебна практика. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика или необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай.
При изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение на Софийски градски съд от 01.04.2008 год. постановено по гр. д. № 305/2007 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ