О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 12
гр.София, 15.01.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на гражданска колегия в закрито съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 5130 по описа на Пето г.о. за 2008 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „П” ООД-гр. Силистра срещу решение № 84 от 26.06.2008 г. на Силистренския окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 110 от 2008 г., с което е потвърдено решението на Силистренския районен съд № 71 от 21.03.2008 г. по гр.д. № 1* от 2007 г. за уважаване на предявените от И. С. Я. срещу касатора искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ и е изменено решението по иска с правно основание чл.200 от КТ, като „П” О. е осъдено да заплати на И. С. Я. общо сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, станала на 02.04.2007 г.
За да постанови решението си по чл.200 от КТ, въззивният съд е приел, че ищецът е претърпял неимуществени вреди от ампутацията на лявата си ръка, наложена от увреждането по време на трудовата злополука и че той не е проявил груба небрежност по време на тази трудова злополука, поради което обезщетението за тези неимуществени вреди не следва да се намалява по реда на чл.201, ал.2 от КТ. За да уважи иска за отмяна на уволнението му, съдът е приел, че ищецът никога не е подавал молба за прекратяване на трудовото му правоотношение с касатора, поради което прекратяването на това трудово правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ по взаимно съгласие е незаконосъобразно.
В касационната жалба се твърди, че решението на Силистренския окръжен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че по въпроса за наличието на основание за намаляване или изключване на отговорността на работодателя за вредите от трудовата злополука на основание чл.201 от КТ поради груба небрежност, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и по конкретно в противоречие със следните решения: решение № 1* от 17.07.1995 г. по гр.д. № 3* от 1994 г. на ВС, Четвърто г.о., решение № 1* от 10.11.1993 г. по гр.д. № 86 от 1993 г. на ВС, Четвърто г.о., решение № 792 от 06.12.1988 г. по гр.д. № 674 от 1988 г. на ВС, Четвърто г.о., решение № 1* от 07.07.2004 г. по гр.д. № 2* от 2002 г. на ВКС, Трето г.о., решение № 690 от 14.11.1988 г. по гр.д. № 657 от 1988 г. на ВС, Четвърто г.о. В конкретния случай ищецът не бил положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка, поради което била налице груба небрежност от негова страна. В противоречие с практиката на ВКС бил решен и въпросът за законността на уволнението на ищеца, тъй като не било взето предвид, че ищецът е работел при ответника по трудов договор със срок за изпитване, поради което този трудов договор можел да бъде прекратен от работодателя по всяко време и без да се излагат причини за прекратяването. В този смисъл било ППВС № 6 от 30.12.1959 г. по гр.д. № 6 от 1959 г. Въпросът за намаляване на отговорността на работодателя при трудова злополука при проявена от работника груба небрежност бил решаван противоречиво от съдилищата, за което говорели различните решения на районния и окръжния съд по това дело, постановени при една и съща фактическа обстановка. Този въпрос бил от значение и за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като практиката сочела, че съдилищата са се произнасяли коренно различно по него.
Ответникът И. С. Я. оспорва жалбата и моли решението на Силистренския окръжен съд да бъде оставено в сила.
Относно допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение счита следното: Според разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Същественият материалноправен въпрос, по който се е произнесъл Силистренския окръжен съд по настоящото дело и който е посочен от касатора, е дали при настъпване на трудовата злополука на 02.04.2007 г. ищецът И е проявил груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ. По делото е било установено, че по време на настъпването на трудовата злополука И. Я. е работел на гумено- транспортна лента № 4 в ответното предприятие. Предприел е действия за почистване на барабана на лентата, без да я спира. При това почистване пръстите на лявата му ръка попаднали между лентата и барабана на гумено-транспортната лента и ръката му е била откъсната от рамото. Предприемайки почистване на работещата лента, пострадалият нарушил т.11 от И. за безопасна работа с гумено-транспортни ленти, според която е забранено да се извършва смазване, почистване, натягане, укрепване, направляване и каквито и да е други операции по време на движение на лентата. Според свидетелите С обаче работещите на лентите ги почиствали с лопата, обикновено без да спират движението на лентите, а в деня на злополуката на лента № 4 не е имало предпазна решетка. Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, злополуката не би могла да настъпи, ако е имало такава предпазна решетка. При така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че почиствайки барабана на лента № 4 в движение, ищецът не е проявил груба небрежност- въобще не е предполагал, че тези негови действия могат да доведат до злополуката, тъй като почистването на лентата в движение е било обичайна практика в преприятието сред другите работници и тъй като той не е имал достатъчно опит в тази работа, която е изпълнявал едва от 2 седмици. Освен това е прието, че злополуката не би настъпила, ако лентата е имала предпазна решетка.
Решението на въззивния съд по този въпрос не противоречи на трайната практика на ВКС и в частност на посочените от касатора решения на ВКС, тъй като в тях въпросът за наличието на основанието по чл.201, ал.2 от КТ за намаляване на обезщетението по чл.200 от КТ е решен по същия начин- прието е, че не всяко нарушение на инструкциите за безопасност на труда представлява груба небрежност, а само такова нарушение, което е в пряка причинна връзка с увреждането и при което работникът не е положил грижа, каквато и най-небрежният не би положил в подобна обстановка. Поради това не е налице основанието на чл.280,ал.1,т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по иска с правно основание чл.200 от КТ.
Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението и по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ. Действително, според константната практика на ВКС и според закона, трудов договор със срок за изпитване може да бъде прекратен едностранно от работодателя по всяко време преди изтичане на срока за изпитване. В конкретния случай обаче трудовото правоотношение на ищеца е било прекратено не на основание чл.71 от КТ, а на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ поради постигане на взаимно съгласие между работника и работодателя за това прекратяване. Поради това правилно при преценката на законността на уволнението съдът е изследвал дали са налице предпоставките на чл.325, ал.1, т.1 от КТ за уволнение на ищеца /постигнато ли е между страните взаимно съгласие за прекратяването/, а не дали е било налице основанието на чл.71 от КТ за уволнение на ищеца. Дори и да са били налице основанията по чл.71 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, такова прекратяване не е настъпило, тъй като работодателят не е изразил воля да прекрати трудовия му договор на това основание.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Според тази разпоредба на ГПК, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. Под „решаван” следва да се разбира правен спор, разрешен със съдебни решения по различни дела. В случая, според касатора решенията, в които съдът е решил противоречиво въпроса за намаляването на отговорността по чл.200 от КТ при груба небрежност, са решението на Силистренския районен съд и решението на Силистренския окръжен съд по настоящото дело. Очевидно тези решения не се включват в приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, тъй като не са две решения по различни дела, в които този въпрос е решен противоречиво.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, според който на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Това основание за допускане на касационното обжалване е налице в случаите, когато решението на ВКС по повдигнат от страната съществен материалноправен или процесуален въпрос ще допринесе за еднообразното тълкуване на закона, ще доведе до отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика, на непълноти или неясноти на правните норми, с което ще съдейства за развитието на правото. В случая, същественият въпрос, който според касатора се нуждае от тълкуване и ще допринесе за точното приложение на закона и за развитието на правото, е въпросът за намаляване на обезщетението по чл.200 от КТ при проявена груба небрежност от работника. Настоящият състав на ВКС счита, че нормата на чл.201, ал.2 от КТ е достатъчно ясна и не се нуждае от тълкуване. Освен това не е налице противоречива или непоследователна практика на ВКС по този въпрос. Доколкото има различни решения, в едни от които е прието, че работникът е проявил груба небрежност, а в други- че не е проявил груба небрежност, то тези различия са резултат на различната фактическа обстановка, при която са настъпили трудовите злополуки и различните действия на пострадалите при тези злополуки, а не се дължат на различно приложение на нормата на чл.201, ал.2 от КТ. Напротив, както бе изложено по-горе практиката на ВКС по този въпрос е последователна и ясна- приема се, че не всяко нарушение на инструкциите за безопасност на труда представлява груба небрежност, а само такова нарушение, което е в пряка причинна връзка с увреждането и при което работникът не е положил грижа, каквато и най-небрежният не би положил в подобна обстановка.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 84 от 26.06.2008 г. на Силистренския окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 110 от 2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.