О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 12
София, 06.01.2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тридесети декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №956 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. Г. Г. от [населено място], общ.К., срещу решение от 17.03.2011г., постановено по в.гр.д. №599/2010г. на Старозагорски окръжен съд, с което е потвърдено решението от 08.10.2010г. по гр.д.№1945/2010г. на Казанлъшки районен съд за отхвърляне на предявения от С. Г. Г. иск с правно основание чл.55, ал.1 пр.1 от ЗЗД.
Жалбоподателят счита, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата И. И. Н. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от С. Г. Г. срещу И. И. Н. иск с правно основание чл.55, ал.1 пр.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 8281,63лв., представляваща левовата равностойност на 3650щ.д. като получена без основание.
Въззивният съд е приел иска за неоснователен като погасен по давност.
Касаторът е поставил въпроси по приложението на чл.116, б.”б” и чл.115, б.”ж” от ЗЗД относно това кога възниква вземането за вреди от непозволено увреждане, кога се погасява по давност, какви са основанията за спиране или прекъсване на давностния срок. Поставените въпроси не са от значение за конкретното дело, предмет на което не е вземането за вреди от непозволено увреждане /такъв спор е приключил с осъдително решение по друго дело в полза на С. Г./, а за неоснователно обогатяване.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по приложението на чл.116, б.”б” и чл.115, б.”ж” от ЗЗД и по отношение на вземането от неоснователно обогатяване в хипотезата на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, тъй като представената съдебна практика не касае еднородни случаи с разгледания от въззивния съд, а касае вземания от деликт. Не е налице и основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като разпоредбите на чл.116, б.”б” и чл.115, б.”ж” от ЗЗД са ясни и точни, и по приложението им установена съдебна практика, която не се нуждае от промяна, в съответствие с която е постановено обжалваното въззивно решение. Предяваването на иск е основание за прекъсване на давността, съгласно чл.116, б.”б” от ГПК, стига искът да бъде уважен. По силата на чл.115, б.”ж” от ЗЗД погасителната давност спира през времето от предявяване на иска до постановяване на влязло в сила решение. Предявяването на граждански иск в наказателното производство, който не е бил приет за разглеждане, не води до прекъсване на давността, тъй като с неприемането на гражданския иск за разглеждане отпада действието на подадената искова молба по отношение на погасителната давност.
Поради това касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 17.03.2011г., постановено по в.гр.д. №599/2010г. на Старозагорски окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: