О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 12
гр.София, 14.01.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и втори декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 702/2009 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Т”Е. , гр. С., подадена чрез процесуалния му представител адвокат Кр. И. от САК срещу решението на Софийски апелативен съд, ГК, трети състав № 130/26.01.2009 год., постановено по гр.дело № 2269/2007 год. в частта му, с която е оставено в сила първоинстанционното решение на Софийски градски съд, ТК, VІ-2 състав от 13.06.2007 год. по гр.дело № 1365/2005 год. в частта, с която е осъден ответника-касатор да заплати на О. С. на основание чл.92, ал.1 ЗЗД сумата 31 708 лева, представляваща неустойка за забавено изпълнение на договорени строително-монтажни работи съгласно чл.29 от сключения между страните на 02.11.2004 год. договор за основен ремонт на покрива на СОУ”Хр. Ботев”, гр. С.. В останалата му част като необжалвано въззивното решение е влязло в сила.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, неправилно е интерпретирал фактите по делото, което нарушение на процесуалните правила е довело погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения.
Като основание за допускане на касационно обжалване в допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Позовавайки се на цитираните решения на различни състави на ВС, ВКС, и ВАС касаторът поддържа, че обжалваното решение противоречи на трайната съдебна практика относно приложението на чл.157, ал.3 и чл.188 ГПК/отм./ без да излага конкретни доводи за това, като отново се позовава на неправилност на въззивното решение поради необоснованост и необсъждане в цялост на доказателствения материал по делото.
Ответникът по касационната жалба О. С. не ангажира становище по допустимостта на касационно обжалване и основателността на направените оплаквания.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият съдебен състав счита, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е от особено важно значение за крайния изход на спора и е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до приетата по делото фактическа обстановка.
С обжалваното решение след частична отмяна на първоинстанционното решение в осъдителната му част за разликата над сумата 31 708 лева до 40 469,85 лева, въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение в частта му, с която е уважен предявеният от О. С. иск по чл.92, ал.1 ЗЗД и е осъден ответника-касатор да заплати сумата от 31 708 лева, представляваща договорна неустойка за неизпълнени в срок СМР съгласно чл.29 от сключения между страните на 02.11.2004 год. договор за извършване на основен ремонт на покрива на СОУ”Хр. Ботев”, гр. С.. По делото е безспорно установено, че според чл.10 от договора първоначално определения срок за изпълнение на СМР е бил 10 дни от началото на априлската ваканция, като впоследствие с протокол от 30.03.2005 год. страните са се споразумели ремонтът да се извърши в периода от 01.07.2005 год. до 20.07.2005 год. Не се спори, че ремонтните работи са били извършени и приети с протокол на 26.10.2005 год. като е реализирано значително закъснение спрямо договорения срок за изпълнение. Във връзка с направеното от ответника възражение, че забавата се дължи на обективни причини, свързани с лоши метеорологични условия /продължителни валежи през периода от м.юли до м.октомври 2005 год./, които са препятствували ремонтните работи на покрива на училището, по делото са събрани многобройни писмени и гласни доказателства, като по искане на ответника са назначени технически експертизи както в първоинстанционното производство, така и при разглеждането на делото пред въззивния съд. В резултат на извършен анализ на целия фактически и доказателствен материал по делото въззивният съд е приел за установено, че неизпълнението частично се дължи на причини, които не могат да се вменят във вина на ответника. От заключението на експертизата се установява, че въпреки честите и интензивни валежи, през процесния период е имало 40 дни, през които безспорно е могло да се работи и при оптимална организация на работа една бригада от 15 души може да извърши договорените СМР в рамките на 20 дни. При тези фактически данни въззивният съд е направил решаващият извод, че се дължи неустойка само за забавата от 76 дни в размер на сумата 31 708 лева, по отношение на която е оставено в сила първоинстанционното осъдително решение, като за останалите 21 дни е освободил ответника от отговорност на основание чл.81, ал.1 ЗЗД. Решаващият съдебен състав е постановил решението си след цялостно обсъждане и анализ на събраните по делото доказателства, включително клаузите на процесния договор за изработка като е съобразил разпоредбите на чл.188, ал.1, чл.127, ал.1 и чл.157, ал.3 от приложимия към момента на гледане на делото ГПК/отм./ и въз основа на тях е изградил фактическите си констатации и правни изводи. Тази преценка на фактическия и доказателствен материал е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност на решението са основания за касиране по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
С оглед на изложеното, неправилно е поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, която има предвид противоречие със задължителната практика на ВКС по поставения съществен правен въпрос, която включва ППВС при действието на ЗУС,тълкувателни решения на ОСГК и ОСТК при действието на ЗСВ, както и решенията на тричленни състави на ВКС, постановени по новия ГПК в сила от 01.03.2008 год. Ето защо цитираните решения на различни тричленни състави на ВС и ВКС, постановени по реда на отменения ГПК са неотносими, тъй като не представляват задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Не е налице твърдяното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика по съществения материалноправен или процесуален въпрос, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществения правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неясноти в правната норма, какъвто не е настоящия случай. Като е обосновал съображенията си с фактите по конкретното дело и е посочил бланкетно текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК без да аргументира твърденията си какво е значението на поставения правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото, жалбоподателят неправилно поддържа основание за допускане на касационно обжалване по цитирания текст.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд № 130/26.01.2009 год., постановено по гр.дело № 2269/2007 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: