О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 12
София, 15.01.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 801 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на О. Б. чрез юрисконсулт А. Р. срещу решение № 634/18.03.2009 г. на Б. окръжен съд /БлОС/ по в.гр.д. № 969/2007 г., с което е оставено в сила уважително решение на Б. районен съд /БлРС/ по установителен иск по чл.97 ал.1 ГПК /отм./, предявен от “Е” Е. срещу настоящия касатор.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – наличие на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата –“Е” Е. оспорва подадената касационна жалба по съображения в писмен отговор, като твърди, че поставените от касатора въпроси по чл.280 ал.1 ГПК са извън предмета на делото.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
БлРС е сезиран с иск по чл.97 ал.1 ГПК /отм./ за признаване за установено по отношение на О. Б., че “Е” Е. на основание договор за продажба на недвижим имот, общинска собственост, чрез търг с явно наддаване на обект “хранителен магазин – ж.к. Запад бл.4 – партерен етаж със застроена площ от 229.23 кв. м.” от 15.12.1995 г. е собственик на фоайе /вход към магазина/ с площ от 10 кв.м. и склад за амбалаж с площ от 18 кв. м., които попадат в бл. 5 на ж.к. “З” кв. 5 на Б. БлРС е уважил така предявения иск, а БлОС е оставил в сила решението му. Въззивният съд е приел, че искът е основателен, тъй като не е допусната явна фактическа грешка при посочване площта на обекта в договора за продажбата му, а процесните помещения – предмет на установителния иск са неразделна част от обекта, предмет на сключения между страните договор за продажба.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Настоящият състав на ВКС счита, че въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения. В настоящия случай касаторът формулира следните въпроси по чл.280 ал.1 ГПК, решаването на които, според него, са от съществено значение за точното прилагане на закона и развитието на правото:
1. “Може ли да се придобива право на собственост върху незаконно изграден обект?”
2. “Може ли да се придобие право на собственост върху обект, частна общинска собственост, част от който не е бил предмет на търга, ведно с частта – предмет на търга?”
3. “Може ли един обект – фоайе, находящо се в съседна сграда по документи /бл.5/, макар и в междублоково пространство, да е неразделна част от обект – хранителен магазин, находящ се по документи в съседна сграда /бл.4/?”
Сравнението между така формулираните от касатора въпроси и мотивите на БлОС досежно основателността на предявения иск сочи, че пред въззивният съд не са поставяни и той не се е произнасял по така формулираните от касатора въпроси, а е разрешил спора, приемайки, че процесните помещения – предмет на установителния иск са неразделна част от обекта, предмет на сключения между страните договор за продажба в рамките на посочената площ на обекта в договора за продажбата му, каквито са били твърденията на ищеца. Щом това е така и въззивният съд не се е произнасял по въпросите, формулирани от касатора в изложението му по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, няма основание да се приеме, че тези въпроси са такива по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, както и че за тях е налице и допълнителния критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на БлОС.
Съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като такива не са поискани нито има доказателства да са сторени пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 634/18.03.2009 г. на Б. окръжен съд по в.гр.д. № 969/2007 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.