– 2 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 120
гр. София 01.03.2017 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 25.01.2017 (двадесет и първи януари две хиляди и седемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 291 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 12 266/07.12.2016 година, подадена от М. Л. Ж., срещу разпореждане от 28.11.2016 година на съдията-докладчик по гр. д. № 4342/2016 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.
С обжалваното разпореждане съдията-докладчик по гр. д. № 4342/2016 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. е върнал подадената от М. Л. Ж. срещу разпореждане № 442/07.11.2016 година, постановено по същото дело, частна жалба с вх. № 11 715/23.11.2016 година, като е приел, че същата е подадена след изтичане на законоустановения срок за това. В частната жалба се излагат доводи за това, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно, тъй като жалбата е била подадена преди изтичането на срока за обжалване, тъй като съобщението за разпореждането от 07.11.2016 година било връчено на 21.11.2016 година. Направено е искане обжалваното разпореждане да бъде отменено и делото да бъде върнато състава по гр. д. № 4342/2016 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. за администриране на частна жалба с вх. № 11 715/23.11.2016 година по установения за това ред.
Насрещната страна по частната жалба О. д. на М. В. не е подала отговор, както и не е изразила становище по допустимостта и основателността й.
М. Л. Ж. е бил уведомен за обжалваното разпореждане на 02.12.2016 година, като подадената от него частна жалба е с вх. № 12 266/07.12.2016 година Предвид на това е спазен предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Частната жалба е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
С частната си жалба с вх. № 11 715/23.11.2016 година М. Л. Ж. е обжалвал разпореждане от 07.11.2016 година на съдията-докладчик по гр. д. № 4342/2016 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., с което е била върната подадената от него срещу постановеното по същото производство определение № 307/19.10.2016 година частна жалба с вх. № 10 774/03.11.2016 година. За да постанови обжалваното разпореждане съдията-докладчик е взел предвид, че съобщението за разпореждането от 07.11.2016 година е връчено на Ж. на 10.11.2016 година, поради което едноседмичният срок за обжалването е изтекъл на 17.11.2016 година, който е присъствен ден. В този срок разпореждането от 07.11.2016 година не е било обжалвано, а частната жалба срещу него била подадена по пощата едва на 22.11.2016 година и е получена във ВКС на 23.11.2016 година. С оглед на това е прието, че е налице хипотезата на чл. 262, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 275, ал. 2 и чл. 279 от ГПК и жалбата подлежи на връщане.
Настоящият състав на В., ГК, ІV г. о. намира, че обжалваното разпореждане е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 279 от ГПК срокът за обжалване на разпореждането е едноседмичен считано от датата на съобщението. По силата на препращащата норма на чл. 275, ал. 2 от ГПК за частните жалби се прилагат съответно правилата на а чл. 259, ал. 2-4, чл. 260, 261, 262 и 273 от ГПК. Последиците от пропускането на срока за обжалване са уредени изрично в чл. 262, ал. 2, т. 1 от ГПК, където е посочено че в този случай жалбата подлежи на връщане. В случая съобщението за разпореждането от 07.11.2016 година е било редовно връчено на М. Л. Ж., чрез деловодството на Затвора в [населено място], на 10.11.2016 година. От тази дата е започнал да тече и предвидения в разпоредбата на чл. 275, ал. 1 във връзка с чл. 279 от ГПК срок за обжалване, който е изтекъл на 17.11.2016 година, който е присъствен ден. Частната жалба срещу това разпореждане е била подадена по пощата едва на 22.11.2016 година, което е след изтичането на предвидения в закона срок и е подлежала на връщане. Частният жалбоподател не е представил доказателства, че съобщението за разпореждането от 07.11.2016 година му е било връчено на 21.11.2016 година, както твърди в частната си жалба, а не на официално удостоверената дата за това-10.11.2016 година. Това твърдение е останало недоказано и поради това не може да доведе до друг извод за правилността на обжалваното разпореждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 28.11.2016 година на съдията-докладчик по гр. д. № 4342/2016 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.