О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 120
София, 11.02.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 10.02.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 94 /2010 година
Производството е по чл.274, ал.2, пр.2 т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на ТД ”Ю” Е. , гр. С. против въззивното определение на Варненския апелативен съд № 565 от 08.12.2009 год., по ч.т.д. № 604/2009 год., с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на подадената срещу първоинстанционно определение на ВОС от 31.08.2009 год. по ч.т.д. № 1099/2009 год.частна жалба.
Въведеното от жалбоподателя оплакване е за неправилност на обжалваното определение, като същият излага доводи за допуснато от въззивния съд нарушение на процесуалния закон, довело до лишаването му от право на защита, поради което се иска отмяната му.
В депозирано към частната жалба изложение по чл.284, ал.3,т.1 ГПК частният жалбоподател обосновава касационно обжалване по приложно поле с твърдението, че разгледаният от въззивния съд въпрос на процесуалното право, обусловил крайния изход на делото – дали на обжалване по реда на чл.396 ГПК подлежи и постановено в обезпечително производство определението за допускане обезпечение на бъдещ иск, ако съдът служебно е отменил същото на осн. чл.390, ал. 3, изр.2 ГПК, е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по см. на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, поради съществуващата нова и неясна нормативна регламентация по действащия ГПК и липса на съдебна практика.
Ответната по частната жалба страна не е взела становище по основателността и в срока и по реда на чл.276, ал.1ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид доводите на страната във вр. с инвокираните оплаквания и съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК провери данните по делото, намира:
Частната жалба, подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана страна в производството пред Варненския апелативен съд е срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Обстоятелството, че предмет на същата е определение, преграждащо по – нататъшното развитие на делото, подлежащо за първи път на разглеждане по реда на чл.274, ал.2, във вр. с ал.1 ГПК, обосновава правен извод, че в случая разпоредбата на чл.280 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК не намира приложение и за настоящата инстанция отсъства задължение да проверява наличието на установените в чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК предпоставки за допускане на искането обжалване, независимо от депозираното от частния жалбоподател изложение по чл.284, ал.3,т.1 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение Варненският апелативен съд е приел, че подадената от ТД ”Ю” Е. , гр. С. частна жалба срещу постановено от Варненския окръжен съд в обезпечителния процес по ч.т.д. № 1099/2009 год. определение от 31. 08.2009 год., с което на осн. чл.390 ГПК е допуснато обезпечение на бъдещия иск на молителя Б. Г. Б. –Мавродиева от гр. В. срещу последния, основан на чл.63 ЗЗД е процесуално недопустима, поради отсъствие на правен интерес за нейния подател.
При обосноваване на този си правен извод въззивният съд се е позовал на постановено по реда на чл.390, ал.2 ГПК определение за отмяна на така допуснатото обезпечение, потвърдено от въззивната инстанция по реда на чл.274, ал.1,т.2 ГПК.
Определението е правилно.
Обстоятелството, че обжалваното пред Варненския апелативен съд определение, с което на осн. чл.390, ал.1 ГПК е допуснато обезпечение на бъдещия иск на молителя М. срещу настоящия частен жалбоподател е отменено от първоинстанционния съд, след самосезиране, поради неспазване от молителя – бъдещ ищец условието, установено от закона /чл.390, ал.2 ГПК/ и този съдебен акт, постановен от Варненския окръжен съд е влязъл в сила, изключва наличието на правен интерес за настоящия частен жалбоподател от предприетото по реда на чл.396 ГПК обжалване.
Липсата на правен интерес- абсолютна процесуална предпоставка от категорията на положителните, обуславяща допустимостта на подадената частна жалба и образуваното въз основа на същата въззивно производство, в случая произтича от факта, че и при най- благоприятен за страната, срещу която обезпечението е било допуснато, краен резултат по делото във въззивната инстанция, за последната биха настъпили същите целени от нея с предприетото обжалване правни последици-отпадане на наложената обезпечителна мярка, които произтичат и от служебно постановената от ВОС по реда на чл.390, ал.2 ГПК отмяна на вече допуснатото обезпечение, щом този отменителен съдебен акт е необжалваем.
Същевременно обстоятелството, че по силата на чл.235, ал.3 ГПК, към което процесуално правило чл.278, ал.4 ГПК препраща, въззивният съд е длъжен да вземе предвид и фактите, настъпили след подаване на частната жалба, обосновава и законосъобразността на процесуалните действия на Варненския апелативен съд, свързани с преценка на събраните доказателства, вкл. и постановеното , след образуване на въззивното производство по в.ч.т.д. № 604/2009 год., от първоинстанционния съд определение по ч.т.д. № 1099/ 2009 год. за отмяна на първоначално наложеното по чл.390, ал.1 ГПК обезпечение.
Що се касае до съдържащите се в частната жалба доводи, свързани с липсата на окончателно дадено разрешение на въпроса за допуснатото обезпечение на бъдещия иск на М. срещу частния жалбоподател, то същите са лишени от основание в закона.
Постановеното от Варненския апелативен съд въззивно определение от 08.02.2009 год. по ч.т.д. № 603/ 2009 год., с което определението на ВОС от 27.10.2009 год., по ч.т.д. № 1099/2009 год. е потвърдено, по арг. от т.6 на ТР на ОСГК на ВКС № 1/2001 год. е необжалваемо и следователно правните последици от отмяната на наложената обезпечителна мярка настъпват от момента на неговото обявяване в срочната книга на Варненския апелативен съд.
Затова, като е съобразил гореизложеното и е прекратил производството по образуваното пред ч.в.т.д. № 604/2009 год., поради недопустимост на частната жалба на ТД ”Ю” Е. , гр. С. въззивният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 565 от 08.12.2009 год., постановено по в.ч.т.д. № 604/2009 год. по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: