О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 120
София, 11.03.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 10.02.2015 год., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1601 / 2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на В. Ц. П. от [населено място] против въззивното решение на Варненския апелативен съд № 15 от 09.01.2014 год., по в.т.д.№ 780/2013 год., в частта, с която е потвърдено решение № 183 от 07.10.2013 год., по т.д.№ 138/2013 год. на Добричкия окръжен съд за отхвърляне на предявения от касатора, като ищец, срещу [фирма] иск по чл.74, ал.1 ТЗ – за отмяна на решенията по т.1 –т.5 и т.7- т.8 от дневния ред на ОС на акционерите, проведено на 15.06.2013 год..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му и решаване на възникналия правен спор по същество от касационната инстанция.
В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на определените за значими за крайния правен резултат по делото въпроси на материалното право: 1. “От кой момент – подаване на заявление за обявяване на акта, или от вписване на исканата промяна по партидата на акционерното дружество,Уставът му се счита за обявен и влязъл в сила?”; 2. “Устав на АД, приложен към подадено заявление Г1, с което не е поискано обявяването му, следва ли да се счита за актуален?”; 3.” Нарушават ли се правата на информираност на акционерите, при непосочване в поканата на точен адрес за получаване на писмените материали на ОС на акционерите, когато дружеството се помещава на адрес, който е различен от публично обявения в търговския регистър адрес на управлението му?” ; 4. “ Доколкото С. на директорите на АД е колективен орган, за да е налице формирана правновалидна воля, необходимо ли е изрично решение на колективния орган, за овластяване на представител?”; 5. “Необходимо ли е изрично решение на Съвета на директорите на АД, в което да е посочен начинът на гласуване на представителя, който ще представлява АД на ОС на акционерите?”.
Ответната по касационната жалба страна в срока по чл.287, ал.1 ГПК, чрез процесуалния си представител, е възразила по допускане на касационното обжалване и алтернативно по основателността на въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение на Д. по предявения конститутивен иск, основан на чл.74, ал.1, ТЗ, в неговата отхвърлителна част, въззивният съд е приел за недоказани твърдяните от ищцата основния за отмяна на решенията на ОС на акционерите от 15.06.2013 год., извън обективираното в т.6 от дневния ред, относимо към промяна в адреса на управление на ЮЛ – търговец. Позовавайки се на ангажираните по делото доказателства, които е подложил на самостоятелен анализ, решаващият състав на Варненския апелативен съд е изложил съображения, че доколкото решението на СД за свикване на годишното ОС на акционерите на ответното АД, с посочения в протокол от 11.03.2013 год. дневен ред, е взето с гласовете на двама от общо тримата членове на колективния орган на управление на ЮЛ, то отсъствието на третия член – П. Г., очевидно обусловено от предложената в т.4 промяна в персоналния състав на СД, е ирелевантно и не води нито до опорочаване на самото заседание, нито се отразява на законността на свикване на ОС. По съображения, че провеждането на годишно ОС на акционерите на ”Д. Х.” АД е негово уставно задължение въззивната инстанция е преценила, че липсата на мотиви за насрочването му, на която ищцата се позовава, не води до нарушаване реда и начина на свикването му, установени от закона.
За неоснователно е счетено и твърдяното в исковата молба нарушение на чл.239 ТЗ, респ. на чл.54, ал.1, б.”з” от устройствения акт на ответното търговско дружество. Обстоятелството, че при извършена от решаващия съд служебна справка с данните в Търговския регистър по партидата на ответника, е установена пълна идентичност между Устава обявен и приет на редовно ОС на акционерите от 09.05.2008 год. на ”Д. Х.” АД с този, приложен като доказателство по делото, в съдържанието на който б. ”з” на чл.54, ал.1 не съществува, според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, е достатъчно, за да се отрече наличие на допуснато от СД нарушение и на тази, сочена в исковата молба, уставна разпоредба.
Поради отсъствие на създадена от законодателя правна възможност за искова защита на чужди права, извън хипотезата на чл.26, ал.2 ГПК, въззивната инстанция е отрекла да са релевантни за законността на оспорваните дружествени решения и въведените от ищцата фактически основания, свързани с ненадлежно представителство на част от акционерите – ЮЛ, невстъпили наред с последната, като страна в процеса по предявения иск по чл.74, ал.1 ТЗ, макар, че подробно е обсъдил изискването на чл.29, ал.3 от Устава на АД, с оглед вътрешните отношения между отделните акционери и техните законни представители, или представителите им по пълномощие.
Подробни съображения за неоснователност, аргументирани с липсата на ангажирани доказателства, са изложени и по отношение на останалите твърдяни от ищцовата страна основания за незаконосъобразност на оспорваните дружествени решения – за неосигуряване информация на акционерите за правото им да поставят въпроси на ОС, за непосочване в поканата на конкретен адрес, на който писмените материали за събранието са им предоставени на разположение, за избора на М. А., в несъответствие с изискването на чл.40н, ал.2, във вр. с § 11,т.11,б.”а” от ДР на ЗНФО, като регистриран одитор за заверка годишния финансов отчет на дружеството – ответник за 2013 год..
С оглед решаващите мотиви в обжалваното решение поставените от касатора правни въпроси с № 1, № 2 и № 3, дори и да са важни, са ирелевантни за решаващите правни, а не фактически, изводи на въззивния съд и не обосновават общата главна предпоставка за допускане на касационното обжалване.
В случая, за да приеме за меродавен Устава, вписан в търговския регистър по партидата на ответника, правно и структурно обособен в АД, въззивният съд се е позовал на констатирана, при извършената от него служебна справка, пълна идентичност между същия този Устав и представения за доказателство по делото, устройствен акт на ”Д. Х.” АД, като е отчел липсата на опровергаващ установения идентитет доказателствен материал, ангажиран по правилото на чл.154, ал.1 ГПК, т.е. възприел е за фактически невярно твърдението на ищеца П., че приложеният по делото Устав не е актуален и е различен от регистрираният за търговеца такъв в ТР.
Следователно, освен, че на първия от формулираните от жалбоподателя въпроси е даден непротиворечив отговор в практиката на ВКС, която е в см., че въведеното с повелителната разпоредба на чл. 231, ал.3 ТЗ, отложено влизане в сила има действие единствено по отношение на трети добросъвестни лица, към които не принадлежат нито акционерите на дружеството, нито ръководните му органи, за да се ползват от въведеното от законодателя изключение от правилото на чл.231, ал.2 ТЗ, то моментът на влизане в сила на процесния Устав, възприет за актуален за ответното търговско дружество, въобще не е бил предмет на разискване от въззивната инстанция.
Вторият въпрос е факологичен, обусловен от отделните факти и доказателства по делото, но не и от приложението на конкретна правна норма, поради което не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Въпрос № 3 е неотносим към крайния изход по делото, доколкото изрично в обжалвания съдебен акт е прието за доказано, при така представените по делото доказателства, наличие на посочен в поканата за процесното ОС точен адрес за предоставяне материалите по дневния ред на акционерите, съвпадащ с вписания в ТР адрес на управление на АД и затова и публично известен. Допълнителен аргумент за отсъствие на нарушено право на информираност на ищцата, като акционер, което да води до незаконосъобразност на взетите дружествени решения, според Варненския апелативен съд, е и осъществената публикация на материалите за ОС в конкретна общодостъпна медия. Или, неоснователността на твърдението на ищеца е мотивирано с факта на изпълнение на задължението, счетен за доказан от решаващия съд. Що се касае до обосноваността на фактическите изводи на въззивната инстанция, която касаторът всъщност оспорва, то дори и оплакването му за несъответствието им с доказателствения материал по делото, да е евентуално основателно, е относимо към правилността на постановеното въззивно решение, но не и към предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК, подлежащи на обсъждане в производството по чл.288 ГПК.
Останалите правни въпроси – № 4 и № 5 имат обуславящо значение за решаващите правни изводи на въззивния съд, а чрез тях и за постановения краен резултат по делото, поради което попадат в обхвата на чл. 280, ал.1 ГПК, но неоснователно по отношение на същите е поддържаното селективно основание.
Съгласно задължителните постановки в т.4 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС критерият за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е налице само когато произнасянето по значим за изхода на делото материалноправен, или процесуалноправен въпрос се налага поради непълнота, неяснота или вътрешно противоречие на конкретна законова разпоредба, или когато е необходимо да бъде изоставена формираната по приложението на закона неправилна практика, или макар и правилна, последната,създадена при други обществено икономически отношения и правна мисъл, трябва да бъде осъвременена, а такива доводи не съдържат в изложението на жалбоподателя по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна в срока по чл.287, ал.1 ГПК е претендирала деловодни разноски за настоящето производство, които с оглед изхода на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК следва да и бъдат присъдени в размер на сумата 360 лева, изплатено по банков път, съгласно приложена по делото фактура № 747/14.04.2014 год. и отчет по сметка на [фирма], адвокатско възнаграждение на Адвокатско дружество ”Я., П. и с-ие”.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд № 15 от 09.01.2014 год., по в.т.д.№ 780/2013 год., по описа на с.с..
ОСЪЖДА В. Ц. П. от [населено място] да заплати на Д. Х.”АД сумата 360.00 лв./ триста и шестдесет лева/, деловодни разноски за касационното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: