1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 120
гр. София, 11.04. 2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
изслуша докладваното от съдията Д. гр. д. № 1372/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба вх. № 2126 от 25.02.2016 г. от М. С. И. от [населено място], чрез пълномощника си адв. К. Д. от АК – Р. против въззивно решение № 19 от 20.01.2016 г., постановено по гр.д. № 895/2015 г. на Русенския окръжен съд, Гражданска колегия, с което като е потвърдено решение № 1201 от 05.10.2015 г., постановено по гр.д. № 2800/2015 г. по описа на Русенския районен съд, е отхвърлен предявеният от касатора против В. Е. Л. от [населено място] иск, с правна квалификация чл. 59, ал. 9 СК, за изменение на мерките относно упражняване на родителските права по отношение на ненавършилото пълнолетие дете В. М. И., местоживеенето на детето, режимът на лични отношения и издръжката, постановени с решение № 138 от 24.11.2008 г. по гр.д. № 2355/2008 г. на Русенския районен съд, IX гр. състав, като неоснователен. Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното въззивно решение по съображения, подробно изложени в касационната жалба. Релевира оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че в постановеното решение на въззивният съд, с което неправилно е отхвърлен иска по чл. 59, ал. 9 СК, съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси от значение за изхода на делото, решени в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като в тази връзка се позовава на противоречие с т. V, вр. с т. II от ППВС № 1/1974 г.; решение № 54 от 16.02.2015 г. по гр. д. № 5475/2014 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 64 от 20.02.2012 г. по гр. д. № 1398/2011 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 395/20.12.2012 г. по гр. д. № 516/2012 г. на ВКС, III г.о.; решение № 129/19.06.2013 г. без посочване на номер на гражданско дело, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Поставените правни въпроси, значими за изхода на спора, по които се е произнесъл въззивният съд, са свързани с: преценката относно наличието на изменение на обстоятелствата с оглед предоставяне упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете след развода и в тази връзка съобразяване с най-добрия интерес на детето.
Ответницата по касационната жалба В. Е. Л. от [населено място], чрез пълномощника си адв. М. Р. от АК – Р. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК е изразила становище за нейната неоснователност, както и за липсата на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК по поставените правни въпроси.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е процесуално недопустима.
Процесуалното потестативно право на касационна жалба е абсолютна процесуална предпоставка от категорията на положителните, за която съдът следи служебно. В Случая обжалваното въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като попада в категорията на изключените от касационен контрол съдебни актове, посочени в чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 50 от 03.07.2015 г./. Съгласно цитираната разпоредба не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по искове за издръжка, брачни искове, искове по чл. 322, ал. 2 ГПК, производства по чл. 59, ал. 7, чл. 123, ал. 2, чл. 126, ал. 2, чл. 127, ал. 2, чл. 127а, чл. 128 и чл. 130, ал. 3 от СК, искове по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, чл. 13, ал. 2 З., чл. 32, ал. 2 ЗС, искове по чл. 40 З., молби за промяна на име по чл. 19, ал. 1 ЗГР и искове по чл. 17, ал. 1 З.. В конкретния случай предмет на касационно обжалване е въззивно решение, с което съдът се е произнесъл по иск за изменение на мерките относно упражняване на родителските права по отношение на ненавършилото пълнолетие дете. Липсата на създадена от законодателя процесуална възможност за касационен контрол на въззивните решения, постановени по искове относно мерките за упражняване на родителски права след развода, определяне на подходящ режим на лични отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права и издръжката на детето, обуславя двуинстанционно разглеждане и на въззивните решения по искове по чл. 59, ал. 9 СК за изменение на постановените по-рано мерки и определянето на нови, респ. отхвърлянето им. Следователно, подадената след влизането в сила на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 50 от 2015 г., в сила от 07.07.2015 г./, касационна жалба с вх. № 2126 от 25.02.2016 г. от М. С. И. срещу въззивно решение, с което съдът се е произнесъл, по иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК, във вр. с чл. 59, ал. 2 СК, е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото пред касационната инстанция следва да бъде прекратено.
При този изход на делото, на ответницата по жалбата следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх. № 2126 от 25.02.2016 г. от М. С. И. от [населено място] против въззивно решение № 19 от 20.01.2016 г., постановено по гр.д. № 895/2015 г. на Русенския окръжен съд, Гражданска колегия.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1372/2016 г. по описа на ВКС, Трето гражданско отделение.
ОСЪЖДА М. С. И. от [населено място] да заплати на В. Е. Л. от [населено място] направените разноски за касационното производство в размер на 500 лв.
Определението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя по реда на чл. 7, ал. 2 ГПК пред друг състав на Върховния касационен съд, ГК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: