О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 120
София, 11.07.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети юли през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 2621 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Държавата, чрез Областния управител на Област К., срещу определение № 818 от 09.03.2017г. постановено по ч.гр.д. № 838/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 16.01.2017г. по гр.д. № 87/2016г. на Кюстендилския окръжен съд за връщане на въззивната жалба, подадена от страната, като просрочена.
Жалбоподателят намира определението за неправилно по подробно изложени в частната жалба съображения и моли да бъде отменено. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК формулира два правни въпроса, които в крайна сметка се свеждат до това по какъв начин са удостоверява датата на депозиране на документ по делото, когато е подаден по пощата. Поддържа се основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с решение № 440/31.05.2010 г. по гр.д. № 1504/2009 г. на ВКС, ІІI г.о., определение № 323/18.07.2016 г. по ч.т.д. № 976/2016 г на ВКС, І т.о. и определение № 714/20.12.2010 г. по ч.гр.д. № 635/2010 г на ВКС, ІV г.о. Сочи се и основанието по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК.
Ответникът по частната жалба [фирма] [населено място] я оспорва. Твърди, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, както и че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
След преценка на доводите на частния жалбоподател и обстоятелствата по делото, съдът намира следното:
С разпореждане от 16.01.2017г. по гр.д. № 87/2016г. Кюстендилски окръжен съд е върнал въззивна жалба вх. № 8505/14.11.2016г., подадена от Държавата, чрез Областния управител на Област К., срещу постановеното решение по делото. Администриращият съд е намерил жалбата за просрочена. Приел е, че срокът за въззивно обжалване е изтекъл на 11.11.2016г., а жалбата е постъпила в съда на 14.11.2016г., т.е. след срока по чл. 259, ал. 1 ГПК.
Така постановеното разпореждане е обжалвано пред Софийски апелативен съд като с частната жалба е представено заверено копие от препоръчана пощенска пратка известие за доставяне № 2442744, от което е видно, че на 11.11.2016г. е подадена по пощата пратка до съда, която е получена в съда на 14.11.2016г. и получаването е удостоверено с подпис на деловодител. Софийски апелативен съд с обжалваното определение е потвърдил разпореждането за връщане на въззивната жалба, като е споделил изцяло изводите на първата инстанция, че депозираната на 14.11.2016г. въззивна жалба е просрочена. Приел е за недоказано твърдението на жалбоподателя, че въззивната му жалба е изпратена по пощата на 11.11.2016г. като е счел, че представеното копие от известие за доставяне на пратка № 2442744 не установява, че съдържанието на пратката е било именно въззивната жалба на Областния управител срещу решението на първоинстанционния съд по гр.д. № 87/2016г. Като допълнителен аргумент съдът е изтъкнал, че по делото не се съхранява плика и върху жалбата липсва отбелязване на номера на обратната разписка, както изисква чл.35, ал.2 от Правилник за администрацията на съдилищата /понастоящем отменен/.
Предвид тези решаващи мотиви на въззивната инстанция, то е налице основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК по поставения въпрос свързан с начина на установяване на датата на постъпване на документи, които са подадени по пощата. Следва да бъде споделена практиката в решение № 440/31.05.2010 г. по гр.д. № 1504/2009 г. на ВКС, ІІI г.о., определение № 323/18.07.2016 г. по ч.т.д. № 976/2016 г на ВКС, І т.о. и определение № 714/20.12.2010 г. по ч.гр.д. № 635/2010 г на ВКС, ІV г.о., в която се приема че разпоредбата на чл. 62, ал. 2 ГПК установява правилото, че срокът не се смята пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата. При спор относно датата на подаване на пратката следва да се съберат доказателства за проверка на поставената дата върху пратката на пощата, а така също пречките при упражняване на процесуалните права, които не се дължат на пропуски на страните, не трябва да се разглеждат в тяхна вреда. Неотбелязването от страна на съдебната администрация върху първата страница на жалбата на номера на известието за доставяне или датата на пощенското клеймо и неприлагането на пощенски плик, не лишава страната от възможност да докаже подаване на жалбата в срок чрез изпращането й по пощата. Представянето на известие за доставяне на пощенска пратка, разписка за приета пратка и касов бон за пощенска услуга следва да се обсъдят с оглед на тяхното съдържание като доказателства в тази насока.
Въз основа на тази практика се налага извод, че обжалваното определение е неправилно като постановено в противоречие с даденото разрешение на въпроса. Частният жалбоподател е представил пред въззивния съд известие за доставяне № 2442744 на пощенска пратка, издадено от куриерска служба [фирма] [населено място]. Видно от съдържанието на известието за доставяне, че подател е Областна администрация [населено място] с дата 11.11.2016г., а получател е Окръжен съд [населено място]. Пратката е получена от съда, видно от разписката за получаване, което е удостоверено с подпис от деловодител Д. на 14.11.2016г. Последната дата съвпада с поставената от администрацията на Кюстендилския окръжен съд дата върху въззивната жалба. Същевременно е видно, че на първата страница на жалбата липсва отбелязване, че е постъпила по пощата и не е запазен плика, каквито са изискванията на чл.44, ал.2 от Правилника за администрацията в районните, окръжните административните, военните и апелативните съдилища /ПАРОАВАС/. При тези констатации и при липса на твърдения /още по-малко на доказателства/, че на същата дата в съда са постъпили и други документи, подадени от областната администрация, следва извод, че въззивната жалба е подадена по пощата в рамките на срока за обжалване. Поради това обжалваното определение и потвърденото с него разпореждане от 16.01.2017г. на първата инстанция следва да бъдат отменени.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 818 от 09.03.2017г. постановено по ч.гр.д. № 838/2017г. на Софийски апелативен съд по частната касационна жалба на Държавата, чрез Областния управител на Област К..
ОТМЕНЯ посоченото определение на Софийски апелативен съд и потвърденото с него разпореждане от 16.01.2017г. по гр.д. № 87/2016г. на Кюстендилски окръжен съд за връщане на въззивната жалба на Държавата.
ВРЪЩА делото на Кюстендилски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на жалбата.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: