О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 120
гр. София, 12.02.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 3169 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Г. С., [населено място] срещу разпореждане от 20.03.2018г. по ч.гр.д. № 5723/2017г. на САС, с което е върната частната й жалба с вх. № 21447 от 15.12.2017г.
Частната жалбоподателка излага съображения за нищожност на разпореждане № 46 от 22.02.2018г. на председателя на Първо търговско отделение на ВКС, с което се задължава САС да върне жалбата й. С оглед на това счита за нищожно и обжалваното разпореждане на САС, постановено в изпълнение на предходното нищожно разпореждане на председателя на Първо търговско отделение на ВКС. Поддържа още, че разпореждането е нищожно като постановено еднолично, а не от тричленен състав. Счита, че обжалваното разпореждане е и недопустимо, тъй като първоначално САС е изпратил частната касационна жалба на ВКС, който е следвало да я разгледа. Твърди още, че разпореждането е незаконосъобразно, тъй като е постановено по целесъобразност, каквото произнасяне законът не допуска. Поддържа, че съгласно чл.407, ал.2 ГПК, когато изпълнителният лист е издаден при условията на чл.406, ал.2 ГПК, обжалването е по общия ред и, тъй като се разрешава по същество друго производство, съдебният акт подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.2, пр.1 ГПК – в този смисъл сочи определение по ч.гр.д. № 3985/2015г. на ВКС, ГК, I отд.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Въззивното производство е образувано по частна жалба на С. С. срещу разпореждане на първоинстанционния съд, с което е отказано издаването на обратен изпълнителен лист за сумата 63 472,69 лева. С постановеното от въззивния съд определение № 3833 от 22.11.2017г. по ч.гр.д. № 5723/2017г. на САС обжалваното първоинстанционно разпореждане е потвърдено.
С обжалваното разпореждане въззивният съд, действащ чрез съдията-докладчик, е приел, че подадената частна касационна жалба срещу постановеното по делото въззивно определение, не отговаря на изискването на чл.274, ал.1 ГПК, тъй като е насочена срещу акт, който не е преграждащ, нито обжалването му е предвидено в закона. Поради това и на основание чл.286, ал.1, т.3 ГПК въззивният съд е върнал подадената от С. С. частна касационна жалба срещу определение № 3833 от 22.11.2017г. по ч.гр.д. № 5723/2017г. на САС.
Обжалваното определение е правилно.
Съгласно т.4 от ТР № 5 от 12.07.2018г. по т.д. № 5/2015г. на ОСГТК на ВКС въззивно определение, постановено по частна жалба срещу първоинстанционно определение по чл.245, ал.3 ГПК за издаване или за отказ да се издаде обратен изпълнителен лист, не подлежи на касационно обжалване. Това решение съгласно чл.130, ал.2 ЗСВ е задължително за органите на съдебната власт, поради което следва да се приеме, че съобразеният с него извод на въззивния съд за необжалваемост на постановеното въззивно определение е законосъобразен.
Неоснователни са наведените доводи за нищожност на обжалваното разпореждане. Разпореждането е постановено еднолично от съдията-докладчик, администриращ частната касационна жалба, в съответствие с даденото с т.10 от ТР № 1 от 09.12.2013г. по т.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС разрешение. Разпореждането е постановено в кръга на правомощията на съда, администриращ частната касационна жалба, предоставени му с чл.286, ал.1, т.3 ГПК. С оглед на това е без значение обстоятелството, че делото е било върнато на въззивния с разпореждане на председателя на Първо търговско отделение съд за преценка и произнасяне по допустимостта на частната касационна жалба. В този смисъл са неотносими и не следва да се обсъждат доводите на частната жалбоподателка за нищожност на това разпореждане.
По изложените съображения обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 20.03.2018г. по ч.гр.д. № 5723/2017г. на САС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: