О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 120
гр.София, 13.02.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
осми февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 65/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на адвокат Д. И. В. от АК – София срещу определение на Софийски градски съд от 20.05.2011 г. по гр.д.№ 1595/ 2011 г., с което е оставено без уважение искането на адв.В. (назначена съгласно чл.48 ал.2 от ГПК за особен представител на ответника по делото Д. С. К.) за изменение на размера на адвокатското възнаграждение, подлежащо на внасяне от ищеца по делото.
Жалбоподателката поддържа, че постановеното определение е неправилно, тъй като не държи сметка за естеството на извършеното от нея представителство. Счита, че то не съставлява правна помощ и че възнаграждение за осъществяването му не може да бъде определено от друг орган, освен от съда. Размерът на това възнаграждение според жалбоподателката не може да е под предвиденото в Наредба № 1 на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Като е определил възнаграждение от 120 лв и е отказал да го приведе в съответствие с Наредба № 1, въззивният съд допуснал нарушение на закона, поради което жалбоподателката претендира обжалваното определение да бъде отменено и молбата за определяне на по-голямо възнаграждение да бъде уважена.
Ответната по частната жалба страна, Е. С. К., не взема становище.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима, обаче разгледана по същество, същата се явява неоснователна.
Делото е образувано по искова молба на Е. К. срещу Д. К., предявен е иск за развод. Тъй като първоинстанционният съд е установил, че са налице предпоставките по чл.48 ал.1 от ГПК, той е изискал от САК да бъде определен адвокат за особен представител на ответника, съгласно чл.48 ал.2 от ГПК. За такава е посочена частната жалбоподателка (адв. Д. В.), като ищцата е внесла необходимите разноски за нейното възнаграждение. На първа инстанция делото е приключило с решение, с което бракът между страните е прекратен. Това решение е обжалвано от адвокат В., която е поискала въззивният съд да задължи ищцата да внесе разноски за извършената от нея работа. С протоколно определение от 11.04.2011 г. съдът е определил на адвокат В. възнаграждение от 120 лв, което ищцата е внесла. Недоволна от размера на възнаграждението, адвокат Д. В. е претендирала увеличаването му, като с обжалваният в настоящето производство съдебен акт това искане е отхвърлено.
Определението е законосъобразно. Основателно жалбоподателката поддържа, че представителството по чл.48 ал.2 от ГПК не представлява правна помощ и не се заплаща от държавата по реда на Закона за правната помощ. Неоснователно е обаче разбирането й, че възнаграждението на особения представител се определя съгласно правилата на Наредба № 1 на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Наредбата е издадена въз основа на законовата делегация по чл.36 ал.2 и чл.38 ал.2 от ЗА и в нея Висшият адвокатски съвет може да създава само норми, уреждащи изчерпателно посочената в закона материя: определяне на минималните размери на възнагражденията, когато те се уговарят свободно между адвокат и клиент (чл.36 ал.2 от ЗА) и когато адвокат е оказал безплатна правна помощ на правоимащи за издръжка, материално затруднени лица, роднини, близки или друг юрист (чл.38 ал.2 от ЗА). За други случаи ВАС не може да определя размери на адвокатски възнаграждения, тъй като законодателят не му е делегирал такива правомощия. Следователно каквото и да е посочено в цитираната Наредба № 1, тя има действие само за случаите, попадащи в рамките на законовата делегация. Хипотезата на особено представителство по чл.47 ал.6 и чл.48 ал.2 от ГПК не попада в тези рамки. За възнаграждението на особени представители, назначени на основание цитираните разпоредби, не се прилагат нито разпоредбите на Наредба № 1 на ВАС от 09.07.2004 г., нито на Наредба за заплащане на правната помощ. В първоинстанционното производство представителството на ответника е за сметка на ищеца, доколкото той е инициатор на процеса и е заинтересован от развитието му. В следващите инстанции разноските по представляването на ответника чрез особен представител се определят според това, кой е инициирал производството пред съответната инстанция и какъв е резултатът от него. Ако производството е било образувано единствено по сезиране на особения представител и като краен резултат жалбата му е отхвърлена, съдът може да не задължи ищеца да внася разноски – в противен случай биха били стимулирани неоснователните жалби единствено с цел извличане на материална облага от упражняване на предоставени процесуални права.
В случая ищецът не е подал въззивна жалба, такава е подал само особеният представител и жалбата му не е уважена. Доколко в този случай е имало основание в тежест на ищеца да бъде възложено посрещането на разходите по представляването на ответника, е безпредметно да бъде обсъждано, тъй като жалба от ищеца няма. Определеното възнаграждение от 120 лв обаче не може да се счита за занижено, предвид извършената от особения представител работа във въззивното производство. Поради това частната жалба на особения представител срещу определението на въззивния съд, отказващо увеличаване на размерът на това възнаграждение, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По изложените съображения частната Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Софийски градски съд от 20.05.2011 г. по гр.д.№ 1595/ 2011 г., с което е оставено без уважение искането на адвокат Д. И. В. от АК – София (назначена съгласно чл.48 ал.2 от ГПК за особен представител на ответника по делото Д. С. К.) за изменение на размера на възнаграждението на особения представител, подлежащо на внасяне от ищеца по делото.
Делото да се докладва на ІІІ г.о. на ВКС по образуваното касационно производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: