Определение №120 от 13.3.2020 по ч.пр. дело №476/476 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№120

гр.София, 13.03.2020 год.

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на единадесети март две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

разгледа докладваното от съдия Декова
ч.гр.дело №476 по описа за 2020 год.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Ц. М. К. от [населено място], общ.В., срещу определение №111 от 08.03.2019г. по гр.д.№903/2019г. на Върховния касационен съд, ІVг.о. по чл.288 ГПК, в частта за разноските.
Ответникът по частната жалба В. Г. Й. оспорва жалбата като недопустима.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното:
Частната жалба е процесуално недопустима, като подадена срещу определение, което не подлежи на обжалване.
С определение №111 от 08.03.2019г. по гр.д.№903/2019г. на Върховния касационен съд, ІVг.о. не е допуснато касационно обжалване на определение от 10.12.2018г. по гр.д.№633/2018г. на Окръжен съд – Враца, по касационна жалба на Ц. М. К. и последният е осъден да заплати на В. Г. Й. сумата 500лв. – разноски пред ВКС.
Съгласно чл. 274, ал.2, във връзка с ал.1 ГПК на обжалване пред друг състав на ВКС подлежат определенията, постановени от състав на ВКС, когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени в закона.
Действащият ГПК не предвижда самостоятелно обжалване с частна жалба на съдебните актове, касаещи отговорността за разноските на страните, когато не се обжалва самото решение или определението по съществото на спора, тъй като той не съдържа разпоредба, аналогична на чл. 70 ГПК/отм./. В посочената им част тези съдебни актове имат характера на определения, които съгласно чл.248 ГПК подлежат на изменение или допълване по искане на страната от съда, който ги е постановил. Това се отнася и до определението по допускане на касационно обжалване в частта за разноските, което като необжалваем съдебен акт може да бъде допълнено или изменено в частта за разноските от съда, който го е постановил, по искане на страните, подадено в едномесечен срок от постановяването му.
По изложените съображения частната жалба следва да се остави без разглеждане и да бъде изпратена на състава на ІVг.о. на ВКС, постановил определението по чл.288 ГПК, който според чл. 248 ГПК е компетентен да се произнесе по допустимостта и основателността на искането на частния жалбоподател за изменение на определението в частта за разноските.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Ц. М. К. от [населено място], общ.В., срещу определение №111 от 08.03.2019г. по гр.д.№903/2019г. на Върховния касационен съд, ІVг.о. по чл.288 ГПК, в частта за разноските.
ИЗПРАЩА частната жалба по компетентност на състава на ІVг.о. на Върховния касационен съд за разглеждане по реда на чл.248 ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top